О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 201 София, 28 май 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 401/2015 година. Производството е образувано по частни жалби от защитниците на подсъдимите по внохд № 815/2014год. по описа на Софийския апелативен съд-В. З. С., Д. А. Н. и Г. Д. Г. срещу протоколно определение от 04.02.2015год., постановено по същото дело на основание чл. 73, ал.4, във вр. с ал.2 НПК, във вр. с чл. 396 ГПК. Процесуалните представители на подсъдимите поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Представителят на ВКП намира, че жалбите на подсъдимите са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Повереникът на гражданските ищци счита, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди. Върховният касационен съд намира жалбите за допустими, тъй като са подадени в седмодневния срок, посочен в чл. 396, ал. 1 от ГПК от процесуалните представители на подсъдимите, чиято имуществена сфера е засегната с налагането на обезпечение върху недвижими имоти и запор на моторно-превозно средство-тяхна собственост, като определението на САС подлежи на обжалване пред настоящата съдебна инстанция. За да се произнесе, касационният състав съобрази следното: По искане на повереника на гражданските ищци и частни обвинители С. П. М. и С. Н. В.-адв. З. В., във връзка с обезпечаване на предявения пред първоинстанционния съд граждански иск, представляващ обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от инкриминираните с обвинителния акт деяния, с обжалваното определение Софийският апелативен съд е допуснал обезпечение, като наложил възбрана върху недвижими имоти на подсъдимите, както следва: 1. Недвижим имот-жилище, апартамент, парцел-10, площ 64.550кв.м. в [населено място], [улица], № 150, вх. А, ет. 1, ап. 3,, ведно с мазе № 3, собственост на Д. А. Н.; 2. Недвижим имот –жилище, апартамент, парцел 5 с площ 107.100кв.м. намиращ се в [населено място], [улица], № 14, ет. 1Н, ведно с мазета 10 и 11, помощни помещения 13 и 13 и таван № 3, собственост на В. П. Г.; 3. Недвижим имот-апартамент, намиращ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с площ 89.300кв.м., състоящ се от апартамент и мазе № 55, собственост в 5/6 идеални части на О. А. С.; С определението съдът е наложил запор на автомобилите на Г. Д. Г.: „Опел А. Параван” с/ рег.номер/ и „Фолксваген пасат” с /рег.номер/, както и запор на л.а. „Ауди”с/рег.номер/, собственост на В. З. С. /като номерата на рамите, двигателите и цвят на автомобилите съдът е описал подробно в определението/. В мотивите към него е посочено, че молбата от повереника на гражданските ищци е допустима, защото искането по чл. 73, ал. 4 от НПК за обезпечаването на предявения гражданския иск е направено от името на процесуално легитимирани лица, по неприключилото съдебно производство по внохд № 815/2014год. на Софийския апелативен съд и по същество е основателно, с оглед целите на обезпечителните мерки в наказателното производство. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ОП-София срещу присъда № 3 от 03.02.2014год. по нохд № 387/2001год. по описа на Софийския окръжен съд, с основания за допуснато нарушение на закона и искане за отмяната й като оправданите подсъдими Д. А. Н. и В. П. Г. бъдат признати за виновни и осъдени по първоначално предявеното им обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 198, ал. 1 от НК, а наказанията на подсъдимите Х. В. В., В. З. С., Б. И. М. и Н. Т. П. за извършени от тях престъпления по чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 НК-за В., С. и М./с пострадали С. П. М. и С. Н. В. и причинени имуществени вреди в размер на 30336697.00 неденоминирани лева/; и по чл. 199, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 198, ал. 1 от НК за подс. П.- с пострадал С. П. М. и предмет на престъплението златни изделия на обща стойност 3249725.00 неденоминирани лева, като занижени и явно несправедливи, се увеличат по размер. В хода на съдебното производство, с отделни определения, наказателното производство е прекратено: - срещу подсъдимия И. Н. Б., на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от НК; - срещу подсъдимите О. А. С., Г. Д. Г., С. Т. Д., П. Т. П., Н. Т. П., М. Б. П., Д. А. Н. и В. П. Г. по чл. 274, ал. 3, пр. 1 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК; -срещу подсъдимите Х. В. В., В. З. С., Б. И. М., Н. Д. К., О. А. С., Г. Д. Г., С. Т. Д., Н. Т. П., М. Б. П., Д. А. Н., В. П. Г. и П. Т. П. по повдигнатото им обвинение по чл. 142, ал. 2, т. 2, пр. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 2, ал. 2 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК; -срещу подсъдимите Х. В. В., В. З. С., Б. И. М., Н. Д. К., О. А. С., Г. Д. Г., С. Т. Д., П. Т. П., Н. Т. П., М. Б. П., Д. А. Н., В. П. Г. по повдигнатото им обвинение по чл. 143а, ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК; -срещу подсъдимия В. З. С. по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 от НК и срещу подсъдимия М. Б. П. по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. С присъдата предявеният иск за причинени на ищците имуществени вреди с основание по чл. 45, във вр. чл. 53 от ЗЗД, в размер на 33603.70лв. по отношение на Б. И. М., Н. Д. К., О. А. С., Г. Д. Г., С. Т. Д., П. Т. П., Н. Т. П., М. Б. П., Д. А. Н. и В. П. Г. е отхвърлен като неоснователен, а по същото основание искът е уважен спрямо подсъдимите Х. В. В. и В. З. С. в размер на 15068.24лв, като до първоначално предявения и срещу тях размер до 33603.70лв е отхвърлен като неоснователен. Съдът е уважил и претендираните от ищците обезщетения за причинените им от деянията неимуществени вреди, като е осъдил подсъдимите Х. В. В., В. С. З., Б. И. М., Н. Д. К., О. А. С., Г. Д. Г., С. Т. Д., П. Т. П., Н. Т. П., М. Б. П., Д. А. Н. и В. П. Г. да заплатят на С. М. сумата от 11500.00лв. наред със законните последици, като до предявения размер от 50000.00лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Уважена е и исковата претенция на пострадалия от престъплението С. В. срещу подсъдимите Х. В. В., В. З. С., Б. И. М., Н. Д. К., О. А. С., Г. Д. Г., С. Т. Д., П. Т. П., Н. Т. П., М. Б. П., Д. А. Н. и В. П. Г. за причинените му неимуществени вреди и те са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 27500.00лв. наред със законните последици, като до предявения размер от 45000.00лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивни жалби срещу присъдата са подали и останалите страни участвали в първоинстанционното съдебно производство, включително и конституираните като частни обвинители и граждански ищци С. П. М. и С. Н. В., които останали недоволни от присъдата в частта, с която съдът се е произнесъл по исковите им претенции срещу подсъдимите за осъждането им да заплатят солидарно причинени от тях имуществени и неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане и искане за ревизия в тази й част като незаконосъобразна и уважаването на исковете в първоначално предявените им размери. Съгласно чл. 390, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение е необходимо наличието на предпоставките - предявеният иск да е допустим и да е налице обезпечителна нужда при вероятната му основателност. При обезпечаване на бъдещ иск съдът може да наложи само тази мярка, която е посочена в искането, като установи, че е допустима и е съответна на обезпечителната нужда. За да се допусне исканото обезпечение, следва да е налице привличане на обвиняемо лице за извършено престъпление, което предвижда допускане на граждански иск и достатъчно доказателствена основа за деликтна отговорност на обвиненото лице. Доколкото тези предпоставки в неприключилото съдебно производство пред въззивната инстанция са налице, то доводите от защитниците на подсъдимите В. З. С., Д. А. Н. и Г. Д. Г. за несвоевременност на направеното искане и незаконосъобразност не могат да бъдат споделени и следва да се оставят без уважение, както по изложените по-горе съображения, така и с оглед обстоятелството, че става въпрос за искови претенции, които, ако бъдат потвърдени в уважения размер, при осъждането им да ги заплатят солидарно, или ако исковете бъдат увеличени от въззивната инстанция до пълния им предявен размер, ищците могат да насочат вземането към всяко едно от осъдените лица, поради което и оплакването за прекомерност на наложеното обезпечение е неоснователно. По изложените съображения искането от подсъдимите В. З. С., Д. А. Н. и Г. Д. Г. да бъде отменено обезпечението, наложено върху недвижимите имоти и автомобилите им поради незаконосъобразност и прекомерност са неоснователни, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Ето защо и на основание чл. 73, ал.4, във вр. с ал.2 от НПК, във вр. с чл. 396, ал.2 от ГПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.02.2015год. постановено по внохд № 815/2014год. по описа на Софийския апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: