8 Р Е Ш Е Н И Е № 459 София, 18 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1528/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на подсъдимия С. С. П. и неговия защитника против решение № 261 от 08.07.2014 г. по внохд № 446/ 2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата на защитника адвокат Т. се сочи, че постановеният от въззивния съд акт е незаконосъобразен, несправедлив и постановен в нарушение на основни материалноправни принципи. Изтъква се, че още в досъдебна фаза производството е било опорочено. Подчертава се , че прокуратурата не е потърсила обективната истина и не е привлякла към наказателна отговорност действителния виновник – едноличния търговец Ш.. В касационната жалба се оспорват също така законосъобразността на постановената от въззивния съд конфискация, както и размерът и начинът на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. В заключение се отправя искане за изменение на наказанието и замяната му с по-леко или , алтернативно - за ново разглеждане на делото . В личната жалба на подсъдимия се твърди, че решението на въззивния съд е „ необосновано , незаконосъобразно и взето при непълнота на доказателствата.”. Жалбоподателят подробно излага съображения, че инкриминираното деяние е несъставомерно, тъй като той не е данъчно задължено лице за разлика от К. Ш., едноличен търговец с фирма [фирма], чието счетоводство водил. Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата с изключение на частта, в която се претендира изменение на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода , тъй като престъпленията, за които подсъдимият е наказан с три отделени присъди на лишаване от свобода , са в отношение на съвкупност. Гражданският ищец Министерство на финансите изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Кюстендил с присъда № 35 от 16.12.2013 г. по нохд № 161/2012 г. признал подсъдимия С. С. П. за виновен в това, че за периода 15.01.2007 г. – 14.01.2009 г., при условията на продължавано престъпление, като счетоводител на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери от данъчно задължения субект [фирма] в размер на 42 917,58 лева, като използвал неистински и с невярно съдържание документи – данъчни фактури при водене на счетоводството на търговеца, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. с ал.1 , т.6 /ред.ДВ бр.75 от 2006 г./ вр. с чл. 26, ал. 1 , вр. с чл. 2, ал. 2 от НК му наложил наказание три години и шест месеца лишаване от сво6ода ,търпими в затвор при първоначален строг режим, като го оправдал по обвинението за периода от 07.12.2006 г. – до 14.01.2007 г. Подсъдимият бил осъден да заплати в полза на държавата чрез Министерство на финансите обезщетение по 22 пункта, в които сумата, предмет на престъплението, била разпределена с оглед падежа на данъчното задължение и дължимата от датата на настъпването му лихва. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 261 от 08.07.2014 г. по внохд № 446/2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като отменил оправдателната й част и признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. с ал.1, т. 6 и чл. 26 от НК и в периода 07.12.2006 г. – 14.01.2007 г. Въззивният съд наложил на подсъдимия С. С. П. и наказание конфискация на част от имуществото , а именно - 1/12 идеална част от наследствен имот в [населено място], [улица], [жилищен адрес]05. В останалата част присъдата била потвърдена. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Редакцията на касационната жалба на подсъдимия налага за пореден път да се направи разяснението, че необосноваността и непълнотата на доказателства не са касационни основания, тъй като не са предвидени в лимитативния списък по чл. 348, ал. 1 от НПК. По тази причина те не следва да получат коментар при настоящата проверка. В рамките на процесуалната допустимост остават останалите, формулирани в двете жалби оплаквания за процесуални нарушения, наказателна несъставомерност на деянието и явна несправедливост на наложените наказания. Те се обосновават по идентичен начин в двете жалби с допълващи аргументи , поради което ще бъдат разгледани заедно. Твърдението на защитата за съществени нарушения на процесуалните правила поради некомпетентност на разследващите органи е напълно несъстоятелно. Според касатора разследването се е водило в [населено място] вместо в [населено място] и по този начин обвиняемият не могъл да се защити, тъй като собственикът на [фирма] и неговото обкръжение били от същия град. Извън изцяло презумптивния характер на тези съмнения данните по делото опровергават варианта за процесуални нарушения. С постановление от 05.08.20110 г. А. Байрактарски, зам.окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил, след като преценил, че делото се отличава със значителна фактическа и правна сложност, възложил разследването на следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил. Досъдебната фаза следвала така стартиралата процедура при спазване чл. 194 от НПК ,чл.151 и чл.152 от Закона за съдебната власт . Тя приключила с писмено мнение по чл.235 от НПК, изготвено от следовател при следствения отдел при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил. За пълнота на изложението заслужава да се отбележи , че някои следствени действия са извършени от следователи от други съдебни райони / [населено място], [населено място]/ по реда на чл.218 от НПК. Обстоятелството , че част от разследването е проведено в [населено място] , където е посочен и адрес на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил , не опорочава събрания по този начин доказателствен материал, тъй като е съобразено с посочените по-горе правила за функционална компетентност на следователите като разследващи органи и разпределението на делата между тях. Оплакването на жалбоподателя, че в [населено място] той не бил в състояние да защити семейството си и дори да сподели , че е действал под натиск от търговеца Ш., е напълно лишено от доказателствена подкрепа, макар да е била проверявано от двете предходни инстанции. Основният акцент в жалбата на подсъдимия е поставен върху субективната несъставомерност на деянието като престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал.1, т. 6 от НК. Това твърдение е стояло в центъра на внимание на предходната инстанция, изследвано е и отхвърлено като незаконосъобразно. Настоящата касационна проверка не дава основание за различно становище. От фактическа страна е установено, че подсъдимият, чрез дружеството си [фирма], извършвал счетоводни услуги на редица фирми, сред които , от 01.01.2007 г., била и тази на свидетеля Ш. - [фирма] Подсъдимият следвало да осъществява по силата на упълномощаване счетоводното обслужване на едноличния търговец в офиса си , където съхранявал и всички счетоводни регистри. В изпълнение на договора подсъдимият попълвал дневниците за покупки и продажби и изготвял справките -декларации по ЗДДС. В дневниците включвал фактури, които му били представяни от свидетеля Ш.. Наред с тях той вписвал и фактури за нереализирани данъчни събития, разходът по които прибавял в данъчната основа на доставките с право на данъчен кредит. Това извършвал с цел изчисляване на ДДС в по-малък от дължимия по ЗДДС размер. Като краен резултат в рамките на двадесет и два данъчни периода подсъдимият осчетоводил двадесет и шест фактури, доставките по които не били извършени. Част от фактурите били от фирми , които С. П. обслужвал счетоводно. На базата на попълнените в дневниците фактури подсъдимият изготвял и месечните справки декларации по ЗДДС, като присъединявал неосъществените доставки с право на данъчен кредите и така намалил дължимия ДДС с 42 917,58 лева. През 2009 г. била извършена данъчна ревизия на [фирма], която установила, че двадесет и шест от отчетените фактури не отразяват извършени доставки на стоки и услуги. На 22.07.2009 г. фирмата [фирма] била закупена от дружеството на подсъдимия [фирма]. С. П. подписал декларация, че при водене на счетоводството на Ш. е прилагал фактури без негово знание и съгласие. Данъчната проверка завършила с ревизионен акт. Така установените факти подкрепят направения от предходните инстанции извод, че подсъдимият е водил счетоводството на едноличния търговец Ш. като използвал неистински и с невярно съдържание документи – данъчни фактури, и по този начин избегнал установяване и плащане на ДДС в особено големи размери. – престъпление по чл. 255, ал. 3. вр. с ал.1 , т.6 вр. с чл. 26 ,ал.1 от НК. Неоснователно е възражението, че счетоводителят не може да бъде субект на данъчно престъпление, тъй като не е данъчно задължено лице за разлика от търговеца, който не е привлечен към наказателна отговорност, макар да се е облагодетелствал от инкриминираната дейност. Описаните действия на подсъдимия са непосредствено свързани с осуетена реализация на данъчно задължение и поради това са в пряка причинна връзка с увреждане на обществените отношения, гарантиращи законосъобразното функциониране на данъчната система. Счетоводството на едноличния търговец Ш. било поверено на подсъдимия и той бил упълномощен да го води по начин , съответстващ на данъчните закони и произтичащите от тях задължения . Вместо това касаторът умишлено включил в документооборота фактури , изкривяващи данъчната основа и по този начин избегнал правилното установяване и последващо плащане на ДДС от задълженото лице. Както е добре известно , кръгът на данъчно задължените лица не е идентичен с кръга на субектите на данъчни престъпления. Граматическото тълкуване на диспозицията на чл. 255, ал. 1 от НК определя субекта като всяко наказателно отговорно лице. Безспорно е, че подсъдимият целенасочено е водил счетоводната отчетност към намаляване на ДДС, като съзнавал общественоопасния характер на извършеното и предвиждал общественоопасните му последици. Възраженията за действия по принуда и заплаха от Ш. са напълно лишени от доказателствена база. Напротив, съдът е установил , че в целия период на продължаваното престъпление – повече от две години, С. П. последователно и активно използвал фактури за неосъществени сделки в счетоводната отчетност, без да възрази или потърси защита от заявените насилие или заплаха. Пред първата инстанция подсъдимият обяснил поведението си с разпространени незаконосъобразни, но очевидно възприети от него практики, които удовлетворявали клиентите и повишавали конкурентността му на пазара за счетоводни услуги и. Субективната съставомерност на деянието като данъчно престъпление е извън съмнение. Без значение за отговорността на подсъдимия е поведението на търговеца Ш., което е извън предмета на настоящето дело. Касаторът е привлечен да отговаря за личните си действия и те са достатъчни, за да обусловят законосъобразност на правните изводи на предходните инстанции, изключващи ревизия на въззивното решение в насока на оправдаване на подсъдимия и отпадане на гражданската му отговорност.. Несподелими са и оплакванията на жалбоподателите относно законосъобразността на наложеното от въззивната инстанция кумулативно наказание конфискация на част от имущество. То е насочено само към 1/12 от наследствения апартамент на подсъдимия в [населено място] , [улица], и не засяга другия имот – този на [улица], за чиято собственост се спори в касационните жалби. Без правно значение е доводът , че конфискуваната част от апартамент е единствената собственост на подсъдимия,, тъй като правилата за несеквестирумост не засягат недвижимото имущество./арг. чл.45, ал.2 от НК/. Неоснователни са и възраженията за неадекватна тежест на отмерената санкция лишаване от свобода и неправилен отказа тя да бъде определена при условията на чл.55 от НК. Наказанието лишаване от свобода е отмерено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Те са ценени по най-благоприятен за подсъдимия начин в съпоставка с отегчаващите обстоятелства, която изключва третирането им като многобройни или изключителни до степен да правят и най-лекото , предвидено от закона наказание, несъразмерно тежко. Позоваването на наказания по други дела, направено в касационната жалба на защитата, не носи релевантно знание, тъй като цитираната практика отразява различни казуси и не може да служи за коректив на законосъобразно извършената индивидуализация на обема наказателна принуда в настоящия. На последно място не подлежат на обсъждане в желаната от касатора насока и аргументите за промяна на заведението и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Към момента на налагане на наказанието подсъдимият бил вече осъждан два пъти на лишаване от свобода, поради което за него са били неприложими изтъкнатите от защитата разпоредби на чл. 59, ал.1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Съображенията на прокурор , че наказанията лишаване от свобода по трите пхрисъди са за престъпления в съвкупност и сочат на едно осъждане , биха имали място при извършване на групиране на тези наказания и определяне на крайна санкция по реда на чл.25 , ал.1 вр. с чл.23, ал.1 , с приложение / или не/ на разпоредбата на чл.24 от НК. Едва тогава съдът , с оглед та наложеното общо наказание, би могъл да преосмисли вида на пенитенциарното заведение и съответния режим на изтърпяване на лишаването от свобода.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 08.07.2014 г. по внохд № 446/ 2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.