Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 08.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5357 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. С., против въззивното решение № 1105 от 28 май 2015 г., постановено по гр.д. № 746 по описа на апелативния съд в гр. София за 2015 г., с което е отменено решение № 19503 от 30 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 1389 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., и вместо него е отхвърлен предявеният от М. против К. М. В. от [населено място] иск за унищожаване на сключения между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], и в тежест на касаторката са определени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1401 от 9 декември 2015 г., за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС по въпроса при разпределена доказателствена тежест според доклада по чл. 146 ГПК за доказване състоянието на ищеца към определен момент, следва ли съдът да формира изводите си въз основа на състоянието на ищеца към друг момент, за който не е имало разпределена тежест на доказване и за който не са събрани доказателства, допуснати по надлежния ред. При изрично посочване в доклада по делото от първата инстанция, че в тежест на ищцата е да докаже, че към датата на сключване на процесния договор е страдала от заболяване, което й е пречело да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си при подписване на договора, обективиран в нотариален акт № ***/201* г., въззивният съд, за да отхвърли иска, се основава на разбирането, че сключването на договора включва не само подписването на окончателния акт, с който се материализира постигнатото между страните съгласие, като това е само крайният момент на действията на страните по сключването на договора, но е отправено и предложение за сключването на договора, водене на преговори, приемане на предложението, и заключава, че ищцата не твърди, че към момента на сключването на предварителния договор не е могла да разбира или да ръководи действията си, такова състояние не се установява и от заключението на изслушаната психиатрична експертиза. Според практиката на ВКС, намерила израз в решение № 223 по гр.д. № 1006/2012 г., ІV г.о. и решение № 338 по гр.д. № 1383/2011 г., ІV г.о., и споделяна от настоящия съдебен състав, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, и е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. За значението на доклада по делото в мотивите на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, изрично се подчертава, че докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права, като той е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Следователно, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е пренебрегнал указаната на страните тежест за доказване на подлежащите на доказване факти, и е приел за недоказани факти, за които на страната не е указана доказателствената тежест, нито пък е посочено от страна на съда указанието по чл. 146, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. За да обоснове претенцията си, ищцата е посочила в исковата си молба, че за периода около сключването на процесния договор за покупко-продажба на недвижимия имот е била с влошаване на заболяването си и с параноидна симптоматика, което е изключило възможността да разбира и да ръководи действията си по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, за което е посочила медицински документи. Срещу тези нейни твърдения в отговора на исковата молба ответникът сочи подписани от ищцата и други документи за същия период, които намира за опровергаващи невъзможността формално дееспособната страна към момента на сключване на атакуваната сделка да е могла да разбира или да ръководи действията си. В доклада по чл. 146 ГПК в откритото съдебно заседание от 15 октомври 2013 г. изрично в тежест на ищцата е възложено да докаже, че към датата на сключване на процесния договор е страдала от заболяване, което й е пречело да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си при подписване на нотариалния акт от 5 август 2011 г. Не са поставени от съда въпроси за изясняване на фактите от значение за спора, нито на страните е указано да конкретизират твърденията си. При тези обстоятелства ответникът е ангажирал свидетелски показания за възприето от свидетелите поведение на ищцата за съответния период (следва да се има предвид заключението на психиатричната експертиза, че при провежданото лечение неспециалист трудно би прозрял наличието на психичен проблем, поради което от значение е цялостната оценка, когато се касае за психотични пациенти), докато ищцата е представила само писмени данни за заболяването си, без да се насочи към представяне на относими доказателства за действителното си състояние според своите твърдения за съответния период. След уважаването на иска от първата инстанция, във въззивната жалба ответникът повтаря тезата си, че ищцата, независимо от констатираното психично заболяване, не е имала дефицит при подписване на атакуваната сделка, ясно е разбирала действията си, техните последици и е могла да ги ръководи, тъй като за същия период тя е подписвала и много други документи. Въззивният съд не е констатирал процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото и по разпределяне на доказателствената тежест, или липса на указание към страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но въпреки това е заключил в решението си, че не е установено към момента на сключването на договора, включващ отправянето на предложение за сключването му по чл. 13, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, евентуалното водене на преговори по чл. 12 ЗЗД и приемането на предложението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ЗЗД (периодът по сочените от ответника документи), ищцата да не е била в състояние да разбира или ръководи действията си. За да се преодолее допуснатото нарушение на равната възможност на страните да упражнят предоставените им права, при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази своевременно наведените доводи по спора и оплакванията на страната срещу първоинстанционния съдебен акт, и да даде указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнотата/неточността на доклада. По исканията за разноски при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК ще се произнесе въззивният съд. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1105 от 28 май 2015 г., постановено по гр.д. № 746 по описа на апелативния съд в гр. София за 2015 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: