9 Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. София, 10.01.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 825 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. против решение № 1243/08.11.2023 г. по в.гр.д. № 819/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение от 30.11.2022 г. по т.д. № 77/2019 г. на Окръжен съд – Монтана са отхвърлени предявените от всеки от касаторите против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените от по 60 000 лева до сумата от по 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Р. Л. Б. вследствие на ПТП, настъпило на 31.07.2018 г. на път III-101 в посока от [населено място] към [населено място], на разклона за [населено място], и причинено от водача П. Д. З., управлявал лек автомобил “БМВ” с ДК [рег.номер на МПС] .
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Счита се, че съдът неправилно е приел за основателно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване и е намалил дължимото обезщетение с 50%, тъй като изводът за съпричиняване е изграден изцяло върху предположения. Пояснява се, че поведението на пострадалия Р. Б. – непоставянето на предпазен колан, по никакъв начин не е тъждествено по степен с това на водача на лекия автомобил, както и че не са събрани категорични доказателства, че с оглед конкретния механизъм на ПТП, получените увреждания на пострадалия биха били в по-малък обем и не биха довели до летален изход. Прави се оплакване, че съдебният състав не е съобразил изразеното от вещото лице д-р Г. мнение, а е интерпретирал по свой начин заключението му, без да има знания за извършването на такова изследване. Добавя се, че в даденото заключение и при изслушването на същото в съдебно заседание специалистът не дава отговор на въпроса в кои области е щял да получи Р. Б. по-малки по степен травматични увреждания, нито че смъртта на пострадалия не би настъпила, ако същият е бил с правилно поставен предпазен колан. Поради това се поддържа становището, че получените от пострадалия травми и леталният изход не биха били изключени напълно и при поставен предпазен колан. Изтъква се, че въззивният съд не е отчел и обстоятелството, че ефективността на колана следва да се прецени в контекста на конкретния механизъм. Според касаторите, по делото липсва необходимата обосновка за активния водач, причинил ПТП, да е определена само 50% вина за настъпване на вредоносния резултат, съответно приносът на пострадалия да е в същия размер. Счита се, че застрахователното обезщетение не следва да бъде намалявано или при условията на евентуалност съобразно установените по делото данни за принос на пострадалия - да бъде намалено с не повече от 10%. Прави се оплакване, че въззивният съд не е съобразил правилно принципа на справедливост при определяне на обезщетението на всеки от ищците от по 120 000 лева, като не е отчел всички критерии, имащи значение за действителния справедлив размер, който според касаторите е в размер на 150 000 лева. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове за сумата от по 150 000 лева за всяка от ищците.
Ответникът по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва подадената касационна жалба.
С определение № 2576/09.10.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки от касаторите осъдителни искове против застрахователя за обезвреда на неимуществените вреди за горницата над присъдените от по 60 000 лева до сумата от по 120 000 лева, е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса “за необходимостта при направено от ответника възражение за съпричиняване да се установява приносът на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и степента за допринасяне на вредоносния резултат”.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът по касация иска да бъде потвърдено въззивното решение по съображенията, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
В случая първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявени от Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. против ЗД “БУЛ ИНС” АД, за сумата от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Р. Л. Б. – пътник в лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] , настъпила в резултат на гореописаното ПТП на 31.07.2018 г., причинено от П. Д. З. като водач на лек автомобил “БМВ” с ДК [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й плащане.
Апелативният съд, за да определи, след частични потвърждаване и отмяна на първоинстанционното решение, обезщетение за причинените от всяка от ищците неимуществени вреди в размер от по 60 000 лева, е приел, че ищцата Бисера Н. Н. е живяла на семейна начала с починалия, ищцата Д. Р. Л. е негова дъщеря, а ищцата М. Р. Л. е отгледана, но неосиновена от починалия Р. Л. Б., в резултат на гореописаното ПТП; ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента; механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача З., смъртта на Б., и причинната връзка с произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред въззивната. Счел е, че вяка от ищците има право на обезщетение за причинените й вследствие деликта вреди. След анализ на събраните по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните пред първоинстанция съд свидетели, и съобразно установените обстоятелства, факта на смъртта на родител и спътник в живота, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - юли 2018 г., лимитите на отговорност, възрастта на починалия (49 години) и тази на всяка от ищците, както и съдебната практика за подобни случаи, въззивният съд е намерил, че сумата от по 120 000 лева адекватно ще обезщети причинените на всяка ищца неимуществени вреди.
Решаващият състав на САС е разгледал и оплакването, повдигнато с жалбата на ответната страна, относно наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредите. Посочил е, че по делото се установява от приетите авто-технически и медицински експертизи, че починалият Р. Б. е бил без поставен обезопасителен колан по време на ПТП, с което е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Приел е, че съгласно единичната и разширената авто-технически експертизи при установената сумарна скорост към момента на удара – 94 км/ч, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, най-вероятно е щял да оживее, с вторични травми от произшествието, т.е. нямало е да получи разкъсване на аортата, тежката гръдна травма и мозъчния отток. Поставеният предпазен колан е нямало да позволи тялото и лицето да достигнат до предната част на таблото (щяло е да бъде фиксирано към седалката), съответно да се нарани във вида, в който са получени увредите, несъвместими с живота. Отбелязал е, че се установява, че в купето не са проникнали външни тела, които биха могли допълнително да увредят пътника. Посочените обстоятелства дават основание на експертите да направят извод, че ако починалият е бил с правилно поставен предпазен колан по време на процесното ПТП, същият е щял да получи травматични увреждания в по-ниска степен и в по-малко области на главата и тялото. Изтъкнато е, че в тази връзка е заключението на медика, че смъртта на пострадалия не би настъпила, ако същият е бил с правилно поставен предпазен колан. Въззивният съд е кредитирал довода на вещото лице медик, приемайки, че е направен въз основа на подробно, обосновано и логически издържано обяснение и описание на настъпването на удара и конкретния механизъм в съответствие с констатираните увреждания по тялото на пострадалия и състоянието на автомобила след удара. При тези данни е стигнал до заключението, че ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, е щял да получи травматични увреждания в по-малка степен от получените тежки увреждания, довели до неговата смърт. Дал е отговор, че с неполагането на грижи за собствената си безопасност и нарушаване на правилата за движение пострадалият сам се е поставил в риск и е допринесъл съществено за настъпването на вредоносния резултат - 50%, т.е. налице е основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По тези мотиви въззивният съд е уважил предявените от всяка от ищците осъдителни искове за сумата от по 60 000 лева и е отхвърлил претенциите за горницата над тази сума.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Отговорът на правния въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол, се съдържа във формираната практика на ВКС (решение № 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60168/10.01.2022 г. по т.д. № 2082/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60078/01.12.2021 г. по т.д. № 459/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., и др.), в която се приема, че при направено от ответната страна възражение за съпричиняване приносът на пострадалия подлежи на пълно и главно доказване, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на доказани в процеса действия или бездействия на същия, с които той обективно е създал предпоставки или възможност за настъпване на увреждането. За определяне степента на съпричиняване се извършва съпоставка на поведението и действията на всеки от участниците, като се отчита тежестта на нарушението на делинквента и това на пострадалия, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По касационната жалба:
При разглеждане на заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съд не е съобразил всички конкретни обстоятелства, при които е настъпило произшествието и които се отразяват на оценката на тежестта на поведението на виновния водач и това на пострадалото лице.
Не могат да бъдат споделени фактическите и правни изводи на въззивния състав относно определения принос на пострадалия пътник в л.а. “Фолксваген Голф” от 50%. От значение за извод за наличие на съпричиняване от пострадалия и за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на справедливото обезщетение са такива действия или бездействия на увреденото лице, които са способствали настъпването на вредите. В случая от изслушаните и приети по делото заключения на разширената автотехническа и медицинската експертиза, които се кредитират от настоящия състав като компетентни и обосновани, се установява, че починалият Р. Б. е бил без поставен обезопасителен колан, с което е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Според вещите лица по разширената автотехническа експертиза, която обстойно изследва въпроса, ефективността на инерционните колани е най-голяма при скорости на автомобилите до 65 км/ч, като с увеличаване на скоростта рязко намалява тяхната ефективност. Използването на предпазните колани в условията на процесното ПТП – челен удар, установените деформации и конкретните динамични натоварвания от скоростта на автомобила от техническа гледна точка биха имали ниска ефективност. Според заключенията на медицинската експертиза, липсата на поставен обезопасителен колан по време на настъпване на процесния инцидент е способствала силния директен удар/и върху/от части на автомобилното купе при рязката промяна на скоростта и посоката при челния удар, какъвто е механизмът на причиняване на уврежданията. С оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното произшествие – челен удар, и при установената висока сумарна скорост в момента на удара от около 94 км/ч, се формира извод, че правилно поставеният обезопасителен колан на пътника е могъл да намали тежестта на получените травматични увреждания – разкъсване на гръдната аорта от тежка гръдна травма, довело до леталния изход. При фиксиране на пътника с колан би се намалил рискът от удряне в предната част на таблото на автомобила, което е причинило увредите, несъвместими с живота. С оглед на горното се установява по безспорен начин, причинната връзка между поведението на пострадалия и причинения вредоносен резултат, а оплакванията в касационната жалба, че поведението на пътника не може да изключи получените от него травматични увреждания, довели до летален изход, са неоснователни.
За определяне на обективния принос на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат следва да се извърши съпоставка на неговото поведение, установено по-горе, и това на водача на увреждащото моторно превозно средство. В случая следва да бъде съобразено обстоятелството, че в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП П. З. е управлявал лекия автомобил “БМВ” с около 100 км/ч пред и удара съгласно заключенията на автотехническите експертизи по делото (а съгласно влязлата в сила присъда № 10/20.07.2020 г. по НОХД № 443/2019 г. на ОС – Враца скоростта е била от 123,23 км/ч), при разрешена скорост извън населено място - 90 км/ч. Загубил е напречната устойчивост на автомобила и навлязъл в насрещната лента, където се е сблъскал в правомерно движещия се лек автомобил, в който пътник е бил пострадалият. При тези данни релевираните в касационната жалба оплаквания, че поведението на увреденото лице не е тъждествено по степен с това на водача на лекия автомобил “БМВ”, са основателни. Неспазването от водача на разрешената максимална скорост за движение, довела до загуба на устойчивост на автомобила, означава непроявена дължима грижа от негова страна, поради което приносът му за настъпване на вредите превишава значително този на пострадалия. При така изяснените конкретни обстоятелства следва да се приеме, че допуснатото от увредения нарушение обосновава степен на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%, а не 50%, както неправилно е преценил въззивният съд.
При така определения принос на пострадалия обезщетенията по чл.52 ЗЗД за претърпените от всяка от ищците неимуществени вреди от по 120 000 лева, следва да бъдат намалени с 30% и възлизат на по 84 000 лева. С оглед отчитане на присъдените им от по 60 000 лева с влязлото в сила решение в тази част, след частична отмяна на въззивния акт за отхвърляне на предявените искове над 60 000 лева до 84 000 лева следва да им се присъдят допълнително от по 24 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху тази сума.
Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага частично касиране на решението на Апелативен съд - София в допуснатата до касация отхвърлителна част и доколкото не се изисква извършването от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, от ответника по касация следва да бъдат събрани дължимите държавни такси в общ размер на 1 470 лева за произнасяне по допускане и съответно за разглеждане на касационната жалба. Дължи се и допълнително държавна такса за първата инстанция от още 2 780 лева (2 880 лева – 100 лева, внесени от ищците Бисера Н. и Д. Р.).
За първоинстанционното производство в полза на Адвокатско дружество “Ч., П. и И.” за осъществената безплатна правна помощ се дължи допълнително сумата от 2 391,36 лева. Предвид данните по делото за първоинстанционното производство не се присъждат други разноски на страните.
Като се съобрази присъденото от въззивния съд по чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение на процесуалния представител на ищците, допълнително такова за въззивната инстанция не му се дължи. Доводите на ищцовата страна, че не се установява заплащането на адвокатското възнаграждение на ответника за въззивното производство, са частично основателни, тъй като в приобщените към делото на апелативния съд три договора за правна защита и съдействие касателно въззивното обжалване от страна на застрахователя е уговорено възнаграждението от по 11 400 лева с ДДС, платимо по банков път, а са представени доказателства за извършени разходи от по 10 830 лева с ДДС или общо 32 490 лева с ДДС. В трите договора относно въззивното обжалване на всяка от ищците е посочено, че адвокатският хонорар от по 8 520 лева с ДДС е платен в брой (общо от 25 560 лева с ДДС), като това вписване има характер на разписка съгласно задължителните постановки на т. 1 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Основателно е направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на така претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, обжалваемия интерес във въззивното производство, липсата на нови доказателства, извършените от адвоката на страната действия – депозиране на въззивната жалба и отговор на съвместната въззивна жалба, подадена от ищците, без участие на адвоката в откритото съдебно заседание, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде намалено на 7 500 лева с ДДС. С оглед изхода на спора му се дължи такова от 3 150 лева с ДДС, а за горницата над посочената сума искането е неоснователно.
За касационното производство предвид обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката действия – депозиране на касационна жалба, изложение на основания за допускане на касационна проверка, без явяване в проведеното открито съдебно заседание, на процесуалния представител на касаторите следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от 3 900 лева с ДДС, като с оглед изхода на спора му се присъжда такова в размер на 1 053 лева с ДДС. Искането за горницата над тази сума е неоснователно. Ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение в общ размер на 19 800 лева с ДДС, което в приложените договори е удостоверено като платено в брой и това следва да се приеме за достатъчно доказателства за извършването му. Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите за разколебаване на този извод поради съдържащи се в договорите противоречиви клаузи – плащане в брой и същевременно предвидена клауза, касаеща неплащането на хонорара. Възражението на касаторите за прекомерност на уговореното от ответника възнаграждение е основателно, като след извършената преценка по горепосочените критерии същото се намалява до 3 900 лева с ДДС. Съобразно недопуснатата до касация и съответно отхвърлената част на претенциите, на ответника се присъжда такова от 2 858,70 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1243/08.11.2023 г. по в.гр.д. № 819/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.11.2022 г. по т.д. № 77/2019 г. на Окръжен съд – Монтана са отхвърлени предявените от Б. Н. Н., Д. Р. Л. и М. Р. Л. против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените от по 60 000 лева до сумата от по 84 000 лева, в частта за отмяна на първоинстанционното решение за присъдените в тежест на ЗД “БУЛ ИНС” АД разноски за адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество “Ч., П. и И.” над сумата от 5 970 лева до 8 361,36 лева, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Монтана държавна такса над 7 200 лева до 9 980 лева, както и в частта за присъдените в полза на ЗД “БУЛ ИНС” АД разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство над 3 150 лева с ДДС до присъдените 42 570 лева, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Б. Н. Н., ЕГН [ЕГН], Д. Р. Л., ЕГН [ЕГН], и М. Р. Л., ЕГН [ЕГН], трите с адрес: [населено място], [община], област М., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от по 24 000 лева (двадесет и четири хиляди лева), представляваща разликата между присъдените 60 000 лева и дължимите 84 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Р. Л. Б., настъпила в резултат на ПТП на 31.07.2018 г. на път III-101 в посока от [населено място] към [населено място], на разклона за [населено място], причинено от П. Д. З. като водач на лек автомобил “БМВ” с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2018 г. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1243/08.11.2023 г. по в.гр.д. № 819/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в останалата допусната до касация част, с която след частична отмяна на решение от 30.11.2022 г. по т.д. № 77/2019 г. на Окръжен съд – Монтана са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над дължимите от по 84 000 лева до сумата от по 120 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд дължимите държавни такси по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТДТССГПК в общ размер на 1 470 лева (хиляда четиристотин и седемдесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Адвокатско дружество “Ч., П. и И.”, БУЛСТАТ[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, сумата от 1 053 лева (хиляда петдесет и три лева) с ДДС – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за касационното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Н. Н., ЕГН [ЕГН], Д. Р. Л., ЕГН [ЕГН], и М. Р. Л., ЕГН [ЕГН], трите с адрес: [населено място], [община], област М., да заплатят на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 2 858,70 лева (две хиляди осемстотин петдесет и осем лева и седемдесет стотинки) с ДДС – разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |