Р Е Ш Е Н И Е № 296 гр.София, 21 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание надеветнадесети юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 791/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от частната тъжителка и гражданска ищца Р. С. Б., чрез адвокат А. Г. – повереник на същата, срещу оправдателната част на нова въззивна присъда, постановена на 14.03.2014 год. по внчхд № 68/14 год. на Бургаския окръжен съд, НК, първи състав. Атакува се и постановеното по реда на чл.306, ал. 1,т. 4 от НПК определение от 02.04.14 год. по същото дело за направените разноски при постановяване на новата въззивна присъда. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА се съдържа твърдение за неправилно формирано вътрешно убеждение на съда относно фактите от предмета на доказване, довело и до неправилно прибложение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на въззивната присъда и връщане делото за ново разглеждане.Данните в подкрепа на касационните основания са следните: не е извършен съвкупен анализ на всички свидетелски показания и на заключението на вещото лице за механизма на причиняване увреждането; неправилно е възприета тезата, че деянието е извършено по непредпазливост ; неправилно е прието, че осъществяващото признаците на лека телесна повреда непредпазливо деяние не се ползва с наказателно-правна защита, тъй като съдържа и хулиганска проява ; установено е от доказателствата по делото поведението на подсъдимия, изразено в блъскане, натиск и физически усилия за влизане в кабинета на пострадалата, в резултат на които тя е била ударена с умишлени действия от страна на подсъдимия; претендира се неправилно занижаване на възложените в тежест на подсъдимия разноски, дължими на частната тъжителка с игнориране на данните по делото за техния размер. В съдебно заседание жалбоподателката – частен тъжител и граждански ищец Р. С. Б. не се явява, редовно призована. За нея се явява адвокат В. К., редовно преупълномощен от адвокат А. Г.. Същият поддържа касационната жалба по изтъкнатите в нея основания и доводи. Твърди, че са налице трите касационни основания. Заявява, че деянието нанасяне на лека телесна повреда не е извършено по непредпазливост и деецът следва да понесе наказателна отговорност. Подсъдимият Г. К. Л., редовно призован, не се явява. Защитникът му адвокат Г. Б., редовно призован, не се явява. Депозирал е молба за даване ход на делото. Моли да не се уважава касационната жалба, както и присъждане на разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, СЪОБРАЗИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ОПЛАКВАНИЯТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО: ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 246 от 04.12.2013 год. по нчхд № 1423/ 2013 г. на Бургаския районен съд, XIII наказателен състав, подсъдимият Г. К. Л., ЕГН [ЕГН], е признат за невиновен в това, че на 01.02.2013 г. около 11.00 часа в коридора на ІІ-ро хирургично отделение на [фирма] публично да е изрекъл унизителен за честта и достойнството на Р. С. Б. израз „А., курво, няма ли кой да те наебе”, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Със същата присъда е признат за виновен в това, че на 01.02.2013 г. около 11.00 часа в кабинет на ІІ - ро хирургично отделение на [фирма] е причинил - чрез блъскане на врата, лека телесна повреда на Р. С. Б., изразяваща се в болка в носа и в дясна гривнена става, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК и вр. чл. 78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 130, ал.1 от НК. Отхвърлен е предявеният от Р. С. Б. срещу Г. К. Л. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2013 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление - „обида” по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК. Подсъдимият е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на гражданската ищца сумата от 500 лева обезщетение за неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2013 г., до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 1000 лева. С НОВАТА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА от 14.03.2014 год. по внчхд № 68/14 год. на БОС, съдът Е ОТМЕНИЛ присъда № 246 от 04.12.2013г., по нчхд № 1423/ 2013 г. на Бургаски районен съд, XIII наказателен състав САМО В ЧАСТТА, в която подсъдимият Г. К. Л. е признат за виновен и е осъден за престъплението по чл.130, ал. 2 от НК е вместо това е ПРИЗНАЛ подсъдимият Г. К. Л. за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.02.2013г. около 11.00 часа в кабинет на ІІ-ро хирургично отделение на [фирма] да е причинил - чрез блъскане на врата лека телесна повреда на Р. С. Б., ЕГН [ЕГН], изразяваща се в болка в носа и в дясна гривнена става, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ за престъпление по чл.130, ал.2 от НК. ПОТВЪРДИЛ е в останалата част присъдата на Бургаския районен съд . Подсъдимият Г. К. Л. е осъден да заплати по сметка на БОС сумата от 25 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск . Съставът на Върховния касационен съд не откри нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Като краен резултат, законът е приложен правилно. Преди всичко следва да се изтъкне, че касационна жалба е неаргументирана по отношение на твърдяните в нея касационни основания. Отделните части на изложението не разкриват в какво се състоят сочените нарушения; липсва конкретно съдържание на данните, които ги подкрепят. Описаните обстоятелства не са конкретизирани, поради което не се разбира как те се отнасят и как обосновават наличието на касационните основания. Не става ясно точно каква е целта и смисълът на тяхното изброяване. Отнесена към атакувания съдебен акт, жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е преценил, че липсва обида, тъй като тъжителката не е присъствала на мястото, където са били произнесени твърдяните в тъжбата унизителни думи. ”Задочната обида” не е престъпление. Никой от разпитаните свидетели не е чул подсъдимият да казва точно описаните в тъжбата думи. Обидата следва да бъде всестранно доказана като се посочат точните думи, като в хода на съдебното следствие тъжителят следва да докаже, че подсъдимият е употребил точно тези изрази. Вън от това, в наказателно-оправдателната част за престъпление „обида” по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК и в гражданскоотхвърлителната й част, присъдата на първата инстанция е потвърдена с въззивната присъда, не подлежи на касационна проверка и е влязла в сила. Липсва умисъл за нанасяне на телесна повреда, при каквато форма на вина законът предвижда наказателна отговорност по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130 от НК. При умисъла, вкл. при евентуалния, на общо основание деецът трябва да съзнава и предвижда настъпването на общественоопасния резултат, и да приема неговото настъпване. В случая подсъдимият не е искал и не е допускал нараняването, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди, т.е. действал е по непредпазливост, при каквато форма на вина обаче, деянието - предмет на обвинението е несъставомерно. В случая от фактическа страна е прието за установено, че подсъдимият е блъскал от външната страна на вратата на кабинета на Роза Б., в който тя се е намирала по време на инцидента. Несъмнено е, че когато зад затворената врата има човек, възможността той да бъде наранен е напълно естествена и логична, но тя е била извън обсега на съдържанието на субективното отношение на подсъдимия, който нито е искал, нито е допускал телесно нараняване на Б.. Изводът на състава на БОС за липсата на евентуален умисъл в конкретния случай е правилен и се споделя изцяло от касационната инстанция. Не са установени от фактическа страна елементи на евентуален умисъл у подсъдимия, т.е., в стремежа си да достигне друга, конкретна цел, да е съзнавал настъпването на страничен неблагоприятен резултат и напълно съзнателно да го е допускал, и да не е прекратявал преследването на другата цел. По делото е установено друго, че подсъдимият е искал да бъде обслужен от Б., да получи необходимите му документи и е настоявал тя да му отвори вратата на кабинета. Не е установена някаква друга конкретна цел на дееца, нито какъв допълнителен резултат съзнателно той да е допускал да настъпи, преследвайки такава цел. Правилно е изведено, че въпреки от обективна страна подсъдимият да е осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, от субективна страна същият не е налице, поради което и деянието се явява несъставомерно. Правилни са изводите на въззивната инстанция за доказаност на основанието и размера на уважения граждански иск. Макар и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, подсъдимият отговаря за причинените от деликта и поискани от пострадалата в качеството й на гражданска ищца неимуществени вреди. Съдът е длъжен да се произнесе по гражданския иск и когато признае подсъдимия за невинен или го освободи от наказателна отговорност, а също и при погасяване на тази отговорност / арг. от чл. 307 от НПК/. Неимуществените вреди са оценени от съда съответно на данните за понесените от частната тъжителка болки и страдания и съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за платеното на адв. Г. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева за тази инстанция. Неоснователно е оплакването на частната тъжителка, която твърди за незаконосъобразно занижаване размера на присъдените й разноски, сторени от нея пред въззивната инстанция. Не е нарушено правилото на чл. 190 от НПК. Атакуваното определение № 14 от 02.04.14 год. по внчхд№68/14 год. на БОС е постановено при съобразяване с процесуалните правила за възлагане на разноските по делото. Оценени са данните по делото за действително разходваните от частната тъжителка средства по делото, наред с които е съобразен и неговият изход пред въззивната инстанция, поради което съразмерно е присъдената им част от тях. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационни основания, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила, както и атакуваното въззивно определение по чл.306, ал.1,т.4 от НПК. На основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, настоящият състав на трето отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда от 14.03.2014 год., постановена по внчхд № 68/14 год. на Бургаски окръжен съд, наказателна колегия, първи състав. ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на Г. К. Л., ЕГН [ЕГН], направени за настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 /триста /лева. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 14 от 02.04.14 год. по внчхд№68/14 год. на Бургаския окръжен съд, наказателна колегия, първи състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :