Р Е Ш Е Н И Е № 134 София, 29.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1733/2018 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от С. Г. П. с искане за отмяна на влязлото в сила на 07.03.2017 г. решение № 186 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 694/2014 г. на Самоковски районен съд, с което по предявени от Д. А. Я., С. Д. Я. и Л. Д. Д. срещу молителя установителни искове по чл. 19, ал. 1 ЗН и по чл. 42, б. „б” ЗН е обявено за нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН саморъчно завещание от 23.05.1993 г., съставено от Г. З. П., вписан в завещанието като Г. З. П. в полза на сина му С. Г. П., тъй като не е написано и подписано от завещателя. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че на 18.11.2017 г. е узнал от дъщеря си М. П., въз основа на адресирано до нея удостоверение изх. № 7116 от 27.10.2017 г., издадено от „Държавна агенция „Архиви, Дирекция „Държавен военно исторически архив, [населено място]”, че С. Д. Я., роден 1960 г., е бил на наборна военна служба в Ш. към ВНВУ „Г. Д.” от 28.09.1979 г. до 30.08.1980 г. Въз основа на това счита, че предоставените като сравнителен материал писма от 02.07.1979 г., от 06.02.1980 г. и от 03.07.1989 г. по които е работила допуснатата почеркова експертиза са монтирани за процеса. Твърди, че те не са били написани от посочения за подател Г. З. П., тъй като получателя е постъпил в казармата след първото писмо, а във времето, през което лицето е било в наборна военна служба, не е могло да получава кореспонденция. Ответникът по молбата я оспорва, като сочи, че тя не е ново доказателство, че не установява ново обстоятелство, че авторството на писмата не е оспорвано в хода на производството и, че експертизата е работила и по други документи. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 07.03.2017 г. – в рамките на тримесечния срок от снабдяване с новото доказателство, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 05.06.2018 г. по чл. 307, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решение № 213 от 21.04.16г., постановено по гр.д.№ 779/15г. на Софийския окръжен съд, е потвърдил решение № 186 от 24.07.15г., постановено по гр.д.№ 694/14г. на Самоковския районен съд, с което е обявено за нищожно на основание чл.42, б.”б”, вр. с чл.25, ал.1 ЗН саморъчно завещание от 23.05.1993г. от името на Г. З. П., вписан в завещанието като Г. З.П.. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нот.акт № 138/07г. за собственост върху недвижими имоти, за ½ ид.част от всеки от имотите, описани в акта По делото е установено, че страните са наследници по закон на Г. З. П., починал на 10.08.1993г., като ищците Д. А. Я., Л. Д. Д. и С. Д. Я. са преживял съпруг и деца на починалата на 04.03.2014 г. негова дъщеря Г. Г. Я., а ответникът С. Г. П. е негов син. Със саморъчно завещание от 23.05.1993г. Г. З.П. е завещал на сина си С. Г.П. всичките си имоти – ниви, ливади и гори. Легитимирайки се с това завещание, с нот. акт № 138/07г. С. Г. П. е признат за собственик на подробно описани в акта земеделски земи и иглолистна гора / общо 23 броя/, правото на собственост върху които е възстановено с две решения на ПК, респ. ОСЗГ – [населено място] от 1999г. и 2004г. Пред първата инстанция е изслушана съдебно-почеркова експертиза, според която ръкописният текст и подписът в саморъчното завещание от името на Г. З.П. с дата 23.05.1993г. не са изпълнени от наследодателя на страните Г. З. П.. Като сравнителен материал са използвани ръкописен текст от пощенски пликове и писма с подател Г. З. П. и подател С. Д. А. от 2.7.1989 г., подпис на дарител в н.а. № 200,т.ІІ/1979 г. подпис на декларатор в декларация пред Общинска поземлена комисия [населено място] и подпис за заявител пред същата ПК. / л. 111-114 от делото на РС/ Сравнителния материал е представен по делото на РС – л. 95-103. С молба от 18.12.2014 г., молителя сега – ответник в производството пред РС е възразил единствено за това, че експертизата е допусната преди първото съдебно заседание. С. материал е приет в с.з. на 28.01.2015 г. Дадена е възможност на ответника да вземе становище по приетия сравнителен материал, от която той не се е възползвал. СГрЕ е приета в съдебно заседание на 15.04.2015 г. и не е оспорена от страните. Към молителя в същото заседание е зададен въпрос по чл. 176 ГПК „кога е влязъл в казармата – месец,година”, на който той е отговорил м. септември 1979 г. Ответникът е поискал извършване на повторна СГрЕ, която да използва друг метод, което искане не е уважено. При тези доказателства, районният съд е приел, че саморъчното завещание е нищожно и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същото е прогласено за такова на основание чл.42, б.”б”, вр. с чл.25, ал.1 ЗН Във въззивната жалба е направено оплакване от С. Г. П. с твърдение, че писмото от Г. З. до С. Я. не е писано от него, защото С. Я. е влязъл в казармата през 1979 г. Въззивната инстанция е обсъдила това оплакване. Мотивирала е извод, че саморъчното завещание не изхождат от завещателя, и, че не е достатъчно ползващият се от завещанието да внесе съмнение в заключението на експертизата, а оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда. Сега към молбата за отмяна се прилага удостоверение от Държавен военен архив, което установява, че С. Д. Я. е бил на наборна военна служба Ш. към ВНВУ „Г.Д.” от 28.09.1979 г. до 30.08.1980 г. Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителя изисква доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната за узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. В конкретния случай представеното доказателство не разкрива ново обстоятелство, тъй като още в хода на производството е станало ясно, че С. Я. е влязъл в казармата през м. септември 1979 г., в какъвто смисъл е и установеното от представеното удостоверение, представено с молбата. Това обстоятелство е посочено в отговорите на ответника по чл. 176 ГПК. То е било наведено като довод и във въззивната жалба и възивната инстанция изрично е изложила мотиви по него. Доказателството, представено с молбата е ново, но с него страната е могла да се снабди и в хода на производството, тъй като удостоверението е издадено от държавен орган – Държавен военноисторически архив, от който може винаги да бъде поискано. Отделно от изложеното, посоченото обстоятелство не е съществено за изхода от спора, тъй като видно от СГрЕ, тя не е формирала извода си, че завещанието не е написано и подписано от посочения завещател само въз основа на писмото от 2.7.1979 г., а и авторството на това писмо, представено като сравнителен материал не е изрично оспорено. За ползване като сравнителен материал са представени и изследвани от вещото лице и други документи, между които и подпис на дарител в н.а. № 200,т.ІІ/1979 г. Нотариалният акт за сделка е официален свидетелсвуващ документ, ползващ се с доказателствена сила относно удостоверените факти от нотариуса до опровергаването му, а този сравнителен материал също не е оспорен. Както е посочил въззивният съд, не е достатъчно оспорващият сравнителен материал да внесе съмнения относно авторството му, а е необходимо да проведе насрещно доказване за това, че сравнителния материал не изхожда от посочения в него автор. В случая представеното с молбата удостоверение не опровергава авторството на останалите документи, представени като сравнителен материал, а и не установява авторството на завещанието. Така представеното с молбата удостоверение не разкрива обстоятелство, което да е от съществено значение за изхода от спора. Или в обобщение не са налице кумулативно необходимите предпоставки на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по молбата следва да се присъдят претендираните от тях разноски до доказания размер 300 лв., съставляващи платен адвокатски хонорар. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 192 от 19.01.2018 г., подадена от С. Г. П. от [населено място], обл. София, [улица] за отмяна на влязлото в сила решение № 186 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 694/2014 г. на Самоковски районен съд. Осъжда С. Г. П. да заплати на Д. А. Я., С. Д. Я. и Л. Д. Д. деловодни разноски в размер на 300 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ