Р Е Ш Е Н И Е №289 гр. София, 25 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №846/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по ИСКАНЕ на осъдения М. Р. А. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1620/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, по което е постановено решение № 369/15.11.2011 год., с което е потвърдена първоинстанционната присъда №346/20.07.2011 го. по нохд№4152/11 год. на Пловдивския районен съд, І-ви н.с. С присъда № 346 от 20.07.2011 г., постановена по нохд № 4152 по описа за 2011 г. на Пловдивския районен съд, 1-ви наказателен състав, подсъдимите М. Р. А., М. В. А., С. С. С. и Р. М. Д. са признати за виновни за извършени в гр.Пловдив, при квалифицирано съучастие престъпления както следва: по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а", вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода 08.01.2011 г. - 04.04.2011 г. от подсъдимия М. Р. А. ; по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода 08.01.2011 г. - 04.04.2011 г. от подсъдимия за М. В. А. ; по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 8/9.01.2011 г. - от подсъдимия С. С. С. и по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 8/9.01.2011 г. от подсъдимия Р. М. Д., като при съкратено съдебно следствие, наказанията на подсъдимите А. и А. са наложени във вр. с чл. 58а, ал. 1 и вр. с чл.54 НК и са осъдени както следва : подсъдимия А. - на четири години лишаване от свобода ; подсъдимия А. – на осем месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието на подс.А. , на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от 3 години, а подсъдимите С. и Д., вр. вр. чл. 58а, ал. 4, вр. и вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" НК са осъдени на „пробация" за срок от по 1 година, за всеки един от двамата, включващо освен задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК-безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на ОД на МВР-Пловдив, сумата от 3 873,31 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2011 г. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 4 144,53 лева, гражданският иск е оставен без уважение. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Присъдени са разноските по делото. С въззивното решение присъдата потвърдена . Осъденият претендира облекчаване на наказателноправното си положение чрез искане за намаляване на наложеното му наказание. В допълнението, изготвено от служебният защитник се развиват доводи в подкрепа на твърдението за явна несправедливост на наказанието и прилагане правомощието на ВКС по чл. 425, ал. 1 ,т. 3 вр. с чл.422, ал.,т.5 и чл.348, ал.1,т.3 НПК за намаляване размера на наложеното на осъдения наказание. В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС осъденият се явява лично и с назначеният му на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 и т. 9 НПК служебен защитник адвокат Х. Ц. Х. , който освен наведеното основание в искането, изтъква и „неполагане на усилия от съдилищата да изяснят в пълен обем доказателствата по делото„ . Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване тъй като наказанието е определено при баланс на смекчаващите вината обстоятелства и е съобразено с целите по чл. 36 НК. В последната си дума осъденият А. моли да се допусне възобновяване на въззивното дело и изменяване на въззивното решение с намаляване на размера на наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, установи следното: Искането е допустимо, тъй като въззивното решение не е подлежало на касационно обжалване и присъдата е влязла в сила на датата на постановяване въззивното решение – 15.11.2011 год. Искането е подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Доколкото в допълнение към искането е наведен и довод за процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на доказателствата, не съществува пречка касационният съд да се произнесе и по твърдението за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Производството пред първата инстанция е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. В присъствие на служебния защитник на подсъдимия А., той е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. Като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, събрани по реда на НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия, и законосъобразно и неотменимо е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 373, ал. 2 НПК. Изводът е предпоставен от законосъобразната преценка за наличие на предпоставките на чл. 372, ал. 4 НПК, а именно: самопризнанията на подс. А. са подкрепени изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства, сред които са протоколи за оглед на местопроизшествие и фото-албум, протоколи за доброволно предаване, веществени доказателства, покупно- разплащателни сметки- иззети като писмени доказателства,заключенията на стоково-оценъчните експертизи и гласните доказателствени средства. Те са оценени като кореспондиращи със самопризнанията на подсъдимия и със самопризнанията на останалите подсъдими. Ето защо, изцяло е несъстоятелно твърдението на служебния защитник за неизясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Първоинстанционният съд не е подходил към провеждането на "съкратено съдебно следствие" необосновано, а е подкрепил решението си за провеждането му с мотиви, почиващи на доказателствената съвкупност по делото. При тези данни и правните изводи изцяло съответстват на подкрепените от доказателствената съвкупност, приети установени, фактически данни за инкриминираното деяние и за участието на осъдения А. в извършването му. По оплакването с правно основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК, ВКС намира доводите в искането също за неподкрепени и ненамиращи опора в доказателствената съвкупност относно личността на осъдения и степента на обществена опасност на деянието. От мотивите на въззивното решение е видно, че съдът е отговорил на доводите на защитата по твърденията й за явна несправедливост на наложеното на А. наказание и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. По отношение на осъденият А. е извършена законосъобразна преценка, съгласно правилото по чл. 54 НК, за степента на обществената опасност на дееца, която не само е направена с оглед предишните му осъждания, извън тези, формиращи квалификацията „опасен рецидив”, но и предвид данните за активността му при извършване на инкриминираните деяния и за усилията му за бързото организиране на отчуждаването на откраднатото имущество. Следователно, отчетен е индивидуалният принос на подс.А. за осъществява на деянието, в рамките на усложнена престъпна дейност, с многобройни съучастници, с демонстрирана твърде висока степен на незачитане на установения правов ред – вещите медни ламарини са отнети от владението на сграда( КАТ –МВР гр.Пловдив) , ползвана от органите на реда. Тези данни справедливо са отчетени като отегчаващи вината на А.. В кръга от обстоятелствата, отежняващи отговорността на подсъдимия е зачетен и високият размер на причинените вредни последици като абсолютна стойност на предмета на престъплението. Отразени в изводите на съда са и фактите смекчаващи вината като тежкото социално положение и процесуалното поведение на осъдения. Въпреки превалирането на отегчаващите отговорността на осъдения данни, съдилищата са определили наказанието му при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Проявеното снизхождение е обусловено от последователното поведение на А., в рамките на процеса, с което е демонстрирал съжаление за извършеното, разкаяние и съдействие на органите на разследването за разкриване на обективната истина. Няма неотчетени и неоценени, според действителното им съдържание данни, очертаващи степента на отговорността на този деец. При определеното му наказание в диапазона на смекчаващите вината обстоятелства е приложено и намаляване на наказанието му с една трета по правилата на чл. 58а ал. 1 НК, като реалният размер от наказанието, което осъденият следва да изтърпи е четири години лишаване от свобода, т.е. почти до предвидения за конкретния престъпен състав законов минимум на санкцията. Не са налице каквито и да е основания за по-голяма снизходителност към него, тъй като така индивидуализирано наказанието очевидно съответства на обществената опасност както на дееца, така и на деянието и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. С оглед изложеното, липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Р. А. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1620/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, по което с решение №369/15.11.2011 год. е потвърдена първоинстанционна присъда №346/20.07.2011 го. по нохд№4152/11 год. на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :