Р Е Ш Е Н И Е № 573 София, 09.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...шести декември.... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Татяна Кънчева при участието на секретаря…..НАДЯ ЦЕКОВА.......................…и на прокурора....ПЕТЯ МАРИНОВА.............изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 569 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. Р. Л. срещу решение № 201/ 20.07.2010 г. по внохд № 164/10 г. на В. апелативен съд с единствен довод за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В съдебно заседание, подсъдимият и неговата защита развиват съображения за недоказаност на авторството на престъплението. Намират, че с оглед интелектуалния дефицит на подсъдимия, наказанието е явно завишено по размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението следва да бъде оставено в сила, защото не страда от приписания му порок. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 107/ 15.12.2009 г. по нохд № 1027/09 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия Л. за виновен в това, че на 26/27.03.2009 г., в съучастие с А. А. и друго неустановено лице извършил грабеж на вещи на стойност 4070 лв. от владението на М. Ц. и на основание чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл.25 от НК наложил общо наказание от три месеца лишаване от свобода- “най-тежкото” от определените му наказания по други четири осъждания, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 от НК. Към общото наказание присъединил и наказанието “обществено порицание”. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение общото наказание. Осъдил го да заплати на М. Н. Ц., солидарно с другия подсъдим, обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 4070 лв. По подаден протест от Плевенската окръжна прокуратура, В.т апелативен съд изменил присъдата, като: увеличил размера на наказанието на четири години лишаване от свобода, определил първоначален “строг” режим на изтърпяването му, извършил групиране на наказанията по присъди по нохд №№ 123/08 г. на РС Н., 4311/07 г. на РС Плевен и 1234/08 г. на РС Плевен с общо наказание от шест месеца лишаване от свобода и постановил отделно изтърпяване на наказанието обществено порицание. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода. С жалбата се прави оплакване единствено за явна несправедливост на наказанието, поради което Върховният касационен съд няма правомощия да се произнася по доводите, касаещи доказаност на авторството на престъплението, в какъвто смисъл бяха наведени съображения в съдебно заседание. Оплакването за явна несправедливост е мотивирано с довода, че то не е съобразено с данните за личността на подсъдимия, който е неграмотен и с ниски интелектуални възможности- по думите на защитата “дебилен”. Върховният касационен съд счита възражението за неоснователно. Въззивният съд е извършил преценка на всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и е изложил подробни съображения защо е необходимо то да бъде увеличено на четири години лишаване от свобода. Начинът на извършване на престъплението- от три лица през нощта, интензитетът на приложената сила за сломяване съпротивата на пострадалата и отправените цинични заплахи за половата й неприкосновеност и за убийство на домашното й кученце, високият размер на отнетото имущество са съобразени от съда като обстоятелства, завишаващи обществената опасност на деянието. Негативни са и данните за личността на Л., който не работи и е осъждан. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства са мотивирали В.т апелативен съд да определи наказание малко над минимума на предвиденото в нормата на чл.198 ал.1 от НК. Върховният касационен съд споделя решението, че в този размер наказанието в пълна степен може да изиграе поправителната и превантивната си роля. В кориците на делото липсват данни за влошено здравословно състояние на подсъдимия и за интелектуален дефицит, както твърди защитата, а такива не могат да бъдат изведени и от обстоятелството, че Л. е неграмотен. Като взе предвид тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТОВЯ В СИЛА решение № 201/ 20.07.2010 г. на В. апелативен съд, постановено по внохд № 164/2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: