4 Р Е Ш Е Н И Е № 152/20.12.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септмври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 303 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Постъпила е молба от [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 8192 от 27.11.2015г. по в.гр.д. № 8154/2015г. на СГС, ГО, III – въззивен състав. Молбата за отмяна е обоснована с твърдение за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят /ответник в исковото производство/ твърди, че въззивният съд с ненадлежното му призоваване за съдебните заседания е нарушил процесуалните правила, като е дал ход на делото, без дружеството да е било уведомено за насроченото съдебно заседание. Поддържа, че съдът е направил справка в Търговския регистър за седалището и адреса на дружеството и не е имало пречка за уведомяване по чл.47 вр. чл.50 ГПК, тъй като няма данни дружеството да е напуснало адреса си, който е посочен и в депозирания отговор вх. № 94565/23.07.2015г. Счита, че фактът, че управителят на търговското дружество е управител и на други дружества, не може да послужи за пристъпване към призоваване на дружеството на адрес: [улица]. Поради това поддържа, че е бил лишен от възможността да участва в делото и е било ограничено правото му на защита. Молителят сочи още, че въззивният съд не е изложил мотиви за прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, и е приел доказателства, които са оспорени пред районния съд, тъй като са на чужд език и без превод. Ответникът по молбата Столична дирекция на вътрешните работи оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, тъй като не са налице факти и обстоятелства, даващи основание да се счете, че молителят вследствие на нарушаване на права е бил лишен от възможност да участва в делото, не е бил надлежо представляван или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени и непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Поради това прави искане за отхвърляне на молбата за отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от деня на постановяване на решението, което е окончателно и не е връчвано на страната. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила въззивно решение с твърдението, че е бил лишен от възможност да участва в делото и да реализира защитата си поради нередовно призоваване за проведените съдебни заседания във въззивното производство – основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. В настоящия случай препис от въззивната жалба, подадена от насрещната страна, е връчен на въззиваемия – молител в настоящото производство, в сградата на СГС с посочване, че на посочения адрес за призоваване няма офис и канцелария на дружеството. Призовката за насроченото първо съдебно заседание във въззивната инстанция, изпратена до въззиваемия на вписания в Търговския регистър адрес на управление, който е посочен и в подадения от тази страна отговор на въззивната жалба, не е била връчена, като връчителят е отбелязал, че на адреса няма офис и представител на дружеството. За същото съдебно заседание по разпореждане на съда е направен опит за уведомяване на въззиваемия и по телефона на номера, посочен в Търговския регистър, но деловодителят е удостоверил, че няма връзка с този номер. Въззивният съд не е дал ход на делото и е отложил разглеждането му за друга дата, за която е разпоредил въззиваемият ответник да бъде призован и от адреса на управителя на дружеството Ц. Н. П., посочен в представено в първоинстанционното производство удостоверение от СДВР. Изпратената на този адрес призовка също не е връчена, с отбелязване на връчителя, че са направени три посещения, но на адреса няма офис и служители, поради което е оставено съобщение. С оглед на това въззивният съд е счел въззиваемия за редовно призован при условията на чл.50, ал.2 ГПК и е дал ход на делото. Настоящият състав намира, че са били налице предпоставките за призоваване на въззиваемия ответник – молител в настоящото производство, по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Призовките и съобщенията са изпращани до ответника на адреса му, вписан в търговския регистър и посочен от самия него в отговора на исковата молба и на въззивната жалба. С подписа си връчителят е удостоверил, че на адреса няма такава фирма и нейни офис и служители и че това е частен дом. На този адрес са правени множество опити за връчване на съобщения както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, като всички опити са били неуспешни. В тази връзка настоящият състав съобразява и обстоятелството, че молителят е посочил същия адрес и в молбата си за отмяна, но при направени два опита за призоваване от този адрес, призовките отново са върнати в цялост от връчителя с идентично отбелязване. Неоснователен е доводът, че липсват данни дружеството да е напуснало адреса и че адресът му на управление не е променян, поради което не е била налице пречка за уведомяването му по чл.47 ГПК. При констатираното от връчителя при многократните посещения на адреса обстоятелство, че на вписания в търговския регистър адрес на управление няма канцелария и служители на дружеството, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК, касаеща хипотезата, при която на адреса има канцелария на търговеца, но липсва достъп до нея или служител, който е съгласен да получи съобщението. Следва да се отбележи, че съдът е направил опит за уведомяване на молителя и по телефона – на номера, посочен в Търговския регистър. Обстоятелството, че съдът е разпоредил призоваване на молителя и от адреса на управителя на дружеството, за който има данни по делото, както и от адресите на други дружества, на които същият е управител, не опорочава извършеното по реда на чл.50, ал.2 ГПК призоваване с оглед наличието на предвидените в тази разпоредба предпоставки. По изложените съображения настоящият състав приема, че извършеното от съда призоваване по реда и при условията на чл.50, ал.2 ГПК е съобразено с процесуалния закон и следователно не е допуснато процесуално нарушение, довело до лишаване на молителя от възможност да участва по делото. Останалите доводи на молителя, свързани с неизлагане от въззивния съд на мотиви за прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, както и с приемане на доказателства на чужд език, които са оспорени и са без превод, са неотносими към предмета на производството и не следва да се обсъждат. По реда на извънинстанционното производство за отмяната на влезли в сила решения не могат да се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда процесуални нарушения, свързани с мотивирането на съдебния акт и с приемането и обсъждането на събраните доказателства. Поради липса на предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Софийски градски съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на молителя не следва да се присъждат разноски. На ответника не се присъждат разноски, тъй като такова искане не е направено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 8192 от 27.11.2015г. по в.гр.д. № 8154/2015г. на СГС, ГО, III – въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: