1 РЕШЕНИЕ № 161/25.09.2013 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 285 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Касаторът В. А. М. чрез адв.С. Б. и адв.Л. В. обжалва решение от 9.12.2011 г, постановено по гр.дело № 624/2011 г на Шуменски окръжен съд, с което обезсилено решение № 594 от 29.7.2011 г по гр.дело № 1675/2009 г на Шуменски районен съд, поради недопустимост на иска и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение Шуменски районен съд е признал за установено по отношение на Х. Г. Х., Д. Б. Й., Г. Х. Т. и М. Х. Й. на основание чл.53 ал.2 от ЗКИР, че към момента на одобряване на действащата кадастрална карта на [населено място] със заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 г е допусната грешка, която се изразява в това, че при заснемане на поземлен имот с пл.№ 2142 в кв...., същият е отразен като два отделни поземлени имота с идентификатори : .... и ..., както и че В. А. М. е била собственик на 1045/2090 ид.части от имот с №... в кв... към датата на одобряване на действащата кадастрална карта за [населено място]-2005 г. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът Д. Б. Й. взема становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допустимост на касационното обжалване. Ответницата Н. С. М. депозира писмен отговор, в който заявява, че подадената касационна жалба е допустима и основателна. Ответниците по касационната жалба Г. Х. Г. и Х. Г. Х. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Считат същата за неоснователна, респ.подържат липсата на основания за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че касационните жалби са допустими - подадени са в срок от лица, имащи интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. Предявен е иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР. По делото е установено, че страните са съсобственици на имот с пл.№ 2142 от кв... по регулационния план на [населено място], действал към 1961 г, а съгласно плана от 1981 г в кв...., целият общо със застроена и незастроена площ от 2090 кв.м при граници и съседи : [улица], ПИ с пл.№ ..., пл.№ ..., пл.№...., пл.№..., парцел .....Видно от представеното копие- извадка от кадастрален план, одобрен със заповед № РД-18-52 от 25.1.2005 г ИД на АК за първи път с този план процесният имот е бил нанесен като два отделни поземлени имота с идентификатори ... и ......През 2007 г ищцата възложила изготвянето на проект за обединяване на двата поземлени имота, но поради липса на съгласие на останалите съсобственици за нея е възникнал правен интерес от установяването и поправяне на допуснатата грешка в кадастралната карта, както и установяване правото й на собственост на имота от 1045/2090 ид.части от имот с пл.№ ... в кв.... към датата на одобряване на действащата кадастрална карта на [населено място]-2005 г по съдебен ред. За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата не се е възползвала от правото си на да отстрани грешката в кадастралната карта пред А., която е компетентния за това административен орган, а даденият от кмета на [община] отказ не се равнява на отказа на органа по чл.53 ал.1 от ЗКИР.В обобщение е приел, че липсата на изричен отказ прави искът недопустим още повече между страните по делото не е имало спор за материално право. Установено е от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че за първи път имот пл.№... е нанесен като два отделни имота в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 г на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра.В кадастралния план на [населено място], изменен със заповед № РД-25-973 от 13.11.1996 г, както действащия преди него план процесния имот е отразен като един имот с пл.№ ... от кв..... С определение № 122 от 6.3.2013 г, постановено по гр.дело № 285812 г Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване на материално право по чл.53 ал.2 от ЗКИР, когато липсва постановен от административния орган изричен отказ за промяна на кадастралната карта по административен ред. По основанието за допускане на касационно обжалване. Следователно непълнота и грешка в кадастралната карта е налице тогава, когато незаснетата или погрешно заснетата имотна граница в кадастралния план е пренесена в кадастралната карта, тъй като в процеса на създаването й не са постъпили данни за вярното й местоположение и органите по кадастъра не са могли да го установят самостоятелно, без съдействието на заинтеросуваните лица. Тези грешки се отстраняват по реда на чл.53, ал.3 ЗКИР – съставя се акт, който трябва да бъде подписан от заинтересованите лица, а при неподписване се постановява отказ и само в този случай е налице спор за материално право. С решението на съда ще бъде определено точното местоположение на имотната граница, която не е била заснета или е била заснета погрешно в последния одобрен кадастрален план, въз основа на което ще бъдат отстранени непълнотите и грешките в кадастралната карта. Обичайно правният спор за собственост възниква в рамките на административното производство по изменение на влезлия в сила П. , респ- при изменение на одобрения кадастрален плана или кадастрална карта, в рамките на което се установява наличието на грешката или непълнотата. Издаването на акт на административния орган, с който се установява наличието на непълнота или грешка в кад.план, /по чл.53, ал.3 ЗКИР/, или липсата на такъв акт, както и отказът на административния орган за попълване на непълнота в кад.план, респ.- за поправяне на грешка, /дори и влязъл в сила, като необжалван от заинтересованото лице/, не обуславят допустимостта на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР. Това произтича от правната същност на търсената с него защита – разрешаването на спора за материално право и установяване действителното правно положение на притежанието на собствеността върху процесния имот към момента на одобряване на кадастралния план. В този смисъл е и произнасянето по реда на чл.274, ал.3 ГПК на ВКС с Определение № 131/31.03.2011 г. по ч.гр.дело № 109/2011 г. на 1-во ГО и Решение № 294/20.06.2011 г. по гр.дело № 871/2010 г. Т.е. достатъчно е ищецът да твърди наличието на грешка или непълнота в кад.план, за да се приеме наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, тъй като преценката за допустимостта на претенцията, /включително и досежно правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка/, съдът извежда на база твърденията на ищеца, заявени с исковата молба. Не е необходимо искът да се предшества от административна процедура и от отказ на администрацията да отстрани непълнотата или грешката в кадастралния план, тъй като този отказ не е определящ за правния интерес от провеждане на иска, а наличието на имуществен спор, свързан с твърдяната непълнота или грешка.Този спор е обективен факт и не е необходимо администрацията да го констатира.В този смисъл решение № 776 от 28.10.2010 г на ВКС по гр.дело № 982/2009 г на ВКС, Първо ГО и решение № 15 от 23.2.2010 г по гр.дело № 3499/2008 г на ВКС, Второ ГО, постановени в производство по чл.290 от ГПК. С оглед на това разрешение на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по предявения иск, тъй като липсва решение по съществото на спора. В. от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение : Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 9.12.2011 г, постановено по гр.дело № 624/2011 г на Шуменски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд за разглеждане на предявения иск от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.