О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60443
София, 02.06.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4103 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на 203-та Профилирана езикова гимназия „С. М.”, с адрес в гр. София, представлявана от директора Т. Т., чрез адв. Е. З., против въззивно решение № 5000 от 14 август 2020 г., постановено по в.гр.д. № 16847/2019 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 242201 от 14 октомври 2019 г., поправено с решение № 266093 от 4 ноември 2019 г., поправено с решение № 93367 от 16 май 2020 г., и допълнено с решение № 45003 от 19 февруари 2020 г., поправено с решение № 93367 от 16 май 2020 г., постановени по гр.д. № 23319/2019 г. по описа на районния съд в гр. София, в частите, с които са отхвърлени предявените от С. П. Д. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и вместо това е признато за незаконно уволнението, извършено със заповед № 1932-295/01.03.2019 г. на директора на гимназията за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор, учебна дейност”. С въззивното решение училището е осъдено да заплати на Д. сумата 342,72 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа за периода 06.04.-09.04.2019 г., и сумата 2024,88 лева на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ - разлика в заплатите със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска за периода 10.04.-05.09.2019 г., ведно със законната лихва.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че по делото е безспорно установено, че ищцата не притежава изискуемата според длъжностната характеристика за процесната длъжност трета професионална квалификационна степен; че уволнението на служителката е продиктувано от нуждите на образователния процес и същото не представлява злоупотреба с право; че работодателят е действал добросъвестно при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността, тъй като изменението е въведено с оглед нуждите на работата. Сочи се, че въпреки че правилото на чл. 55 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /отм./ не е императивно за придобиването на професионална квалификационна степен, и в частност – трета в случая на ищцата, това е възможност, от която работодателят законосъобразно се е възползвал с оглед повишаване изискванията и равнището на образование и подобряване на учебно-възпитателния процес. Поддържа се, че въвеждането на изискване за притежаване на определена професионална квалификационна степен с длъжностната характеристика само по себе си не може да се окачестви като промяна, противоречаща на нормативно установените държавни образователни и квалификационни изисквания, както и че професионалното развитие и продължаващата квалификация на педагогическите кадри се извършват в хода на професионалната им дейност, за което държавата е създала правна рамка, ред и условия. Затова неправилен бил изводът, че в заповедта некоректно е посочена Наредба № 12 от 01.09.2016 г. /отм./. Подчертава се, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предполага новите изисквания да са въведени в нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание в хода на действие на трудовото правоотношение, като в случая нововъведеното изискване в длъжностната характеристика е продиктувано от обективна причина: подобряване на качеството на учебно-възпитателния процес. Също така се сочи, че ищцата не е успяла да обори презумпцията за добросъвестност на работодателя по чл. 8, ал. 2 КТ. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата С. П. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. С., в отговор на касационната жалба поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
В обжалваното решение въззивният съд приема за установено, че ищцата по силата на допълнително споразумение от 30.08.2016 г. е заемала длъжността „заместник-директор, учебна дейност“. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 1932-295/01.03.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 05.03.2019 г., като в мотивите на заповедта е посочено, че е налице обективна необходимост от промяна в изискванията за образование и квалификация за заеманата длъжност, свързана с развитието на динамичните процеси в системата на образованието; че повишаването на квалификацията на педагогическите кадри по педагогически, психологически и методически проблеми е неразривно свързано с потребностите на подрастващите към по задълбочени и всеобхватни знания, което налага нови отговорности към педагогическите кадри и умения за педагогически похвати, за да бъдат привлечени и задържани учениците в училище, което е възможно само с повишаване на квалификацията и придобиване на нови такива от служителите в съответствие с Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; че от лицето, заемащо длъжността „заместник директор по учебната дейност”, се изисква да има задълбочени познания и всеобхватни умения поради факта, че възложените му отговорности с длъжностната характеристика касаят цялостния образователен процес, което налага изискване за по-висока образователна подготовка, каквато е професионално-квалификационната степен от по-горно ниво. Посочено е още, че служителката притежава висше образование-магистър, френска филология, втора специалност - английски език и литература, и V-та професионална квалификационна степен, а съгласно утвърдената на 01.03.2019 г. длъжностна характеристика за длъжността „заместник-директор по учебната дейност“ изискуемият вид и равнище на образование и квалификация са: висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, както и придобита III-та професионална квалификационна степен съгласно Наредба № 12 от 01.09.2016 г., на което изискване Д. не отговаря. Установено е, че съгласно длъжностна характеристика, утвърдена на 12.09.2018 г., изискванията за заемане на длъжността „заместник-директор по учебната дейност“ са висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност, а съгласно длъжностна характеристика, утвърдена на 01.03.2019 г. и връчена на 01.03.2019 г. при отказ, изискванията за заемане на длъжността „заместник-директор по учебната дейност“ са висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност. За заместник-директор по учебната дейност, отговарящ за начален и прогимназиален етап, се изисква висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и придобита III-та професионална квалификационна степен съгласно Наредба № 12 от 01.09.2016 г. /отм./.
При тези данни, въззивният съд приема, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 01.03.2019 г., че заповедта съдържа достатъчна индивидуализация на работодателя и е достатъчно мотивирана, доколкото в нея е посочено, че служителката не отговаря на второто изискване за заемане на длъжността (придобита III-та професионална квалификационна степен съгласно изискванията по длъжностна характеристика, утвърдена на 01.03.2019 г.). В новата длъжностна характеристика работодателят е препратил към Наредба № 12 от 01.09.2016 г. /отм./, в която са предвидени изискванията за образование и професионална квалификация, необходима за заемане на педагогически специалисти и в която липсва изискване за притежаване на III-та професионална квалификационна степен за процесната длъжност. В посочения подзаконов нормативен акт е уредена само процедурата за придобиване на съответната професионално-квалификационна степен. При това положение препращането към цитираният подзаконов нормативен акт е прието за некоректно, тъй като всъщност ответникът е въвел новото изискване с длъжностната характеристика, и е заключено, че заповедта е незаконосъобразна по посочените съображения. За неоснователни са приети твърденията на ищцата за извършена от работодателя злоупотреба с право, доколкото не е установено въведеното ново изискване да е фрапиращо несъответно с трудовите функции на длъжността с оглед предвидената възможност в Наредба № 12 от 01.09.2016 г. /отм./ за педагогическите специалисти да придобият такава квалификация, нито са събрани доказателства, че промяната има за единствена цел уволнението на работника или служителя.
Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора въпрос, поставен от касатора: законосъобразно ли е прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато работодателят въвежда с длъжностната характеристика по-високи квалификационни изисквания за заемане на длъжността от нормативно установените. Касационното обжалване се допуска за проверка на твърдението за противоречие с практиката на ВКС по посочения въпрос съобразно решение № 216 по гр.д. № 6331/2014 г., IV г.о. и решение № 173 гр.д. № 686/2010 г., IV г.о.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 128 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 5000 от 14 август 2020 г., постановено по в.гр.д. № 16847/2019 г. по описа на Софийския градски съд.
УКАЗВА на 203-та Профилирана езикова гимназия „С. М.” в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за заплатена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 128 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представянето на доказателство за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |