Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е № 60165
гр. София, 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3529 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение от 24.07.2020 г. по гр.д. № 130/2020 г. в частта, с която Окръжен съд – Монтана, изменяйки решение № 355/28.11.2019 г. по гр.д. № 624/2018 г. на Ломски районен съд, е осъдил „Хъс“ ООД да заплати на основание чл. 200 КТ на М. К. М. сумата 120 000 лв., ведно със законните лихви от 30.07.2016 г., а на Г. Г. Н. сумата 150 000 лв., ведно със законните лихви от 30.07.2016 г. – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М., настъпила на 30.07.2016 г. поради трудова злополука от 25.07.2016 г.
Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/ служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, и при съобразяването им имат ли значение твърденията, с които работодателят е обосновал възражението за намаляване на неговата отговорност по чл. 200 КТ, а именно, че инструктажът за безопасни условия на труд, който той дължи, е съобразно спецификата на заеманата от работника длъжност, а не със спецификата на трудови функции на друга длъжност, които работникът е изпълнявал по своя инициатива и за която не е притежавал необходимата правоспособност?
По правните въпроси:
Отговорността по чл. 200 КТ на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/ служителя, се различава от гражданската в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, размер на обезщетяване и т.нат. Основанието на тази, самостоятелна в своето приложно поле гражданска имуществена отговорност се обяснява с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на работника/служителя, а тя е обективна (няма субективен елемент в правопораждащите я юридически факти). Работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг негов работник/служител има вина за настъпването на вредите (чл. 200, ал. 1 КТ), но също така и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, чиито вредоносни последици са в пряка или косвена причина с трудовата дейност на работника, или от каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието (чл. 200, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ неговата отговорност може да се намали, но не при всяко допринасяне, а само когато работникът/служителят е допринесъл с груба небрежност за трудовата злополука. Изложеното обобщава базисните положения в ТР № 45/19.04.1990 г по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК на ВК.
В своята практика Върховният касационен съд дефинира грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, т.е. тя се изразява в неполагането на онази грижа, която следва да се очаква от най-небрежния, зает със съответната дейност при подобни условия (решение № 21/12.03.2018 г. по гр.д. № 1459/2017 г. III-то ГО, решение № 291/11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. IV-то ГО и мн.др.). Поради това, ако трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща неговото здраве (решение № 977/14.01.2010 г. по гр.д. № 298/2009 г. и решение №60/05.03.2014 г. по гр.д. №5074/2009 г, все на IV-то ГО).
При изпълнение на възложената работа работниците са длъжни да спазват установените за извършването й технологични правила, а и правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Поради това ако работодателят не е изпълнил задължението си да проведе инструктаж за тези правила, грубата небрежност на работника/служителя по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е изключена. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика на основание чл. 281, ал. 5 КТ, работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/ или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/ извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място. Разумното тълкуване на 281, ал. 5 КТ, а и на чл. 2, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение работодателят да проведе инструктаж за онези технологични правила и правила за безопасност, които са свързани с трудовите функции на заеманата длъжност от работника/служителя, включително за онези действия или бездействия, които макар да не са сред изрично възложеното, се свързват пряко с характера на изпълняваната работа. Работодателят не дължи да инструктира работника/служителя за технологичните правила и правилата за безопасност, които са свързани с трудовите функции на всички длъжности, предвидени в предприятието, особено когато тези правила са установени с изрични императивни правни норми и/или когато конкретната дейност изисква правоспособност, каквато работникът/служителят не притежава. Тогава съдът по чл. 200 КТ е длъжен да изследва механизма на трудовата злополука като стечение на конкретните проявени и установени по делото обективни и субективни фактори, и да намали обезщетението, съответно на проявената груба небрежност към вредоносния резултат, без да поставя възможността по чл. 201, ал. 2 КТ в зависимост от инструктаж, какъвто работодателят не дължи.
По касационната жалба от ответника „Хъс“ ООД срещу осъдителните части на въззивното решение:
Правилно въззивният съд е приел за осъществени предпоставките на отговорността на работодателя „Хъс“ ООД по чл. 200, ал. 2, пр. 2 КТ да обезщети неимуществените вреди, понесени от ищеца М. К. М., преживялата съпруга, и от ищеца Г. Г. Н., малолетния син, от смъртта на техния наследодател Г. Н. М. от 30.07.2016 г. следствие от трудовата злополука от 25.07.2016 г. Основателно е касационното оплакване обаче, че в неправилното приложение на чл. 201, ал. 2 КТ и по повод своевременно въведеното възражение от ответника въззивният съд е изключил възможността да намали обезщетенията, които е определил съответно в размер на сумата 120 000 лв. – за съпругата и 150 000 лв. – за малолетния син. Първо, неправилно въззивният съд е приел, че работодателят е бил длъжен да инструктира работника за технологичните правила и за правилата за безопасност за работа с мостови кран, въпреки че към трудовата злополука наследодателят е заемал длъжността „оператор на металообработващи машини“, а не кранист, а не му е било и наредено да замества отсъстващия от работа кранист, обслужвал работното място на пострадалия, нито да съвместява тази длъжност, включително поради това, че наследодателят е нямал необходимата правоспособност за работа с мостови кран, така както изисква Наредба №1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки на министъра на образованието и науката и на министъра на труда и социалната политика. Второ, в противоречие с това, което установяват длъжностните характеристики съответно на „оператор на металообработващи машини“ и на „кранист“, въззивният съд е намерил, че преместването на щрипс (рула метални ленти) с мостовия кран – работата, която наследодателят е изпълнявал без нареждане от работодателя към злополуката, макар да не е била изрично възложена, е дейност, пряко свързана с характера на неговата работа. Трето, в противоречие с това, което се установява от протокол № 13/ 04.03.2016 г. за резултатите от разследването на злополуката, от двете работни инструкции на работодателя за безопасна работа на линиите за надлъжен разкрой на рулони (на такава линия е работил наследодателя, а за предвиденото в инструкцията е бил осведомен) и за безопасни товаро-разтоварни работи с кран, управляван от пода (с мостови кран) въззивният съд е намерил, че наследодателят не е знаел, че при работа с такъв кран е забранено да пребивават вътре в стойката на складираните щрипсове.
Касационният състав е длъжен да отмени неправилното решение и да реши спора по същество, доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.
Настоящият състав намира, че по трудов договор от 26.11.2014 г. наследодателят на ищците е заемал при ответника „Хъс“ ООД длъжността „оператор металообработващи машини“ с място на работа линия Ф40 за производство на тръби в цех в [населено място]. На 25.07.2016 г., около 10.50 ч., той навлиза в стойката на складираните щрипсове. Чрез закрепване на куката на мостови кран се опитва да премести един щрипс, за да достигне до следващия. Когато започва повдигането на товара, щрипсовете зад гърба му се приплъзват. Наследодателят е бутнат и затиснат към пода от приплъзналите се 4 щрипсове. Причинено му е счупване на таза, на долните крайници и множество контузни рани на лявата ръка. На 30.07.2016 г. вследствие на тежките травматични увреждания той умира.
Характеристиката на заеманата длъжност предвижда задължение за оператора на металообработващи машини да зарежда машината с една партида материал и да следи за качеството на продукцията. Това обаче не означава, че товаро-разтоварната дейност по преместването на щрипсове от стойката, където са складирани посредством мостови кран, до работното място на наследодателя, без да му е възлагана изрично, е била пряко свързана с характера на неговата работа. Напротив, тази дейност е възложена на кранистите в производствения цех. Извършването й изисква правоспособност (така Наредба №1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки на министъра на образованието и науката и на министъра на труда и социалната политика), каквато наследодателят не е притежавал. Към 25.07.2016 г. кранистът на мостовия кран, обслужвал работното място на наследодателя, е в отпуск поради временна нетрудоспособност. Отпускът датира от предходната работна седмица, но работодателят не е осигурил заместник, въпреки че в производствения цех на 25.07.2016 г. е имало и други кранисти. Линия Ф40 за производство на метални тръби – работното място на наследодателя – е линия за надлъжен разкрой на рулони. С работна инструкция по ЗБУТ 01 за безопасна работа с линиите за надлъжен разкрой на рулони, в сила от м. януари 2016 г., работодателят е забранил на работещите на тези линии да влизат вътре в стойките за складиране на рулата с метални ленти. Наследодателят е знаел за забраната.С друга, действаща към 25.07.2016 г. работна инструкция за безопасни товаро-разтоварни работи с кран, управляван от пода (с мостови кран), работодателят е забранил и на работещите с такъв кран да пребивават вътре в стойката.
Изложеното се установява от събраните писмени доказателства, включително при зачитане на действието на влязлото в сила разпореждане№ 18/08.08.2016 г. на ТП на НОИ – Монтана.
Касационният състав приема, че съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по повод изпълнението на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя. В случая, трудовата злополука от 25.07.2016 г. е причинена при изпълнението на работа на кранист на мостови кран, която наследодателят на ищците е извършил без нареждане от работодателя, но в негов интерес. Двете дейности – на оператор на металообработващи машини и на краниста на мостовия кран - са част от производствения процес на производствения цех, където е било работното място на наследодателя. Касационният състав е длъжен да приеме, че справедливият размер на обезщетенията за понесените неимуществени вреди от трудовата злополука, възлиза съответно на сумите 120 000 лв. – за съпругата и 150 000 лв. – за малолетния син (в касационната жалба няма оплакване по приложения чл. 52 ЗЗД). Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя следва да се намали, тъй като наследодателят е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност. Първо, той е изпълнявал дейност, за която няма необходимата правоспособност. Второ, нарушил е общата забрана на работодателя по отношение на всички работещи в цеха да пребивават в стойката за складиране на щрипсове. Трето, опита на наследодателя да премести най-близкия до куката на мостовия кран щрипс, за да достигне до следващия не е съобразен с реалната опасност от приплъзване, при това на повече от един от складираните в стойката щрипсове с обла форма. Изводът е, че наследодателят на ищците не е положил онази грижа, която би положил и най-небрежният работник, зает с дейността по преместване на точно такъв товар с мостови кран, за който е знаел, че няма необходимите умения и правоспособност да управлява. Касационният състав отчита също, че работодателят не е създал необходимата организация на работния процес, за да осигури ритмичното подаване на щрипсове на работното място на наследодателя, въпреки дългия период на отсъствие на работника, обслужвал мостовия кран. При установения механизъм на трудовата злополука като стечение на конкретните проявени и установени по делото обективни и субективни фактори, обезщетението следва да се намали с 40 %, съответно на проявената груба небрежност към вредоносния резултат. Предявените искове по чл. 200 КТ следва да се уважат съответно до размерите 72 000 лв. – за съпругата и 90 000 лв. – за малолетния син. Те са неоснователни до размерите съответно 120 000 лв. и 150 000 лв., до които са били уважени от въззивния съд.
По държавната такса и разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Хъс“ ООД следва да заплати сумата 6 480 лв. = 4 % х 162 000 лв. – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт чрез сметката на РС – Лом. Подадената въззивна жалба от ищците М. и Г. М. е неоснователна с оглед изхода на спора, а по нея такса не се дължи.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците М. и Г. М. следва да заплатят на „Хъс“ ООД сумата 2 172 лв. – репарация на внесените такси по сметка на ВКС, но не и онези по сметка на Окръжен съд – Монтана. Във въззивното производство ответникът „Хъс“ ООД не е заявявал такава претенция. Несвоевременното й заявяване в касационното е без правни последици – арг. от чл. 81 ГПК.
Въпреки изхода на спора, ответникът „Хъс“ ООД не дължи разноски на ищците. По делото липсват доказателства за извършени такива.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 24.07.2020 г. по гр.д. № 130/2020 г. на Окръжен съд – Монтана в частта, с която искът на М. К. М. по чл. 200 КТ срещу „Хъс“ ООД е уважен над сумата 72 000 лв., а искът на Г. Г. Н. – над сумата 90 000 лв., както и за държавната такса.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. К. М. ЕГН [ЕГН] срещу „Хъс“ ООД ЕИК [ЕГН] в размер над сумата 72 000 лв. до сумата 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М., настъпила на 30.07.2016 г. поради трудовата злополука от 25.07.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Г. Н. ЕГН [ЕГН] срещу „Хъс“ ООД в размер над сумата 90 000 лв. до сумата 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М., настъпила на 30.07.2016 г. поради трудовата злополука от 25.07.2016 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 24.07.2020 г. по гр.д. № 130/2020 г. на Окръжен съд – Монтана в останалите осъдителни части.
ОСЪЖДА М. К. М. и Г. Н. М. да заплатят на „Хъс“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 172 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.
ОСЪЖДА „Хъс“ ООД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 6 480 лв. – държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт чрез сметката на Районен съд - Лом.
Решението е постановено при участието по делото на ЗК „Уника Живот“ АД като помагач на ответника „Хъс“ ООД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.