Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София 6 юни 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 867/2012г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. К. срещу въззивна присъда №6 от 29.02.2012 година на Ловешки окръжен съд /ОС/, по внохд №558/2011г. С атакувания съдебен акт е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд /РС/-Луковит, като е ангажирана наказателната и гражданска отговорност на Й. К. за извършено на 23.05.2009 година престъпление по чл.209, ал.1 от НК. На подсъдимото лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като в съответствие с чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение определената с влязъл в сила съдебен акт на РС - Тетевен, по нохд №420/2006г. санкция - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и същото е осъдено да заплати на гражданския ищец Г. Л., на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените с престъпното посегателство имуществени вреди. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от обявената осъдителна присъда, поради допуснати „нарушения на материалния и процесуален закон”, и явна несправедливост на наказанието, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл.348 от НПК касационни основания и да се предлагат обосноваващи ги фактически аргументи и юридически съображения. В допълнително представено по делото изложение от защитата на Й. К. се очертават фрагментарни съображения за пороци в процесуалната дейност на въззивната инстанция, обективирани в реализирания от решаващия орган анализ и оценка на доказателствата, довели до постановяване на осъдителен съдебен акт, почиващ на предположения за осъществени от подсъдимия измамливи действия. Подробно, след обстоятелствен преглед на съдебната практика, се аргументира неправилна интерпретация на престъпната обективна и субективна съставомерност, лимитирана от особената норма на чл.209 от НК, с поставен акцент на наличието на облигационни отношения по сделка за заем между Й. К. и Г. Л., в рамките на които е сключен предварителен договор с акцесорно-обезпечителен характер. Обръща се специално внимание на обстоятелството за допустимо в гражданския оборот обещание за продажба на бъдеща или чужда вещ, относимо към конкретиката в разглеждания казус. Декларира се и прекомерна завишеност на наложеното наказание, явяващо се несъответно на обществената опасност на измамата и на личността на дееца. В открито съдебно заседание на 29.05.2012 година подсъдимият К. и неговите договорни адвокати се явяват лично и поддържат пред настоящия състав подадената касационна жалба. Частният обвинител и граждански ищец Г. Л., и повереникът му, уведомени не участват в инициираната процедура. Представител на Върховната касационна прокуратура моли въззивната присъда да бъде оставена в сила, като законосъобразна. Касационната жалба на подсъдимото лице е неоснователна. Върховният касационен съд, при осъществения инстанционен контрол, не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от въззивния съд, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за повдигнатото обвинение фактически положения, предпоставили наказателната и гражданска отговорност на Й. К. за инкриминираното престъпление. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез разказа на свидетелите Г. Л., Ц. Ц., И. Д., В. Д. и Т. Б., и чрез писмения материал /нотариални актове за собственост №99, том V, рег.№6312, дело №899 от 2008г. и № 84, том VІ, рег.№7448, дело №1083/2008г.; предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот; разписка, удостоверяваща получена от Й. К. на 23.05.2009г. сума от 2 000 (две хиляди) лева /, обезпечава с изискуемия се интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на престъпното деяние и неговото авторство. Безспорна е липсата на корелация на установеното чрез лимитираните гласни и писмени доказателствени средства, с описаната пред РС-Луковит, чрез депозираните от подсъдимото лице обяснения и чрез свидетелските показания на баща му- М. К., фактология. Инкорпорираните с визираните източници доказателства, сочещи на възникнали облигационни отношения от сключена между Й. К. и Г. Л. „сделка за заем”, на „учреден залог” върху недвижимото имущество, предмет на подписания между страните предварителен договор и на изповяданата пред нотариус покупко-продажба с Ц. Ц., са ценени с проявен професионализъм и юридически усет от контролираната инстанция, с оглед процесуалния статус на подсъдимия и родството му с разпитания в хода на съдебното производство свидетел, предвид вътрешното съдържание на релевираните твърдения и при съблюдаване на очевидната несъответност с останалата доказателствена маса, при реализираната от решаващия орган обективна съпоставка. Правилно е приложен и материалният закон. Изследваното поведение на Й. К., предхождащо, съпътствуващо и последващо постигнатия на 23.05.2009г. консенсус между Й. К. и Г. Л., с който подсъдимият е поел задължение за прехвърляне собствеността на находящ се в землището на [населено място] бряг недвижим имот на пострадалото лице, словно материализиран в предварителен договор, несъмнено обуславя правни изводи за неправомерна съзнателна дейност по въвеждане в заблуждение на Л. за това, че е легитимен субект на вещни права, субсумираща се от правна норма на чл.209, ал.1 от НК. Създадената невярна представа у Г. Л. относно това, че Й. К. е собственик на процесното имущество е мотивирала пострадалия да извърши акт на разпореждане със сумата от 2000 (две хиляди) лева, престирана на подсъдимия. Интерпретацията на инкриминираните действия, при съотнасяне с категорично доказаната по делото покупко-продажба, изповядана пред нотариус на 05.12.2008г., при която подсъдимият в качеството на продавач прехвърля на свидетеля Ц. Ц. същия имот; и в кореспондираща връзка с безспорно установеното за последвалото укриване на Й. К. и за предприетите от Г. Л. действия по обявяване на сключения предварителен договор за окончателен, финализирали с узнаване от службата по вписвания, че недвижимото имущество е собственост на Ц., обосновава и престъпния умисъл - задължителен субективен признак на инкриминираното неправомерно посегателство против собствеността. Доказана е и лимитираната в закона користна цел - получаване на материална облага, при кумулативната даденост на отсъствуващо желание за поемане на договорни задължения и за изпълнението им, още в момента на постигнатия между страните двустранен консенсус. Визираното обстоятелство отграничава фактическия състав на наказателноправната измама, предпоставяща отговорност по чл.209 от НК и по предвидените квалифицирани, и привилегировани състави, от възникналата впоследствие обективна невъзможност за престиране по сключена между съконтрахентите сделка, и виновното договорно неизпълнение, индициращи на аномалия в гражданския оборот, за което пледира подсъдимият К. и неговите защитници. В контекста на изложеното акцентираните доводи за налични облигационни отношения по сделка за заем между Й. К. и Г. Л., в рамките на които на 23.05.2009г. между страните е сключен предварителен договор, не намират опора в приобщения по разглежданото наказателно дело доказателствен материал. В разисквания смисъл, предложената подробна аргументация за правния характер, спецификата и особеностите на предварителния договор е некоректно поднесена и ирелевантна за престъпната съставомерност на извършеното престъпление против собствеността. Действително доктрината и съдебната практика допускат обещаването на продажба на бъдеща или чужда вещ, като такъв предварителен договор обвързва валидно страните, но при съществуващо намерение на обещаващия, тя да стане негова до момента на сключване на окончателния договор, за да бъде възможно изпълнението му .1 При провеждане на наказателното разследване по настоящото дело не са установени подобни факти по предвидения в процесуалния кодекс ред, липсват доказателства за водени с Ц. Ц. преговори за закупуване на недвижимия имот, за афиширана воля и заявени претенции от подсъдимия в коментираната насока. Промяна в изведеното заключение за консумиран с инкриминираното деяние престъпен състав на чл.209, ал.1 от НК не внася и възражението за издадена на 23.05.2009 година от Й. К. запис на заповед в полза на Г. Л., обективираща съгласно правните предписания на чл.535-538 от Търговския закон, безусловно обещание да се изплати сумата от 2000 (две хиляди) лева. Визираната абстрактна сделка, на която обръща специално внимание договорният адвокат на подсъдимото лице е с акцесорно-обезпечителен характер и не изключва осъществената спрямо Л. измама, обосноваваща наказателна и гражданска отговорност. _____________________________________________________________ 1.решение 1183/01.11.2000г., по гр.д.№57/2000г. на II г.о.; определение 478/13.05.2009г.,по гр.д.№362/2009г. на IVг.о. на ВКС По справедливост, при условията на чл.54 от НК, съобразявайки тежестта на престъплението и личността на извършителя, и в съответствие с изискванията на чл.36 от НК, е индивидуализирано и наказанието на подсъдимия К. - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изтърпяването на което при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, предпоставено от предходното му осъждане по нохд №420/2006г. на РС - Тетевен. Мотивиран от изложеното и в обсега на предоставената му компетентност, настоящият състав не намира налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания от Й. К. съдебен акт на ОС-Ловеч, поради което същият следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №6 от 29.02.2012г., постановена по внохд № 558/2011г., по описа на Ловешки ОС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.