Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
С о ф и я, 05 октомври 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 с е п т е м в р и 2011 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Н. Дърмонски
касационно наказателно дело № 2044/2011 година.
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Направено е искане от осъдения Н. Н. П. от [населено място], област София по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 1265 от 10.12.2010 г. по ВНОХД № 4833/2010 г. на Софийски градски съд с наведени основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, 2 и 3 от НПК, като се иска отмяна на атакуваното решение и възобновяване на производството пред въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от защитника на осъдения адв.В.Т. от САК.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 03.09.2010 г., постановена по НОХД № 8201/2010 г. на районен съд-София отговорността на подсъдимия Н. Н. П. от [населено място], област София е ангажирана за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в законна сила, от размера на което наказание е приспаднат на основание чл.59, ал.4 от НК срокът на лишаването му от правоуправление по административен ред от 30.04.2010 г. до влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.В.Т. от САК с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й в разрез с процесуалните изисквания относно дължимия се от съда анализ на доказателствата и със задължителната практика на ВКС по правилното приложение на закона и за явна несправедливост на наложеното на подзащитния й наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна поради недоказаност на престъпното деяние присъда, но с въззивното решение първоинстанционната е потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна и от 10.12.2010 г. е влязла в законна сила.
Искането на осъдения визира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствения анализ на съда, непълнота на доказателствата, обезпечаващи осъждането му и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав.
В пренията пред ВКС и в писмените бележки защитата му преповтаря всички наведени пред инстанционните съдилища доводи с възражението за недооценяването им, в подкрепа и на оплакванията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по събиране и проверка на доказателствената маса и по формиране на вътрешното убеждение от решаващите съдилища, както и за неправилното приложение на материалния закон, извеждайки и алтернативно оплакване за несправедливо осъждане с оглед наложената му санкция с искане за оправдаването му, но без конкретно алтернативно искане относно справедливостта на санкцията, която да му се наложи.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, поради което е допустимо, като разгледано по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че искането е бланково и не съдържа каквито и да е доводи в подкрепа на ангажираните основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, нито за обстоятелствата, на които осъденият се позовава. Това е сторено едва в писмените бележки на защитата му, като те преповтарят изцяло правените още пред първоинстанционния съд, но на които е даден обстоен и законосъобразен отговор с първоинстанционната присъда, с който въззивният съд се е съгласил.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални правила при събирането и анализа на доказателствената основа се основават на нарушения при провеждане на разпита като свидетели на полицаите П. и Б., на установените в Наредба № 30/2001 г. правила за вземане и изследване на кръвна проба от водач на МПС за употреба на алкохол, което предопределяло недоказаността или най-малко несъставомерността на деянието на осъдения. Те са неоснователни.
Диференцираната процедурата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК изисква, от една страна, изразяване на съгласие на заинтересованите страни да не се провежда разпит на някои или всички свидетели и вещи лица и при постановяване на присъдата се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, като за провеждането й ръководният процесуален субект в тази фаза на процеса – съдът постановява определение, в което да направи констатацията и обяви, че тези действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК. Или, порок при провеждането на даден разпит на досъдебното производство е пречка за приобщаването му към доказателствената основа в хода на съдебното следствие по този ред, поради което събирането и проверката на достоверността на това доказателствено средство следва да стане по общия ред, доколкото се счете за необходимо за изясняване на фактите по делото. В случая, забелязаната от защитата идентичност при записване на показанията им в протоколите за разпит на двамата свидетели се свързва с нарушеното изискване за излагане на възприятията от свидетеля в свободен разказ относно правно релевантните факти, без обаче да се атакува фактическата им достоверност. Дори и да се вземе предвид само първият по време разпит на св.П., той не е изолиран при установяване на фактите, за които свидетелства – тези факти са отразени и в АУАН, връчен на водача П. и неоспорен от него (във връзка с който той като нарушител е дал писмени обяснения, които обаче не могат да се ползват като доказателствено средство в наказателния процес), в талона за кръвна проба, в протокола за медицинско изследване. Затова правилно още първоинстанционният съд е приел, че фактите, за които свидетелстват двамата полицейски служители, констатирали допуснатото от осъдения нарушение на правилото да не управлява МПС след употреба на алкохол, се подкрепят и от други доказателствени източници и с основание не ги е изключил от доказателствения си анализ, с който въззивният съд се е съгласил. Осъденият П. с отказа да даде обяснения в хода на съдебното следствие сам си е отнел възможността да предложи друго тълкувание на тези факти и да ги обори. С нищо не е оборена годността на техническото средство при първоначалната му проверка за алкохол, спазването на реда за вземане на кръвната проба и отразеното в АУАН, талона и протокола за медицинско изследване, включително и относно установения от двамата полицаи дъх на алкохол.
От друга страна, експертно заключение би могло да се атакува поради неговата неяснота, непълнота, необоснованост, противоречие с други доказателствени средства и доказателства или когато възникне съмнение за неговата правилност. В случая при химическото изследване на представената кръвна проба от водач на МПС за наличие на алкохол в кръвта му на подробна регламентация са подложени не само методите за изследването й и отразяване на резултатите в нарочна документация, а така също времето, мястото и начина, както и оправомощеното лице за вземането й, пътят на доставянето й до съответното специализирано звено за изследването й и предоставяне на резултатите от него на компетентните да вземат отношение по тях органи. И това не е случайно с оглед последиците за употребилия алкохол водач, особено при допуснато ПТП. Пропуските при спазването на тези правила следва да се преценяват във всеки конкретен случай доколко са довели до опорочаване на крайния резултат и оттам – до ограничаване правото на водача на МПС да се защити срещу обвинението, че е допуснал такова нарушение на ЗДвП, а над определена концентрация на алкохола в кръвта му – и престъпление. По делото не са установени нарушения на правилата при вземане на кръвната проба от осъдения П., съхраняването й, доставянето й във ВМА и връщане на резултатите от изследването на разследващия полицай, макар и със закъснение. Друг е въпросът, че при осъществяване на защитата си той не се е възползвал от възможността да поиска повторно изследване на тази проба и изясняване на всички други обстоятелства около придвижването и изследването й, около които сега се концентрират възраженията на защитата му. Не е имало и основание за преобразуване на бързото производство в производство по общия ред, съзряно от прокурора в постановлението му от 10.05.2010 г. “във фактическата и правна сложност на делото” поради невъзможността за изготвяне в сроковете по НПК на “справка АНД и ХЕ на представената кръвна проба”, когато химическото изследване на същата е станало още на 03.05.2010 г., а справката от АНД, сектор “ПП и КАТ”-СДВР е от 04.05.с.г., т.е. тези доказателствени източници са били налични към датата на постановлението и не е имало пречка за бързо произнасяне от прокурора и в съответния срок съдебно разглеждане на делото.
С оглед на изложеното не се оправдават оплакванията за наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане.
Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Установяването на алкохолна концентрация в кръвта на водача П. над 1,2 промила ангажира наказателната му отговорност за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, поради което не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Съдът е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства сравнително ниската концентрация на алкохол в кръвта му, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни. При този вид престъпления обаче съществено значение имат качествата на обвиненото лице като водач на МПС и в частност, миналото му като такъв, данни за което се извличат и от отразеното в картона му за отчет при съответното полицейско учреждение. От справката на П. е видно, че той често си е позволявал компромиси със задълженията си като водач на МПС, допускайки нарушения на правилата на ЗДвП, свързани със сигурността на движението, за което многократно е санкциониран. Инкриминираното поначало е със завишена степен на обществена опасност, дало основание на законодателя да предвиди налагането единствено на наказание лишаване от свобода. Съдът е констатирал, че не са налице многобройни или изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, поради което, при превес на смекчаващите му е наложил най-ниското възможно от предвиденото наказание лишаване от свобода, а именно 3 месеца, при отлагане изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. Съразмерно е наложил и наказанието по 343г от НК, като му е отнел правото да управлява МПС по чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от 1 година от влизане на присъдата в законна сила, с което наказание въззивният съд се е съгласил. Той не е имал основание да премине към друго по вид наказание, както и да смекчи и наказанието по чл.343г от НК, от което на основание чл.59, ал.4 от НК е било приспаднато и времето на лишаването му от правоуправление по административен ред, считано от 30.04.2010 г. ВКС намира, че няма основание за намаляване на наказанието на осъдения и не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 от НПК.
Искането на осъдения П. се явява в цялост неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Н. П. от [населено място], област София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 1265 от 10.12.2010 г. по ВНОХД № 4833/2010 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |