3 Р Е Ш Е Н И Е № 46 гр. София, 18.03.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 3364/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1015 от 04.11.2015г., постановено по настоящото дело № 3364/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-а с-в, № 1092 от 16.02.2015г. по в.гр.д. № 7602/2014г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 119 гр. с-в, № 272 от 24.02.2014г. по гр.д. № 6039/2013г. в отхвърлената част на иска над 119,35 евро до пълния предявен размер, и с въззивното решение е осъдено Б. [фирма] да заплати на Ц. Б. П. сумата 2746,37 евро командировъчни пари. Ответникът по касация Ц. Б. П. в подаденото от пълномощника му адв. Е. М. писмен становище моли въззивното решение да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ при определяне на размера на дължимите командировъчни обезщетения на персонала на влаков състав при командироване в съседна държава. По поставения въпрос ВКС намира следното: Нормата на чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализиции в чужбина /НСКСЧ/ е обща и изяснява, че при престояване на командированите лица по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер на 35% от дневните пари за съответната държава, ако престоят на лицата е повече от 4 часа. Раздел ІV НСКСЧ съдържа и специални правила за командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Съгласно чл. 31, ал. 1 НСКСЧ, който е приложим към персонала на сухоземните транспортни средства, командировъчните пари за тази категория служители се определят съгласно приложение № 3 – в размер на 80 % от дневните пари за страната на крайната гара, определени по норматива в приложение № 2. Съгласно чл. 34 от същата Наредба, за персонала по раздел ІV не се прилага ограничението по чл. 11, ал. 1 – относно общата продължителност на командировките на едно командировано лице за една календарна година. Настоящият състав на ВКС намира, че при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства с крайна гара в съседна на Република България държава, следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 21 от Наредбата. Приложението на общата норма не е изключено изрично, така както е процедирано по отношение на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, нито е в противоречие със спецификата на дейността на персонала по Раздел ІV от Наредбата. Нормата на чл. 21 от Наредбата касае хипотези, които не са уредени в Раздел ІV, поради което именно като обща следва да намери приложение и при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства. По основателността на касационната жалба: За да присъди претендираното от Ц. Б. П. обезщетение при командировките му до Република С. за периода м. 02.2010г. – м. 12.2012г. в пълния претендиран размер от 2865,72 евро, въззивният съд е приел, че командировъчните пари следва да се определят въз основа на чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, по приложение № 3. Приел е, че разпоредбата на чл. 31 НСКСЧ, която урежда възнаграждението при командировка на една специфична група работници и служители, се явява специален закон по отношение на разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ, която е обща. С оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. Въззивното решение следва да се отмени и делото да се реши по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна е установено, че ищецът Ц. Б. П. е работил в [фирма] на длъжност „началник влак” и през периода 23.02.2010г. – 29.12.2012г. е бил командирован в изпълнение на служебните си задължения в Република С. по направленията София-Д.-София и Драгоман-Д.-Драгоман общо 215 пъти с различна продължителност. От изслушаната по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 14.11.2013г. се установява, че изчислени съобразно чл. 21 НСКСЧ командировъчните пари са в размер на 1739,50 евро. Ответникът [фирма] е изплатил на ищеца сумата 1620,15 евро, следователно дължи 119,35 евро неизплатено обезщетение при командироване. Предвид така установените обстоятелства предявеният иск с правно основание чл. 215 КТ е основателен за сумата 119,35 евро, в която част искът е уважен от първоинстанционния съд и решението е влязло в сила като необжалвано. За присъдените от въззивния съд 2746,37 евро /разликата над 119,35 лв. до пълния предявен размер 2865,72 евро/ искът е неоснователен, поради което въззивното решение следва да се отмени и искът да се отхвърли. Ищецът дължи на касатора 85 лв. разноски по делото за държавна такса, а ответникът дължи на ищеца 58,38 лв. разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на иска, поради което дължимите от ищеца разноски по компенсация са в размер на 26,62 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-а с-в, № 1092 от 16.02.2015г. по в.гр.д. № 7602/2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Б. П., ЕГН [ЕГН], против Б. [фирма] [населено място], иск по чл. 215 КТ за сумата 2746,37 евро /разликата над 119,35 лв. до пълния предявен размер 2865,72 евро/. ОСЪЖДА Ц. Б. П., ЕГН: [ЕГН], адрес: гара Л., [община], [улица], да заплати на Б. [фирма], ЕИК:[ЕИК], адрес: [населено място], [улица], сумата от 26,62 лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: