Р Е Ш Е Н И Е № 369 София, 29 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1136/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимата И. С. И. срещу въззивно решение № 82/06.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 35/2014 г. от Апелативен съд – Велико Търново. Касационната жалба се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е отхвърлил доказателствени искания, направени от защитата, че съдът, а и експертите, не са съобразили разпоредбите на Закона за счетоводството. Оспорва се доказателствената стойност на предпроцесното признание на подсъдимата, както и коментираните от предходните инстанции нейни бележки и тефтери. Обобщено се прави заключение, че по делото липсват достатъчно доказателства за виновността на подсъдимата. Поддържат се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимата И. не се явява, редовно призована. Жалбата се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда № 56/04.11.2013 г., постановена по НОХД № 198/2013 г. от Окръжен съд - Русе, подсъдимата И. С. И. е била призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 203, ал.1 във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК й е наложено наказание от десет години лишаване от свобода, лишаване от право да упражнява отчетническа, материалноотговорна и финансово - контролна дейност за срок от десет години и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване на публично имущество, за срок от десет години. Призната е за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 311,ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, както и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване на публично имущество, за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК е определено едно общо наказание от десет години лишаване от свобода и са присъединени наказанията лишаване от права за срок от десет години. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като подсъдимата е оправдавана по чл. 203, ал.1 от НК и деянието е преквалифицирано в престъпление по чл.202, ал.2, т. 1 от НК, редуцирани са наказанията лишаване от свобода до осем години, съответно лишаването от права на по осем години. Извършена е корекция и при размера на общото наказание. ІІ. Извън пределите на касационната проверка е оправдаването на подсъдимата И. И. по обвинението по чл. 203 от НК, постановено от въззивния съд, тъй като производството пред настоящата инстанция е инициирано само с нейната жалба. Жалба е основателна, макар и не по всичко, изложено в нея. Касационната инстанция намира за основателно твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на въззивното производство с нарочна молба (л. 31 от делото) защитата е поискала да се допусне разпит на подсъдимата „относно визираните в мотивите на присъдата лични нейни бележки”, тъй като до този момент последната не е давала обяснения по тях и желае да даде такива обяснения. В съдебното заседание, проведено на 28.04.2014 г., подсъдимата И. лично е потвърдила искането си да даде обяснения относно т.нар. „тефтери”, намиращи се по делото и обсъждани от съда. С определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е оставил без уважение искането на подсъдимата да даде обяснения. Обясненията на обвиненото лице (обвиняем/подсъдим) са важно доказателствено средство, но и израз на правото му на защита. Правото на подсъдимия да дава обяснения следва да се разграничава от процесуалното право да представя доказателства. На последно посоченото право отговаря задължението на съда да осигури упражняването му, но негова е преценката дали представените материали следва да се приемат. Обясненията на подсъдимия са средство на защита и именно затова не може да се откаже включването им в доказателствената съвкупност. Правото на подсъдимия да даде обяснения е безусловно и е свързано с задължението на съда да го изслуша, разпита и провери дадените обяснения по установения за това ред. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 327, ал. 2 от НПК, въззивният съд се произнася и относно необходимостта от разпит на подсъдимия. Това обаче не означава, че съдът може да лиши подсъдимия от възможността да даде обяснения. Подсъдимият може по всяко време, когато намери за необходимо, да даде обяснения по един или друг въпрос на делото, стига разбира се процесът да се намира в такъв процесуален стадий, допускащ това, каквото е и въззивното производство. Иначе казано, въззивният съд с отказа си да изслуша обясненията на подсъдимата И. е ограничил правото й на защита. Така констатираното нарушение е достатъчно, за да се отмени атакуваният съдебен акт поради наличие на основанието чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което подлежат на съобразяване и възраженията, поддържани пред настоящата инстанция. С оглед на горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 82/06.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 35/2014 г. от Апелативен съд – Велико Търново, освен в частта, с която подсъдимата И. С. И. е призната за невинна и оправдана по чл. 203, ал. 1 от НК. ВРЪЩА ДЕЛОТО в отменената част за ново разглеждане във въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.