Р Е Ш Е Н И Е   №  24   София, 17 февруари  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и втори януари  двехиляди и десета  година в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                       ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                            Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 612/2009 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ц. П. Г. против присъда № 57 от 29.09.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 587/2009 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо, но по същество се излагат доводи за допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда по фактите, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано. Иска се да бъде отменена и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание жалбоподателят чрез защитниците си поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната нова присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 65 от 29.06.2009 год. постановена по НОХ дело № 37/2009 год. Панагюрският районен съд е признал подсъдимия Ц. П. Г. за невиновен в това в началото на 2000 год. в с. Л. да е придобил и до 3.07.2008 год. да е държал в дома си в с. Л. различни боеприпаси и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 339 ал.1 НК. С присъда № 57 от 29.09.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 587/2009 год. Пазарджишкият окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 3.07.2009 год. в дома си в гр. Л. държал различни боеприпаси, подробно индивидуализирани в диспозитива на присъдата, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339 ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. Потвърдил е присъдата по обвинението за придобиване на боеприпасите. Касационнана жалба е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствата. В този смисъл са изложените съображения, че възивната инстанция е игнорирала презумпцията за невиновност и го е осъдила, защото не е доказал липсата на съпричастност с предмета на деянието, последица от нарушение на задължението му за обективно, всестранно и задълбочено обсъждане на всички доказателствени материали и на избирателното кредитиране само на една част от тях. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. чл. 13 и 14 НПК. Такива нарушения, довели до отмяна на оправдателната присъда и осъждането на подсъдимия, без да са доказани авторството и изпълнителното деяние, в което се е изразило престъплението, по делото не са допуснати. Въпросът за надеждността и достатъчността на доказателствените източници за изясняване на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, където са очертани рамките на обвинението, в които е осъществил правото си на защита, са поставяни за решаване при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции. Решен и по различен начин от съдилищата въз основа на събраните по надлежния процеусуален ред от първоинстанционния съд доказателства. Оценявайки ги, този съд е приел от фактическа страна, че на 3.07.2008 год. в дома, в който подсъдимият живеел с родителите си било извършено претърсване, при което били открити различни боеприпаси, годни за употреба по предназначение, но липсвали каквито и да било доказателства да е имал единствено достъп до помещенията, в които са открити и поради недоказаност да ги е държал, го е оправдал. При цялостната служебна проверка на протестираната оправдателна присъда, въззивната инстанция не е въприела този извод, като е изложила съображения за неправилното приложение на материалния закон при наличието на достатъчно доказателства за държането на предмета на престъплението от подсъдимия. Въззивната инстанция без основание е упрекната, че е основала извода си за осъществяване на изпълнителното деяние- държане от подсъдимия, без надлежно разрешение, на предмета на престъплението, не на основаната на доказателствената съвкупност, а единствено на фактите, което не е доказал. Фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, без нито едно от тях да се ползва с предварително определена доказателствена сила. От жалбоподателят се оспорва единствено годността на приложения по делото протокол за претърсване и изземване, и то не с оглед идентификацията на намерените при извършването на процесуално следственото действие предмети, имащи значение по делото, а с оглед опорочената процедура по съставянето и одобравянето му. Годността му в този смисъл не би могла да бъде оспорена, както е приела и въззивната инстанция, доколкото е извършен от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в присъствието на пълнолетен член от семейството на подсъдимия и е одобрен от първоинстанционния съд по местоизвършване на разследването. Доколкото от него не става ясно дали съдържа изявления на св. Г, която е присъствала в началото на огледа и е поканена да посочи търсените предмети, а след това да даде обяснение за произхода им, или изявлението е на подсъдимия, който е пристигнал преди приключването му, не би могъл да се ползва като годно доказателствено средство само в тази му част. Извън този протокол са събрани достатъчно други годни доказателства, от които са направени фактическите изводи какви вещи са намерени в дома на подсъдимия и кои лица са упражнявали фактическа власт върху тях. Въззивната инстанция не е мотивирала решението си за осъждането му въз основа на процесуалното му поведение, изразило се в отказ да даде обяснение по обвинението, както се поддържа в писмените бележки на жалбоподателя. Обясненията на подсъдимия са източник на доказателства, но той не е длъжен да доказва своята невинност и от процесуалното му поведение не могат да се правят изводи в негова вреда. По делото нарушение в този смисъл не е допуснато. Съдът само е констатирал факта, че не е давал обяснение по обвинението, но е приел, са събрани достатъчно безпротиворечиви доказателства, които взаимно се допълват и преценени в тяхната взаимност, водят до фактическия извод, че той е автор на деянието и го е осъществил при форма на изпълнителното деяние държане на инкриминираните боеприпаси. Тези фактически констатации не са направени пре превратна оценка на събраните доказателства. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на свидетелите К, О. , М. и К. Всеки от тях е установил фактите, които лично е въприел относно повода за посещението им в дома, обитаван от подсъдимия и родителите му, и извършените там действия. Само поради факта, че първият свидетел е служител на МВР не може да възприеме довода, че показанията му съдържат елементи на пристрастност и заинтересованост. Не е познавал подсъдимия, посетил е жилището по повод получен оперативен сигнал при работа по друго престъпление, че държи оръжие в дома си, заведен е там от кмета на селото и кварталния полицейски отговорник, допуснат е в жилището от майката на подсъдимия, която е посочила кое помещение се обитава от него. Липсват данни за лична заинтересованост и стремеж умишлено да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. Освен личните си възприятия за откритото при обиска, той възпроизвежда и извънпроцесуалните признания на подсъдимия, отнасящи се към извършеното престъпление. В този смисъл са показанията му, че подсъдимият пристигнал преди края на обиска и при проведения разговор обяснил, че боеприпасите са останали от негово служебно оръжие и представляват негова колекция. Доколкото в тази им част възпроизвежда личните си възприятия, те са източник на преки доказателства. Не са изолирани, а са подкрепени от показанията на св. О поемното лице К. И двамата са установили, че подсъдимият пристигнал по време на огледа и полицаите разговаряли с него. Този факт е потвърден и от св. Г, която не е възпроизвела съдържанието на разговора, но е установила, че разследващите лично нея не са я питали за осъжие и боеприпаси. При установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка, че на 3.07.2008 год. в дома обитаван от подсъдимия, било извършено претърсване, при което били открити и иззети общо 75 броя патрони за различни оръжия, един броя запалка за граната, огнепроводен шнур с дължина 1.2 метри и три кутии с бездимен барут, които държал без надлежно разрешение, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 339 ал.1 НК. Налице са всички съставомерни призтнаци от състава на това престъпление. Извън довода за липса на доказателствена основа да е упражнявал фактическа власт върху предмета на престъплението, от жалбоподателя не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори. Жалбоподателят не поддържа конкретни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и постановяване на новата присъда от въззивната инстанция, които да подкрепят искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане с оглед отстраняването им. Процесуалният ред за разглеждане на делото е съобразен с изискванията по глава двадесет и първа НПК, а съдебният акт е постановен в съответствие с изискването по чл. 339 ал.3 НПК. В него са анализирани събраните доказателства, посочено е какви нарушения са допуснати от първоинстанционния съд и какви са правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието, което в съдебно заседание се мотивира с отказа да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” НК. При постановяване на новата присъда въззивният състав е изпълнил задължението си по чл. 301 ал.1 т.3 НПК, като е преценил относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне обема на наказателната принуда. Не само е приел наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценил, че относителната им тежест е по-голяма и затова е наложил наказание в размер близък до минимума, предвиден за престъплението. Определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода, без ефективно изтърпяване, очевидно съответства на степента на общественато опасност на деянието и дееца и е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Жалбоподателя не излага конкретни съображения в подкрепа на искането си за определяне на наказание под предвидения за престъплението минимум. Основания за индивидуализацията му по този ред не са налице. Нито едно от приетите по делото смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание от три месеца лишаване от свобода не би се явило несъразмерно тежко. Намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и няма да подпринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия и останалите членове на обществото. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Пазарджишкия окръжен съд не са допуснати поддържаните от подсъдимия нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК       Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда № 57 от 29.09.2009 год. постановена по ВНОХ дело № 587/2009 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с която е отменена присъда № 65 от 29.06.2009 год. по НОХ дело № 37/2009 год. на Панагюрския районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият Ц. П. Г. е признат за виновен в това, че на 3.07.2008 год. в с. Л., община П., без да има надлежно разрешение, държал индивидуализираните в диспозитива на присъдата боеприпаси и осъден по чл. 339 ал.1 НК на шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: