О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 22.04.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 375/2014 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по настоящото дело е образувано пред ВКС на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане за възобновяване на ВНОХД № 1323/2013 г. по описа на ОС – Стара Загора, отправено от осъдения К. А.. С молба от 15.04.2014 г. е постъпило искане за спиране на изпълнението на потвърдената с решение № 22 от 03.02.2014 г. на ОС – Стара Загора по ВНОХД № 1323/2013 г. осъдителна присъда № 166 от 07.11.2013 г. на Казанлъшкия районен съд, постановена по НОХД № 1286/13 г. ВКС, след като обсъди подадената молба, намери за установено следното: Искането на адв. Г., защитник на осъдения К. А. А., за спиране на изпълнението на влязлата в сила осъдителна присъда е неоснователно. Наказателната отговорност на осъденото лице е ангажирана за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е било наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 3 от НПК искането за възобновяване не спира изпълнението на присъдата, освен ако прокурорът или ВКС постанови друго. Решението за спиране не се основава на субективното усмотрение на съдебния състав, а всякога е базирано на внимателна преценка на обективни предпоставки, които обосновават необходимостта от спиране – хипотези по чл. 420, ал. 4 от НПК, обстоятелства по чл. 415 от НПК, опасност от изтърпяване на по-дълъг период от определения с влязлата в сила присъда, както и други случаи, които биха могли да намалят ревизионния капацитет на този извънреден способ за проверка на съдебните актове. В разглеждания казус искането на защитника за спиране е мотивирано единствено с довода, че периодът от време до датата на насроченото заседание на касационната инстанция (19.05.2014 г.) би обезсмислил производството за възобновяване с оглед срока на наложеното на осъдения А. наказание лишаване от свобода. Тези съображения на практика се отнасят изключително до ангажираните основания за неправилност на съдебния акт, като защитникът основава молбата си за спиране на изпълнението на влязлата в сила присъда върху претендираната основателност на искането за възобновяване на въззивното дело. Тези доводи обаче са предмет на производството по възобновяване по същество, поради което е недопустимо да бъдат обсъждани предварително и предрешавани в контекста на искането по чл. 420, ал. 3 от НПК. Водим от изложеното и на основание чл. 420, ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Г., защитник на осъдения К. А. А., за спиране на изпълнението на потвърдената с решение № 22 от 03.02.2014 г. на ОС – Стара Загора по ВНОХД № 1323/2013 г. осъдителна присъда № 166 от 07.11.2013 г. на Казанлъшкия районен съд, постановена по НОХД № 1286/13 г. Определението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.