Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
гр.София, 7 юли 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА
и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ
наказателно дело № 1460/2011 година
Производството е по глава ХХІІІ НПК.
Образувано е по касационни жалби на подсъдимите Ш. А. З. и А. А. З., саморъчни и чрез защитника им адв.С. Л. от АК - Пловдив, и по касационна жалба на повереника на гражданските ищци Р. Д. Р., А. А. Р., Д. С. К., М. С. Р. и Д. С. Р. (той и частен обвинител), всички срещу въззивно решение № 28 от 15.03.2011г. по внохд № 48/2011г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 95 от 17.09.2010г. по нохд № 769/2010г. на Пловдивския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част.
Жалбата на защитника на подсъдимите са позовава на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Претендират се нарушения, довели до незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно осъждане на подсъдимите, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин. Фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, тъй като съдът е възприел изцяло и безкритично фактическите констатации на първоинстанционния съд. Кредитирани са единствено показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, не са съобразени и анализирани заключенията на назначените медицински и психиатрични експертизи. Твърди се също, че не са обсъдени доводите на защитата за ексцес на умисъла при подсъдимия А. З.. Така формулирани възраженията могат да бъдат преценени като такива, сочещи на наличие на основанието по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Поддържа се, че решението е незаконосъобразно, тъй като по отношение на единия подсъдим – Ш. З., не е била приложена разпоредбата на чл.124 НК, а по отношение на А. З. е следвало да бъде постановена оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението по чл.115 НК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и връщането му за ново разглеждане от друг състав.
В саморъчните жалби на подсъдимите З. се съдържат и доводи за явна несправедливост на наказанието – касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
С жалбата на повереника на гражданските ищци се поддържат доводи за наличие на всички основания по чл.348, ал.1, т.1 – 3 НПК.
Претендира се ограничаване процесуалните права на гражданските ищци и частни обвинители. Твърди се още, че е нарушен материалният закон, защото въззивната инстанция е намалила наложеното наказание, без да са налице законовите изисквания за това и без обстоятелствата на които се е позовал съдът да са били доказани по делото, което е довело до третото от касационните основания – явна несправедливост на наказание. Основното искане е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Повереникът на г.ищци и частен обвинител претендира и за направените в касационното производство разноски.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимите А. А. З. и Ш. А. З. се явяват лично и представлявани от адв.Л., който поддържа жалбата с искане да бъде уважена.
Гражданските ищци по делото Р. Д. Р., А. А. Р., Д. С. К., М. С. Р. и Д. С. Р. / той и частен обвинител/, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.Ц. Б., която поддържа жалбата.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение, че жалбите на подсъдимите и на гражданските ищци са неоснователни, поради което моли да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение – в сила.
Върховният касационен съд разгледа жалбите, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 95/17.09.2010, постановена по нохд № 769/2010г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимите Ш. А. З. и А. А. З., двамата от [населено място], за виновни в това, че:
- на 17.07.2009г. в [населено място], обл. Пловдивска, в съучастие, като съизвършители умишлено са умъртвили С. А. Р., като смъртта е настъпила на 27.07.2009г., поради което и на основание чл.115 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.54 НК ги осъдил по на дванадесет години лишаване от свобода за всеки от тях при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрито тип. Двамата подсъдими са признати за невинни в това да са извършили деянието по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.304 НПК са оправдани по първоначално обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК.
На основание чл.59, ал.1 НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимите са били задържани, считано от 04.08.2009г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 НК е постановено подсъдимият Ш. З. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му с влязла в законна сила на 24.01.2007г. присъда по н.о.х.д. № 119/2007г. по описа на Пловдивския районен съд наказание от една година и един месец лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.68, ал.1 НК е постановено подсъдимият А. З. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му с влязла в законна сила на 24.01.2007г. присъда по нохд № 119/2007г. по описа на Пловдивския районен съд наказание от една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип.
Подсъдимите Ш. З. и А. З. са осъдени да заплатят на гражданските ищци Р. Д. Р. сумата от 45 000 /четиридесет и пет/ хиляди лева и на А. А. Р., Д. С. Р. / и частен обвинител/, Д. С. Р. и М. С. Р. сумите от по 20 000 / двадесет хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законните лихви, считано от 17.07.2009г. до окончателното им изплащане, като предявените граждански искове са отхвърлени за разликата до предявените размери, като неоснователни и недоказани.
По реда на чл.189, ал.3 и чл.301, ал.1, т.11 и 12 НПК съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, веществените доказателства и по следващата се държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, която е присъдил в тежест на подсъдимите.
С обжалваното решение № 28 от 15.03.2011г. по в.н.о.х.д №48/2011г. Пловдивският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част, като е намалил наложеното на подсъдимия А. А. З. наказание от дванадесет на десет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
По жалбите на подсъдимите Ш. А. З. и А. А. З..
Касационните жалби против въззивното решение са подадени в срок, поради което настоящият състав приема, че са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Възраженията за неправилно приложение на закона и несправедливост на наложените наказания могат да бъдат обсъждани относно тяхната основателност само след проверка за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Това възражение най-напред следва да получи отговор, доколкото такива доводи се съдържат в жалбите.
При извършената проверка на обжалваното решение не се констатираха нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на фактите. Спазени са процесуалните изисквания на чл.чл.13, 14, 107, ал.3 и 5 НПК, тъй като са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Това е направено както по отношение на инкриминираното деяние, така и по отношение авторството на касаторите като негови съизвършители. По несъмнен начин са установени фактическите положения от значение за правилното решаване на въпроса за съставомерността на деянието. Вътрешното убеждение на предходните съдебни инстанции по фактите и приложимия закон е формирано при стриктно съблюдаване на изискването по чл. 14, ал. 1 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Съдът, чрез съвкупна оценка на доказателствената съвкупност е установил обстоятелствата, включени в предмета на доказване, поради което настоящият състав не приема за основателно твърдението за превратното им тълкуване или проявен избирателен подход, при които съдът да е игнорирал едни доказателствени средства и отдал приоритет на други. Нарушения на полето на процесуалното изискване по чл.305, ал.3 НПК не са допуснати, защото при изследването на групите взаимноизключващи се свидетелски показания, освен като ги е съпоставил помежду им, за да вземе решението кои от показанията да приеме за достоверни, е сторил това и след съвкупна оценка със заключенията на приобщените по делото съдебно-медицински експертизи. Ето защо голословно е твърдението, че съдът е кредитирал само показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, без да подложи доказателствените материали на съвкупен анализ. Тук е мястото да се отбележи, че доколко са налице гласни доказателствени средства, обслужващи тезата на защитата, съдът е мотивирал обосновани откази да изключи тази група източници от доказателствената база, с която е обосновал решаващите изводи по обстоятелствата по чл.102 НПК.
Въззивната инстанция е възприела установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е мотивирала становище, че решаващите му изводи за установени факти по делото и правната им оценка са законосъобразни и обосновани. Изпълнила е основното си задължение по чл.339, ал.2 НПК, обсъждайки направените възражения за допуснати от решаващия съд нарушения по фактите и закона, като отказите да ги приеме за основателни са убедително аргументирани. Неоснователно е оплакването, че с въззивното решение не е даден отговор на поддържаното и понастоящем възражение за липса на общност на умисъла, насочен към умъртвяване на пострадалия С. Р., индициращ за наличие на ексцес по отношение на подсъдимия А. З.. За да приеме, че деянието е извършено в съучастие от двамата касатори З., действувайки като съизвършители, макар главната причина за смъртта на пострадалия е черепно-мозъчната травма, причинена от един основен удар, нанесен от подсъдимия Ш. З., съдът след задълбочено обсъждане на доказателствената съвкупност е мотивирал подробен отговор на въпроса за участието и на двамата братя (касатори) в побоя, нанесен на С. Р.. Безспорно е установено, че началото на конфликта е поставено от касаторите, които повлияни от консумирания алкохол и мотивирани от стара вражда с рода Р., към които принадлежи пострадалият са влезли в ръкопашен бой с неговите син и дъщеря свидетелите Д. и Д. Р.. Постепенно в сбиването се включили и други представители на двата рода,като е установено, че касаторът А. З. след като се саморазправил със св.Д. Р., на когото нанесъл множество удари, се е присъединил към действията на брат си и двамата съвместно са продължили да нанасят удари по главата и тялото на поваления на земята пострадал, намиращ се в безпомощно състояние.
Изложени са убедителни съображения и за наличието на причинно-следствена връзка между действията на двамата и настъпилия противоправен резултат, а от субективна страна – за общност на умисъла за причиняване на телесна повреда на С. Р., като наред с този искан от тях резултат са разбирали, че от задружните им действия може да настъпи и смъртта му, но са се отнесли към това безразлично, т.е. налице е евентуалност на умисъла, типична форма на виновно поведение, характерно за подобни случаи на употреба на насилие от страна на неговия извършител. Съображенията, с които са отхвърлени възраженията за липса на общност на умисъла при подсъдимите, правилно са възприети от въззивния съд, като законосъобразни, че и двамата са участвували в изпълнителното деяние за постигането на съставомерния резултат, действувайки в рамките на възникналия спонтанно общ умисъл. Обосновани и законосъобразни са мотивите на съда, че макар двамата да са използвали различни увреждащи средства и да са нанасяли различни по сила и насоченост удари, нито един от тях не може да се позовава на ексцес на умисъла, щом като е възприемал и не само се е съгласявал, но активно е участвал в реализиране на преследваната цел, съгласявайки се с възможните съставомерни последици, които настъпват в резултат на задружните им усилия, каквото без съмнение е било и поведението на касаторът А. З. по времеизвършване на инкриминираното деяние. Затова правилно е преценено, че този касатор (А. З.) следва да носи отговорност за престъпление по чл.115 НК при общност на умисъла съобразно чл.20, ал.2 НК.
При това положение касационният състав приема за неоснователни възраженията, за допуснати нарушения на процесуалните правила, регулиращи оценъчната дейност на съдилищата.
Доводът за допуснато нарушение на закона, като отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК , също е неоснователен. При установените по делото обстоятелства относно съдържанието на инкриминираните действия, материалният закон е правилно приложен.
Въззивният съд аргументирано е отказал да преквалифицира деянието в по-леко наказуемия състав по чл.124 НК. Умисълът, приет от втората инстанция, за лишаване от живот на пострадалия, а не за причиняване на телесна повреда, е изведен от установените фактически положения, в които е обективиран. Съобразени са вида и характера на използваните оръдия на престъплението, напълно годни при неправомерната им употреба да причинят смърт. Обсъдени са силата, насоката и мястото на нанесените удари, като е взето предвид, че същите са нанесени от близко разстояние, с различна сила – първият от Ш. З. в дясната теменна област на главата на пострадалия със значителна сила, последван от множество бързо нанесени по-леки удари от двамата подсъдими в областта на главата и тялото, където обаче са съсредоточени жизнено важни човешки органи. Взет е предвид фактът на продължаването на побоя върху С. Р., дори когато подсъдимите са възприели падането му на земята, облят в кръв и очевидно в безпомощно състояние. Ето защо, искането за преквалифициране на деянието по чл.124 НК не кореспондира с данните по делото и законосъобразно е отхвърлено от въззивната инстанция.
По доводите за явна несправедливост на наказанията.
Определените на подсъдимите наказания, след извършената корекция от въззивната инстанция на наказанието на подс. А. З., не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК.
Настоящият състав счита, че санкциите, определени в размер на дванадесет години лишаване от свобода за подсъдимия Ш. З. и съответно десет години лишаване от свобода – за А. З., съответствуват на установените обстоятелства, характеризиращи степента на обществена опасност на извършеното престъпление и личността на всеки от двамата подсъдими. Съобразени са с изискването на чл.36 НК за достатъчност, в определените размери наказанията да способстват за реализиране целите на индивидуална и генерална превенция. В тази част въззивният състав не е извършил нарушение, намалявайки с две години наказанието определено от първоинстанционния състав на касатора А. З., тъй като това е сторил в съгласие с принципа за индивидуализация на наказанието, който го задължава да отчете конкретното участие и принос на всеки от двамата съучастници за настъпване на съставомерните последици.
Следвайки правилата за индивидуализация на наказанието с оглед на конкретно установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхното съотношение въззивният състав обосновано е приел, че наказанията за всеки от двамата касатори следва да се определят при превес на смекчаващите обстоятелства, по - значителен по отношение на касатора А.З.. Следователно, нарушение на чл.54 НК не е допуснато. Обоснован и споделян от настоящия състав е отказът за определяне на наказанието под задължителния минимум, тъй като наличната доказателствена основа не съдържа обстоятелства, които по тежест или значение да са изключителни или многобройни такива, че да налагат задължително по-ниски от предвидения минимум наказания лишаване от свобода, за всеки от касаторите. Позоваването в касационните жалби на обстоятелства, характеризиращи семейното им положение – наличието на малолетни деца, за които следва да полагат грижи, добрите им трудови характеристики, високата професионална квалификация, са взети предвид при индивидуализацията на наказанията. По тежест и значение обаче не са от категорията на обстоятелствата посочени в чл.55 НК, за да налагат изменение на решението в тази част.
По жалбата на гражданските ищци Р. Д. Р., А. А. Р., Д. С. К., М. С. Р. и Д. С. Р., той и частен обвинител.
Доводът за допуснато нарушение на прогласения с чл.52 ЗЗД принцип, за определяне по справедливост на присъдените обезвреди за причинените неимуществени вреди не би могъл да бъде обсъждан по същество в настоящето производство. Това е така, защото правото на касационно обжалване се поражда поначало като резултат от упражняване правото на въззивно обжалване. Този процесуален ред за пренасяне на производството в следващата инстанция изключва т.нар. прескачащо обжалване, позволяващо проверка на първоинстанционните актове по жалба, подадена директно в касационната инстанция. Според действащата процесуална уредба предмет на касационна проверка са само актовете на въззивната инстанция. По настоящето дело жалба против размера на присъдените обезщетения не е подавана във въззивното производство и не е поддържан довод за такова нарушение. Затова, щом като се прави за първи път в касационното производство, произнасяне по същество в тази част на жалбата за първи път е недопустимо. Ето защо предмет на касационна проверка може да бъде само оплакването за явна несправедливост на наказанието и то само относно постановеното изменение, на първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част, с което е намален размера на наложеното наказание на подс. А. З. от дванадесет на десет години лишаване от свобода. Следва да се отбележи и че правото на касационна жалба може да упражни само Д. Р., тъй като само той е конституиран и в качеството на частен обвинител.
Както вече се посочи по-горе, настоящият касационен състав счита, че не е налице касационното основание по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. За да намали размера на наложеното на А. З. наказание лишаване от свобода, въззивният съд обосновано и законосъобразно е сторил това, диференцирайки интензивността на участие на всеки от двамата при увреждането на пострадалия. Именно в съгласие с правилата за индивидуализация на наказанието, отчитайки по-ниската активност по отношение, причинените съставомерни последици, въззивният състав обосновано е приел, че това обстоятелство следва да намери отражение и в по-ниския размер на наказанието, което следва да се определи на касатора А. З..
Искането на повереника на гражданските ищци и частен обвинител за присъждане на направените в касационното производство разноски е неоснователно. Това е така защото касационното производство е инициирано по жалби на подсъдимите и на гр.ищци и частен обвинител. При положение, че жалбата на втората група страни в едната част е недопустима, а в другата част неоснователна е очевидно, че не са налице условията, според които на основание чл.189, ал.2 НПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски .
Поради изложените съображения и при липса на допуснати нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт, той следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
Оставя в сила решение № 28/15.03.2011г., постановено по в.н.о.х.д. № 48/2011г. на Пловдивския апелативен съд, с което присъда № 95/17.09.2010г. по н.о.х.д. № 769/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд е изменена в наказателно-осъдителната част, като е намалено наложеното на подсъдимия А. А. З. наказание от дванадесет на десет години лишаване от свобода и потвърдена в останалата част.
Оставя без уважение жалбата на Р. Д. Р., А. А. Р., Д. С. К., М. С. Р. и Д. С. Р., той и частен обвинител за присъждане на направените в касационното производство разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|