5 Р Е Ш Е Н И Е № 301 С., 6.10. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 28 септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Б. С. Д. при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1679/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 521 от 28.04.2011 г. по касационна жалба на [фирма] [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 67 от 27.04.2010 год. по гр. дело № 381/2009 год., с което е признато за незаконно дисциплинарното уволнение на И. П. С. и е отменена заповед № 2511 от 15.07.2009 год. на изпълнителния директор на [фирма], И. П. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „стругар - автоматчик” на процес „Производство на стругови детайли” и е потвърдено решение № 251 от 10.11.2009 год. по гр. дело № 997/2009 г. на Севлиевски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1800 лв. по чл. 344, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос - представлява ли изменение на иска, което води до предявяването на нов иск, въвеждането на нови факти за незаконност на заповедта за наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, направено в процеса на делото след предявяване на исковата молба и съдът следва ли да ги разгледа, ако те са наведени след двумесечния срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, при направено възражение за давност от другата страна и може ли въззивният съд да се произнесе по порок на решението, което не е въведено във въззивната жалба, с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК. Процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, са във връзка с допълнителна молба на ищеца, депозирана след писмения отговор на ответника даден по реда на 131 ГПК, в която ищецът е въвел и нарушаване на чл. 193, ал. 1 КТ в смисъл, че от представените с писмения отговор на работодателя доказателства (в изпълнение указания на съда по разпределяне на доказателствената тежест по предявените искове) не може да се прецени, дали изслушването на работника е станало преди налагане на дисциплинарното наказание, както и че от работника не са били поискани обяснения относно всички нарушения в заповедта за уволнението, поради липса на конкретни указания за вида и характера на нарушенията в уведомлението за откритото дисциплинарно производство и приетото с обжалваното решение, като основание за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, без да се разглежда спора по същество, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като искането за даване на обяснения не съдържа конкретните нарушения, индивидуализирани по предмет и време, а приложенията към поканата не отстраняват това нарушение. Разпоредбата на чл. 193 въвеждаща задължение за субекта на дисциплинарната власт за изслушване или за приемане на писмени обяснения на нарушителя, като съществен елемент от дисциплинарното производство по налагане на дисциплинарно наказание. Нормата е императивна и за прилагането и съдът следи служебно. Неизпълнението на посоченото задължение от органа на дисциплинарна власт е абсолютно основание за незаконност на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и за нейната отмяна. Касае се до нарушение от процесуално естество - неизпълнение на елемент от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание. Поради това съдът не разглежда спора по същество, а отменя заповедна на процесуално основание. В този смисъл, ако с исковата молба е оспорена законността на уволнението по фактическите основания въведени в заповедта за дисциплинарно уволнение и в процеса на делото ищецът се позове и на нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, това не води до изменение на иска, чрез въвеждане на друг юридически факт и до предявяване на нов иск. Както се посочи, задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива са изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ относно формата е съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението. По процесуалноправния въпрос - може ли въззивният съд да се произнесе по порок на решението, което не е въведено във въззивната жалба, с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК. С разпоредбата на чл. 269 ГПК са очертани правомощията на въззивния съд, който се произнася служебно по валидността на решението (когато е нищожно), а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. От правилото, че при проверка правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата има изключения. Това е видно от приетото в т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 1/2001 г., че съдът прилага императивна правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, което ще рече, че при решаване на делото по същество, въззивният съд прилага императивните разпоредби на материалния закон и проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. С обжалваното решение е прието, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като част от дисциплинарното производство за налагане на дисциплинарно наказание - да поиска и да даде възможност на работника за обяснение по отношение на всички нарушения преди налагане на дисциплинарното наказание. Прието е, че поканата до ищеца не съдържа конкретизация по предмет и време на допуснатите нарушения на работното време, а приложенията към отправеното искане не отстранявали тази нередовност. Това е дало основание на съда да приложи чл. 193, ал. 2 КТ и да отмени дисциплинарното наказание без да разгледа спора по същество. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с искане решението да се отмени и делото се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. Ответникът И. П. С. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 15.07.2009 год. работодателят е поканил ищецът да даде писмени обяснения по допуснати нарушения на регламентираното работно време във връзка с иницирано срещу него дисциплинарно производство. Посочено е, че нарушенията са констатирани в доклад на ръководителя г-н М. от 13.07.2009 г., разпечатка от електронната пропусквателна система установена в дружеството, както и справка отразяваща всички нарушения на работното време за периода, които са приложени към писменото искане до работника. Към делото е представено писменото обяснение на ищеца, в което са дадени обяснения по дати за допуснатите от него нарушения на работното време - конкретно за 11.06.2009г и 15.06.2009 г. и общо за останалите три дати, които съвпадат с посочените в заповедта за дисциплинарното наказание. Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ (решение по гр. дело № 410/2009 г. на ВКС, четвърто г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК). Няма пречка дисциплинарните нарушения да бъдат индивидуализирани и в друг документ, ако той е станал достояние на работника, както и наказанието да бъде наложено непосредствено, след като работодателят е поискал писмени обяснения и такива са дадени от работника. От изложеното е видно, че работодателят е доказал изпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, като част от дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание и съдът не е имал основание да приложи чл. 193, ал. 2 КТ, като отмени наложеното наказание на процесуално основание, без да разгледа спора по същество. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и делото се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 67 от 27.04.2010 г. по гр. дело № 381/2009 год. на Габровски окръжен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Габровски окръжен съд. Решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е влязло в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ