Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  102   гр. София,  27 май  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари.......... две хиляди и десета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова............……………………………………в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова.......…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 742 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. А. Я. против въззивно решение № 393/02.11.2009 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, постановено по ВНОХД № 563/2009 г., с което е била потвърдена присъда от 01.06.2009 г. на СГС, НО, 5 състав по НОХД № 3708/2008 г. С тази присъда подсъдимият К. А. Я. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 304 ал. 1, пр. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, поради което и е бил осъден на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 години и глоба в размер на 500 лв. В полза на държавата е бил отнет предмета на престъплението, както и в тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 1, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:   Касационната жалба е неоснователна.   Всички оплакванията, застъпени в касационната жалба и съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, са напълно идентични на изложените пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения, които ВКС споделя. В този аспект, изцяло некоректно в жалбата е отразено, че апелативният съд не се е произнесъл по множеството възражения за допуснати процесуални нарушения в двете фази на процеса, а само обобщил, че такива нямало. Внимателният прочит на въззивните мотиви (вж конкретно л. 22-24) дава ясна представа за стриктно изпълнение на изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК. Направен е цялостен преглед на извършената процесуална работа в досъдебната фаза, като добре е откроена причината, поради която обвиняемият по това време Я. , а и неговия защитник, не са участвали в провеждани по делото процесуално-следствени действия, една част от които инициирани от тях – поради явната невъзможност Я. да бъде открит на адреса, съобщен по делото, а и на други, на които е било възможно да пребивава, при това за период повече от две години. Материалите по делото разкриват, че до това парадоксално положение се е стигнало не само в резултат на неадекватните действия на следствени и полицейски органи по призоваването му, а впоследствие и при издирването му (докато през това време Я. е движел бизнес делата си и е живеел с фактическата си съпруга на известен адрес, а преди първото спиране на производството с него следователят е провеждал разговори по мобилния му телефон), без да се прилагат предвидени в процесуалния закон ефективни мерки, като тази за промяна на мярката му за неотклонение в по-тежка, но и поради явното нежелание на този обвиняем да вземе участие в производството до изтичане на две годишния срок, когато би могъл да се възползва от предоставената му възможност по чл. 368 и което не е закъснял да стори. Свидетелство за неговия категоричен и демонстративен отказ да участва лично и чрез защитник на досъдебната фаза е реализираното поведение на 07.11.2008 г., материализирано в докладната на л. 108 от сл. дело (при откриването му от оперативния работник му в държания от него магазин се представил за друго лице, а след това избягал), което е последвано и от отказа на неговия защитник да упражни задълженията си като такъв, за което са били изготвени констативни протоколи от водещия разследването (на л. 138-141 от сл. дело). В крайна сметка всичко това е наложило защитата да бъде възложена на служебен защитник, за да се спазят сроковете, указани от СГС за представяне на обвинителен акт по повод инициираното от обвиняемия Я. производство по чл. 368 от НПК и с което не може да се счита, че са били ограничени процесуалните му права, от чието реализиране той сам се е отказал, при това недвусмислено. Съответно, всички възражения на защитата, относими към невъзможност на подсъдимия да участва в следствени действия на досъдебното производство, задочното повдигане на прецизирано обвинение и предявяване на материалите при участие на служебен защитник, с което да са били нарушени процесуалните права на Я. , са изцяло неоснователни, при това във всичките им детайли, подробно обсъдени от апелативния съд. Като цяло те са неоснователни и в друг аспект. Присъдата е била постановена след надлежно проведено състезателно производство, при непосредствено събиране на доказателствата от решаващия съд и участие на подсъдимия и неговия упълномощен защитник. Осъдителните заключения са били изградени въз основа на ангажираните в съдебната фаза на процеса доказателства, които са били подробно и комплексно обсъдени. В този смисъл неучастието на Я. при извършване на процесуално-следствени действия на досъдебната фаза, които всъщност са били и крайно ограничени като обем, не са използвани за осъждането му, а от друга страна неучастието му при конкретизиране на обвинението и предявяване на материалите се дължи единствено на неговото и на защитника му несъобразено с процесуалните изисквания поведение. По изложените съображения ВКС намира, че процесуалните права на подсъдимия, свързани със справедливото разглеждане на неговото дело, не са били съществено ограничени, нито е било реализирано нарушение по чл. 339 ал. 2 от НПК, поради което и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 393/02.11.2009 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, постановено по ВНОХД № 563/2009 г., с което е била потвърдена присъда от 01.06.2009 г. на СГС, НО, 5 състав по НОХД № 3708/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.