Р Е Ш Е Н И Е № 109 Гр.София, 15.08.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 423/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба от Д. Е. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 878/31.10.2014 г. на Сливенския районен съд по гр.д.№ 1918/2014 г., потвърдено с решение № 64/18.03.2015 г. на Сливенския окръжен съд по в.гр.д.№ 103/2015 г., на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. В молбата са изложени подробни съображения, че поради допуснати процесуални нарушения делото е разгледано без участието пред първата и въззивната инстанция на процесуалния представител на страната, изразяващи се в даване ход на производството при представени писмени доказателства за здравословни проблеми на пълномощника /болничен лист/ и за служебна ангажираност по друго дело в друг съд, поради което правото на защита на Д. Е. е било накърнено. Отделно се сочи, че са налице новооткрити обстоятелства от съществено значение за решаването на делото, обективирани в нови писмени доказателства, находящи се в образуваното изпълнително дело. В проведеното открито съдебно заседание молбата се поддържа и се моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна – А. Ч. О. [населено място], чрез пълномощника си адв. Р., в подадения в срока по чл. 306 ал.3 ГПК отговор изразява становище за нейната неоснователност. Като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение приема следното: С първоинстанционното решение, потвърдено с окончателния съдебен акт на Сливенския окръжен съд, Д. Е. е осъдено да заплати на А. Ч. Е. сумата 7 900 лв., представляваща неплатена продажна цена по сключен договор за търговска продажба на родово определени с две фактури движими вещи, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба – 22.04.2014 г. до окончателното й изплащане, ведно с обезщетение за забава за времето до предявяване на иска, в размер на 644 лв., и съдебно-деловодни разноски. Решението е влязло в законна сила на 18.03.2015 г., а молбата за отмяна е подадена на 22.05.2015 г., т.е. в срока по чл.305 ал.1 ГПК. Предвид това, че молбата изхожда от надлежна страна, подадена е в преклузивния законов срок и е насочена против подлежащ на извънинстанционен контрол съдебен акт, съдът приема същата за процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното: І. Пълномощникът адв. М. е подала молба от 08.10.2014 г., с която уведомява съда за влошеното си здравословно състояние, без да представя медицински документи в подкрепа на твърденията си. Моли да не се дава ход на делото и то да бъде отложено. В о.с.з. на същата дата съставът на Сливенския районен съд е счел молбата за неоснователна и е дал ход на делото. Изложил е съображения, че не са налице условията на чл.142 ал.2 ГПК, изискващи доказана обективна невъзможност, както за пълномощника, така и за законния представител на дружеството – ответник да се яви в съдебно заседание, за да се уважи молбата. На 09.10.2014 г. пълномощникът на ответника е представил копие от болничен лист от 07.10.2014 г., с предписан режим на лечение – свободен, и без медицинско удостоверение по чл.18 ал.2 НМЕ за това, че лицето не е в състояние да се явява пред съд. В производството пред въззивния съд процесуалният пълномощник на Д. Е. отново е помолил да не се дава ход на делото, насрочено за 18.03.2015 г., видно от молба от 17.03.2015 г. Като основание за невъзможността на пълномощника да се яви в о.с.з. се сочи служебна ангажираност на същата дата пред Бургаски административен съд, за което се представят доказателства - удостоверение от съда за насроченото дело, по което адв. М. е пълномощник. По съображения, отново основани на нормата на чл.142 ал.1 ГПК, съдът е оставил молбата без уважение. Посочил е, че изобщо липсват твърдения за това, че управителят на въззивника е възпрепятстван с основателна причина да се яви в съдебното заседание. Намерил е също, че препятствието на пълномощника не е непреодолимо, доколкото с оглед редовността на призоваването, той е имал достатъчен срок да организира по друг начин защитата на представляваното от него дружество. Съдът намира, че липсват твърдяните нарушения на нормата на чл.142 ал.2 ГПК, съдържаща процесуалните предпоставки за отлагане на производството по делото, без да се пристъпва към разглеждането му, при редовно призоваване на страните. Нормата изисква едновременно както страната, така и пълномощникът й да не могат да се явят пред съда, поради наличието на неотстранимо препятствие. В случая и двете съдебни инстанции са приложили правилно и точно закона, като са съобразили така посочените кумулативни изисквания, които не са били налице. Дори да се приеме, че пълномощникът е бил възпрепятстван да участва в проведените заседания /което с оглед данните по делото не се установява/, то както в хода на инстанционното производство, така и в настоящото липсват твърдения и доказателства за наличие на такива непреодолими препятствия по отношение на ответника по делото Д. Е.. С оглед изложеното, не се установява хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК – вследствие на нарушаване на съответните правила, страната да е била лишена от възможност да участва в делото или да се яви в открити съдебни заседания по него, лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. ІІ. Липсват и основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, на които молителят се позовава - новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които следва да бъдат съобразени при решаването му. В молбата не се сочат каквито и да било аргументи относно значението на производството по гр.д.№ 144/2011 г. на Сливенския окръжен съд по чл.28 ЗОПДИППД и наложените възбрани за спора по гр.д.№ 1918/2014 г. на Сливенския районен съд. Съдът намира, че горните обстоятелства, независимо дали са новооткрити, касаят само принудителното изпълнение на влязлото в сила решение и не са относими към предмета на спора, разрешен с него, а именно - дължи ли се от ответника заплащане на цената на продадените му стоки по процесните две фактури, съобразно чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ. С оглед горното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което и Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Е. за отмяна на влязлото в сила решение № 878/31.10.2014 г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д.№ 1918/2014 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: