Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 130                                                        Гр.София, 01 март  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора ЧОБАНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.757/ 2009 г. И за да се произнесе, взе предвид следното:   С присъда № 159/ 25.11.09 г., постановена от ОС-Габрово /ГОС/ по В. Н. О. Х. Д. 145/09 г., е отменена осъдителна присъда № 360/11.09.08 г., постановена от РС-Габрово /ГРС/ по Н. О. Х. Д.41/99 г. и подсъдимият Ц. Г. Ш. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 202, ал.2, т.1 вр.чл.201 НК. Отхвърлен е предявеният от „ПОДПРАВКИ КОМ” ЕООД иск за имуществени вреди в размер на 10 354,26 деноминирани лв. Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от представител на ОП-Габрово /ГОП/ с оплакване за допуснато нарушение на чл.348 , ал.1,т.1 НПК. Иска се на основание чл.354,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.4 НПК атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. Постъпила е и жалба от конституираното като граждански ищец дружество „ПОДПРАВКИ КОМ”ЕООД. Моли се или да бъде уважен предявеният граждански иск, или присъдата да бъде отменена и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на ГОС. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста. Гражданският ищец, ч. своя повереник, взема отношение с писмена молба по съществото на обвинението и по дължимото в тази връзка обезщетение. Подсъдимият сам не се явява и не заявява становище. Неговият защитник моли присъдата на ГОС да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, след като прецени протеста и жалбата с изложените в тях доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Атакуваната присъда е законосъобразно постановена, при спазване на процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствените материали, поради което не е осъществен порок при формиране на крайната съдебна воля. Обратното е имал предвид изготвилият протеста прокурор от ГОП, чийто сезиращ настоящата инстанция процесуален документ в съдържателен план може да бъде тълкуван с посочване на цифрово неотразено касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Държавният обвинител е направил разбор на доказателствата и е сравнил начина, по който те са оценени от решаващия съд и начина, по който трябва да бъдат ценени според него. Точно неговата различна оценка му е дала повод да твърди, че ГОС е допуснал нарушение на материалния закон, постановявайки оправдателен съдебен акт срещу Ш. Но казаното е възможно да бъде обмисляно от върховната съдебна инстанция по наказателни дела като инстанция по правото, само в случай на установена неправилна логическа оценка на доказателствените материали, довела до превратно тяхно тълкуване /което по същество е нарушение на процесуалните правила/, вследствие на което- до опорочаване на приложението на материалния закон. Съдебният акт, предмет на проверка по настоящото дело, е втори такъв на въззивния съд, постановен след разглеждане на производството пред ВКС- К. Н. Д. 262/09 г. Съгласно решение № 263/13.07.09 г.,постановено от ВКС, 3 н.о., е отменена въззивна присъда № 49/01.04.09 г., постановена от ГОС по В. Н. О. Х. Д. 213/08 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг второинстанционен състав. Видно от съдържанието на цитирания съдебен акт, са дадени конкретни процесуални указания, относими към правилно разглеждане на производството. Същите са изпълнени в цялост от ГОС при повторното разглеждане на делото. Преразпитана е основната свидетелка на обвинението- Р. И. Д. задавани са й въпроси за изясняване, поставени от ВКС в отменителното решение. Отразени са задълбочени съображения защо обсъжданата жена не се счита за убедителен свидетел, който да удостовери не само невъзстановяване от страна на подсъдимия на паричните суми, отпуснати му като аванс от дружеството, но и в проекция да стане основа за възприемане на разпоредителни действия от страна на подсъдимия с вмененото му имущество като със свое, във вреда на ЕООД-то. Радмила И. е работела като счетоводител в процесното дружество. Точно тя е човекът, за когото се установява, че е водел счетоводството, общо казано, не по правилата на счетоводното законодателство. Финансовата дисциплина и контролът върху приходните и разходни суми на ЕООД-то са били силно занижени, отчитала се е стока без предоставяне на първични счетоводни документи. Затова е направен и верен съдебен финален извод за почти формално водене на счетоводството- „на доверие”. Първични документи, с които са се установявали договорни отношения и/или снабдявания и плащания, не са се съхранявали в ЕООД-то към момента, към който са поискани за счетоводна преценка от съдебен експерт. Като резултат, най-малко е изпуснат първоначалният момент, когато след завеждане на производството това е можело да се стори. Отделен е въпросът какво би се намерило и тогава. Последното казано е свързано с общите изявления, дадени извън подсъдимия, от несвързаните с него свидетели П. , П. и О. Те тримата удостоверяват /всеки според своето участие като работещ в дружеството/ не само лошо воденото счетоводство, но и обстоятелството, че с доставчиците на подправки и въобще с ръководството на дружеството често се е работело на „честна дума”, без навременно изготвяне на необходима счетоводно оправдателна документация, с предоставяне на налична закупена продукция и недокументирано отчитане, без изготвяне на фактури и т.н. В този смисъл обясненията на Ш. не се явяват изолирани. Съществено значение, засегнато и от прокурора в неговия протест, има обстоятелството,че инкриминираните на подсъдимия ордери, са задраскани с различни маркери и химикална паста. Според свидетелката И, издължаването на сумите в касата не се решавало документално по този начин, а ч. унищожаване на документите. Отново според нея, деецът задраскал в един и същи ден инкриминираните му ордери, заявявайки,че дружеството няма да види парите по тях. Макар и държавният обвинител да претендира за възможност това да е станало един път, като не било неестествено на бюрото на счетоводителя да има различни химикалки, с които подсъдимият да е драскал, това се явява просто предположение, оборено включително и от неяснотата на съобщеното от свидетелката И. Поведението на последната при дължимо осчетоводяване от нейна страна, е прието от ГОС като повече от неперфектно. Съдът е базирал становището си и на счетоводните експертизи,изготвени по делото, макар и според прокурора те да били счетени за немотивирани и необосновани. Направен е краен извод, че не може да се установи твърдяната от И. и свидетеля Б липса на вменените на подсъдимия суми. При неналичие на качествено водена счетоводна документация, от която да е видно какви финансови операции са правени и защо /включително доста условно процесните ордери могат да бъдат отнесени към периода, в който деецът е работел в дружеството по трудов договор/, няма как по категоричен начин да се приеме невъзстановяване на твърдените суми от страна на Ш. , единствено на основание на казаното от зависимите от изхода на спора свидетели Б. и И. /с това име жената е посочена от съда, а Д. от прокурора/. От друга страна е вярно и изведеното съдебно заключение, че доказателственият материал не дава възможност да се установят несъмнени разпоредителни действия на подсъдимия с инкриминираните му суми. Затова остава неясен направеният по протеста извод за отклоняване на парите в свой личен на Ш. интерес. Обективни данни за такова поведение липсват в кориците на делото.   Предвид изложеното, ВКС намира,че атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила. Не е налице никое от касационните основания, визирани в нормата на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Без нужда от обсъждане е въпросът дали с настоящия протест се иска да се установи наличие на предпоставки за извършено престъпление по чл.201 НК или такова по чл.202,ал.2,т.1 вр.чл.201 НК. В тази насока има взето отношение по въззивна присъда № 49/ 01.04.09 г.,постановена от ГОС по В. Н. О. Х. Д.213/08 г., неоспорено по протеста по К. Н. Д.262/09 г.по описа на ВКС, 3 н.о. Излишно е да се обсъждат и съображенията по допълнителното изложение по жалбата на гражданския ищец, касаещи съществото на обвинението. Процесуалната легитимация на тази страна не й дава възможност да претендира за обсъждане на основания, свързани с установяване на престъплението от наказателно-процесуална гледна точка. А тъй като финално е възприето недоказване на наличие на престъпно поведение от подсъдимия, няма правна основа за уважаване на предявения на основание чл.45 ЗЗД граждански иск от „ПОДПРАВКИ КОМ” ЕООД. Водим от изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 159/25.11.09 г.,постановена от ОС-Габрово /ГОС/ по В. Н. О. Х. Д. 145/09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/