Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * определяне на квоти * конституиране на страни * необходимо другарство * добросъвестно владение * придобивна давност * прекъсване на давност


7

Р Е Ш Е Н И Е

№179

С., 18.10.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1981 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. И., чрез пълномощника му адвокат И. Ж., против решение № 496 от 11.12.2012 г., постановено по гр.д. № 514 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е отменено решение № 42/4.04.2006 г. на Балчишкия районен съд по гр.д. № 274/2006 г. в частта за допускане делба на нива от * дка, имот с идентификатор * по КК на [населено място] и е постановено друго за допускане на съдебна делба на този имот между съсобствениците и при права в съсобствеността: П. Й. Г. – * ид.ч., И. Н. И. – * ид.ч. и И. П. И. и Н. К. И. – * ид.ч., като иска за делба е отхвърлен по отношение на М. К. В., М. Д. М., С. Д. М., Т. В. М., И. В. М., Я. Г. Г., Н. Б. И., И. Г. И., Б. Г. И., Е. Д. Н. и Г. И. Ж..
В касационните жалби са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед обвързване от страна на съда на преценката за добросъвестност с проверка в регистрите по гражданското състояние и извода, че течението на придобивната давност е прекъснато със служебното конституиране на И. И., вместо от момента на получаване на надлежно съобщение за водения процес. Иска делбата да се допусне като му се определи квота от * ид.ч., които е придобил по давност. Претендира възстановяване на направените разноски.
П. Й. Г. оспорва жалбата, а И. П. И., Н. К. И., М. К. В., М. Д. М., С. Д. М., Т. В. М., И. В. М., Я. Г. Г., Н. Б. И., И. Г. И., Б. Г. И., Е. Д. Н. и Г. И. Ж. не са изразили становище в касационното производство.
С определение № 140 от 29.03.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите „дали възможността въз основа на публичните регистри за гражданско състояние да се узнае определено обстоятелство води до опровергаване на презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС” и „допустимо ли е служебно конституиране от страна на съда на задължителен необходим другар и ако такова е извършено, приравнява ли се това на предявяване на иск и от кой момент се счита прекъсната придобивната давност – от момента на конституирането или от момента на узнаването за делото”.
Въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, са относими към настоящия правен спор, въззивното производство по който се е развило след като с решение № 197/21.06.2012 г. по гр.д. № 1244/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено решение от 12.11.2009 г. по гр.д. № 465/2006 г. на Добричкия окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК по молбата на И. Н. И.. При новото разглеждане на делото И. Н. И. е заявил възражение за придобивна давност чрез добросъвестно, евентуално недобросъвестно владение, начиная от 16.11.2000 г. на прехвърлените му права на Г. А. М. /починала в хода на делото и заместена от наследника си по завещание П. Й. Г./. В. съд е установил, че собствеността върху имота от * дка с идентификатор * по КК на [населено място] е възстановена с решение № 28К02/17.08.1999 г. на ОСЗ-гр.Б. на наследници на К. М. Г., поч.3.03.1958 г. Неин единствен наследник е бил синът й М. В. М., поч.10.01.1994 г., наследен от синовете си Д. М. В., поч.30.05.2001 г. и В. М. В., поч.17.12.2002 г. и съпругата си Г. А. М.. Изложени са съображения, че решението по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ не постановява персоналния състав на правоимащите по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, а ги обозначава с оглед придобиване на права по наследяване по закон като наследници на К. М. Г.. Кръгът от субекти на възстановеното вещно право следва да се определи въз основа на различни юридически факти, като например граждански брак и смърт на лица, намиращи се в семейно-правни връзки с наследодателката. При полагане на дължимата грижа и с оглед действалата правна уредба – при проверка по публичните регистри за гражданското състояние купувачът е могъл да узнае действителния обем на правата на продавачите, което изключва добросъвестността и придобиването по давност по чл.79, ал.2 ЗС. Липсва придобиване по давност и по чл.79, ал.1 ГПК тъй като между 18.11.2000 г. /датата на установеното владение/ и 1.04.2009 г. /когато съдът при първото въззивно разглеждане на делото служебно е конституирал в делбеното производство И. Н. И./ не е изтекъл изискуемия за обикновения владелец срок на давностно владение.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
По въпроса „дали възможността въз основа на публичните регистри за гражданско състояние да се узнае определено обстоятелство води до опровергаване на презумпцията по чл.70, ал.2 ЗС”: Съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното. Субективната добросъвестност се свежда само до незнание пороците на юридическото основание. Без значение е извинителността или неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено обстоятелство при справка в публичните регистри по гражданско състояние не води до опровергаване презумцията по чл.70 ЗС.
По въпроса „допустимо ли е служебно конституиране от страна на съда на задължителен необходим другар и ако такова е извършено, приравнява ли се това на предявяване на иск и от кой момент се счита прекъсната придобивната давност – от момента на конституирането или от момента на узнаването за делото”: при задължителното другарство участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. Съдът обаче не може служебно да конституира неучастващ по делото задължителен другар, тъй като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, включително и по отношение субектите спрямо които се търси разрешаване на правния спор, се определят от страните /чл.6, ал.2 ГПК/, а съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните /чл.7, ал.1, изр.първо ГПК/. Следователно, ако по делото не участват всички необходими другари, в рамките на правомощията си по чл.7, ал.1 ГПК, съдът следва да даде указания на ищеца и ако искът не бъде предявен спрямо неучастващия задължителен другар – да прекрати делото.
Според чл.116, б.”б” ЗЗД връзка чл.84 ЗС придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение. В практиката на ВКС – например решение №170 от 11.04.2012 г. по гр.д. № 961/11 г.,ВКС, І г.о., решение №705 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1744/09 г., ВКС, І г.о., решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д. № 895/10 г., ВКС, І г.о. – се приема, че давностният срок на владение се прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото. Прекъсването на давността в хипотезата на чл.116, б.”б” ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност. Ако в нарушение на процесуалните правила съдът служебно е конституирал неучастващ по делото задължителен другар, липсват действия от страна на собственика по отношение на служебно конституираната страна, поради което следва да се приеме, че в този случай придобивната давност се счита прекъсната от момента на връчване на препис от исковата молба.
По основателността на касационната жалба:
Правото на собственост върху процесния имот е възстановено с решение № 28К02/17.08.1999 г. на наследниците на К. М. Г., поч.3.03.1958 г. и наследена от сина си М. В. М., поч.10.01.1994 г. и наследен от съпругата си Г. А. М. и синовете си Д. М. В. и В. М. В.. Д. М. В. е починал на 30.01.2001 г. и е наследен от съпругата си М. К. В. и децата си М. Д. М. и С. Д. М., а В. М. В. е починал на 17.12.2002 г. и е наследен от съпругата си Л. Г. В. и децата си Т. В. М. и И. В. М.. Ищцата Г. А. М. е починала в хода на делото на 16.07.2006 г. и в правата й съдът е конституирал наследниците й по закон Я. Г. Г., Н. Б. И., И. Г. И., Б. Г. И., Е. Д. Н., Ж. И. И. и Г. И. Ж., както и наследника по силата на универсално завещание на цялото й имущество П. Й. Г..
Към момента на възстановяване на правото на собственост, съсобственици на имота, като наследници на К. Г. при права от по * ид.ч. са Г. М., Д. В. и В. В.. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус № *, В. М. В. и Д. М. В. са продали процесната нива от 2.000 дка на И. П. И. и И. Н. И. при права * кв.м. за първия и * кв.м. за втория. Съдът служебно е приел, че приобретателите по сделката следва да участват в процеса и с определение от открито съдебно заседание на 1.04.2009 г. е конституирал като съделители И. П. И. и И. Н. И., а впоследствие – и съпругата на И. П. И. Н. К. И..
И. Н. И. е заявил възражение за придобивна давност на прехвърлените му чрез договора за покупко-продажба чужди права чрез добросъвестно, евентуално недобросъвестно владение, считано от 16.11.2000 г. Гласните доказателства установяват, че след закупуването на имота, И. Н. И. го облагородил – подравнил го, изкопал кладенец, засадил лозе и овошки, електрифицирал го, оградил * кв.м.
При така установените факти и с оглед липсата на твърдения, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба И. Н. И. е знаел, че праводателите му не са единствените съсобственици на прехвърления имот, следва да се приеме, че същия е установил добросъвестно владение върху правата на Г. М. и с оглед извършеното позоваване на придобивното основание по чл.79, ал.2 ЗС ги е придобил по давност с изтичане на петгодишния срок на 16.11.2005 г.
Следователно към настоящия момент като съсобственици на процесния имот се легитимират И. Н. И. с права */* ид.ч. /*/* от */* ид.ч. придобити въз основа на договора за покупко-продажба от 16.11.2000 г. и * от */* ид.ч. придобити чрез добросъвестно владение при условията на чл.79, ал.2 ЗС/, И. П. И. и Н. К. И. с права */* ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност /колкото са притежавали прехвърлителите по договора за покупко-продажба от 16.11.2000 г./ и П. Й. Г. с права */* ид.ч. /като наследник по завещание на Г. А. М./.
С оглед горните изводи въззивното решение, в частта, с която са определени правата в съсобствеността на допуснатия до делба имот е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество. В останалата му част – за допускане на съдебната делба между П. Г., И. П. И., Н. И. и И. Н. И. и за отхвърляне иска за делба по отношение на останалите съделители, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед основателността на касационната жалба П. Й. Г. следва да възстанови на И. Н. И. направените в настоящото производство разноски в размер на 55 лв., представляващи заплатена държавна такса.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 496 от 11.12.2012 г., постановено по гр.д. № 514 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Добрич в частта, с която са определени правата в съсобствеността на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ от * дка в местността „Л.”, земеделска земя, * категория, при съседи: ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ * и ПИ * между П. Й. Г., И. Н. И. и И. П. И. и Н. К. И. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на допуснатия до делба с решение № 496 от 11.12.2012 г., постановено по гр.д. № * по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Добрич между П. Й. Г., И. Н. И. и И. П. И. и Н. К. И. имот с идентификатор 39459.20.12 по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ от * дка в местността „Л.”, земеделска земя, * категория, при съседи: ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ *, ПИ * и ПИ *, както следва:
П. Й. Г. – */* ид.ч.
И. П. И. и Н. К. И. – */* ид.ч. в съпружеска имуществена общност и
И. Н. И. – */* ид.ч.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 496 от 11.12.2012 г., постановено по гр.д. № 514 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Добрич в останалата му част.
ОСЪЖДА П. Й. Г., [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.* да заплати на И. Н. И., [населено място], ел.”Доктор Ж.” № *, вх.*, ет.*, ап.* разноски за настоящото производство в размер на 55 /петдесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: