3 Р Е Ш Е Н И Е № 252 София, 20.07.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 7242 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 340 от 06.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 470 от 30.09.2014 година по гр.д. № 736/2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е уважен иск, предявен от М. Г. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед № 288 от 11.11.2013 г. на изпълнителния директор на дружеството за обявяване престой за длъжността „техник промишлена електроника” в цех 115 „Заготвителен” и на ищеца е възложено да извършва работа като електротехник в отдел 550 „Енергомеханичен”. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос допустим ли е иск за установяване незаконност на акт на работодателя, когато не се претендират настъпили в правната сфера на ищеца последици от акта. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустим само в предвидените от закона случаи. Искът за установяване на нарушение е иск за факт и такъв е предвиден от законодателя при установяване на нарушението при защита от дискриминация, при защита на потребителите, за установяване на увреждащо действие или бездействие при колективните искове по Глава ХХХІІІ ГПК, при защита на интелектуалната, индустриалната собственост и пр. В Кодекса на труда няма предвиден иск на работника за установяване на извършено от работодателя нарушение при издаване на вътрешни атове, свързани с управлението и организацията на работата. Съгласно чл. 357 КТ, трудови са споровете относно възникването, съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения и колективните трудови договори, както и иска за установяване на трудов стаж. Допуснати от работодателя нарушения на трудовото законодателство при издаване на вътрешни атове могат да бъдат предмет на установяване само когато се претендират последиците им при изпълнение на трудовия договор с работника, но самостоятелен иск за установяване на нарушението е недопустим. В същия смисъл и решение № 230 от 28.06.2012 г. по гр.д. № 583/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прието за установено, че през 2013 г. ищецът е работел като „техник промишлена електроника” в цех 115 „Заготвителен” на [фирма], [населено място]. Със заповед № 288 от 11.11.2013 г. на изпълнителния директор на дружеството е бил обявен престой за изпълнявана от ищеца длъжност и му е било възложено за срок от 45 дни да извършва работа като електротехник в отдел 550 „Енергомеханичен”. Заповедта е била издадена на основание чл. 120, ал. 1 КТ поради производствена необходимост за обезпечаване срочното изпълнение на договор за изработка на преместваеми павилиони. Прието е, че заповедта на изпълнителния директор е незаконосъобразна, тъй като не е установено състояние на престой в звеното, в което ищецът е изпълнявал работата си; не е доказан престой като обективно трайно състояние, обявено с надлежен акт от работодателя, поради което не е възникнало и право едностранно да променя характера и мястото на работата на ищеца на основание чл. 120, ал.1 КТ. Заповед № 288 от 11.11.2013 г. на изпълнителния директор на дружеството, с която е обявен престой за длъжността „техник промишлена електроника” в цех 115 „Заготвителен” е отменена като незаконна. В касационната жалба против въззивното решение на Русенски окръжен съд са изложени оплаквания за неправилност на формираните изводи за незаконност на заповедта за обявяване на състояние на престой и възлагане на друга работа при условията на чл. 120 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че постановеното от Русенски окръжен съд решение е недопустимо. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че е допустим и се е произнесъл по иск за установяване незаконност на вътрешен акт на работодателя, без да се претендират настъпили последици в правната сфера на ищеца по отношение на индивидуалното му трудово правоотношение. Преценката за обявяване състояние на престой и за възлагане на работника временно изпълнение на друга работа е по целесъобразност на работодателя, а доколко е доказан престой като обективно трайно състояние може да бъде предмет на проверка от съда само в производство по иск, с който се претендира прекратяване на трудовото правоотношение поради престой или неизплатени обезщетения или трудово възнаграждение. Въззивният съд е следвало да извърши проверка за допустимостта на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК) и констатирайки, че предявеният иск с правно основание чл. 357 КТ е недопустим да го обезсили. Произнасяйки се по съществото на иска, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал.4 ГПК вр. с чл. 270, ал.3 ГПК и производството по предявения иск прекратено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на касатора, ответник по иска следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 50 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 470 от 30.09.2014 година по гр.д. № 736/2014 г. на Русенски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М. Г. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед № 288 от 11.11.2013 г. на изпълнителния директор на дружеството за обявяване престой за длъжността „техник промишлена електроника” в цех 115 „Заготвителен” и за възлагане извършването на работа като електротехник в отдел 550 „Енергомеханичен”. ОСЪЖДА М. Г. М. от [населено място] с ЕГН ... да заплати на [фирма], [населено място] сумата 50 (петдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: