Р Е Ш Е Н И Е № 492 гр. София, 18 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1725 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. Д. С. (озаглавено жалба) за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №6083/2012 г. по описа на Софийски градски съд. С решение №111 от 29.01.2013 г., постановено по ВНОХД №6083/2012 г. по описа на СГС е изцяло потвърдена присъда от 02.10.2012 г., постановена по НОХД №12687/2012 г. по описа на СРС, НО, 122 състав, с която осъденият С. е признат за виновен в това, че на 14.05.2012 г. в [населено място],[жк], на [улица], в супермаркет „Кауфланд” е направил опит да отнеме чужда движима вещ- бутилка уиски „Тиламор Дю” на стойност 32, 99 лева, от владението на А. С. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от осъдения причини и престъплението е извършено при условията на опасен рецидив и не представлява маловажен случай и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.”а” НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор. С присъдата на основание чл.70, ал.7 НПК е приведено в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, наложено на С. по НОХД №3259/2003 г. по описа на СГС, изменено с решение №4528 от 30.12.2004 г., постановено по ВНОХД №736/2004 г. по описа на САС в размер на седем години, два месеца и десет дни, като е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. С искането се поддържа, че неправилно и първостепенния и въззивния съдебни състави са постановили осъдителни съдебни актове, като не са отчели обстоятелството, че осъщественото престъпление е маловажен случай, тъй като негов предмет е вещ на стойност по малко от 10% от минималната работна заплата. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено. Защитникът на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, моли да бъде уважено искането, като поддържа, че в производството са допуснати нарушения на материалния закон и отмереното на С. наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отчетено това, че обществената опасност на извършеното престъпление е незначителна и решаващите съдилища е трябвало да приложат разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането на осъдения С. е допустимо, но неоснователно. Твърди, че наложеното му наказание е справедливо. На тези основания предлага искането да бъде оставено без уважение. Осъденият С. поддържа искането и моли да бъде уважено. Твърди, че случилото се е недоразумение и делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане. По допустимостта на искането Депозираното искане на Д. Д. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №6083/2012 г. по описа на СГС се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред. Същото е подадено в срока предвиден в чл.421 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон: Касационният съдебен състав намира, че решаващите съдилища не са допуснали нарушение на материалния закон, като са приели че коректната правна квалификация на извършеното от осъдения С. престъпление е по 196, ал.1, т.1, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК и чл.29, ал.1, б.”а” НК. Няма спор, че Д. С. е осъждан, като престъплението- предмет на приключилото наказателно производство е извършено в срока по чл.30 НК. Ето защо възприетата квалификация по чл.196 НК е правилна и изводите за наличието на квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив” са верни. При тази правна квалификация е невъзможно приложението на разпоредбата на чл.218б НК, съответно стойността на предмета на престъплението не може да доведе до извод за възможност за приключване на воденото наказателно производство с налагането на административна глоба на осъдения С.. Касационната инстанция внимателно обсъди оплакванията, свързани с отхвърлената от решаващите съдилища възможност да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Вярно е, че стойността на предмета на престъпление е сравнително ниска- 32, 99 лева, както и това, че престъплението е останало недовършено, но тези обстоятелства, сочещи на невисока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние не са достатъчни за приложението на чл. 9, ал.2 НК. В тази връзка трябва да се отбележи и това, че правилно решаващите съдилища са преценили обществената опасност на личността на осъдения, като пречка за приложение на обсъжданата разпоредба. Правилно са приели, че обстоятелството, че С. е извършил престъплението- предмет на производството, непосредствено след като е освободен условно предсрочно, е основание той да бъде оценен, като лице с висока степен на обществено опасност, а извършеното от него престъпление- като такова, което не се отличава с явна незначителност на обществената му опасност. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че извършеното престъпление дава основание да бъде направен извод, че изтърпяното наказание „лишаване от свобода” и приложението на института на чл.70 НК не е постигнало целите на чл.36 НК и конкретно целите на специалната превенция. Ето защо евентуалното приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК по отношение на това престъпление правилно е преценено като неправилно и несъобразено с логиката на тази разпоредба. Не може да се отчете като нарушение на материалния закон и приложението на разпоредбата на чл.70, ал.7 НК, тъй като осъщественото престъпление е извършено в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване и приложението на този текст е задължително при постановяване на осъдителен съдебен акт. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция не възприе оплакването на осъдения и неговия защитник, че отмереното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени невисоката стойност на предмета на престъплението, това, че осъденият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че престъплението е останало недовършено и от него не са настъпили вреди последици. Неправилно решаващите съдилища са ценили като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на С., тъй като същото е единствено и е основание за носене на наказателна отговорност по чл.196 НК. Като такова обстоятелство е трябвало да бъде ценен краткия срок, изминал от изтърпяване на предходно наказание до момента на извършване на престъплението- предмет на производството. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието на осъдения е определено при изключителен превес на смекчаващите- в размер на предвидения в диспозицията на чл.196, т.1 НК минимален срок. Законосъобразно същото е редуцирано по реда на чл.58а НК и е намалено с 1/3 до една година и четири месеца „лишаване от свобода”, като е определен първоначален „строг” режим. Определянето на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК би било незаконосъобразно, тъй като липсват основания да се прецени, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на осъдения С. обстоятелства и предвиденото в закона минимално наказание е необосновано тежко за извършеното престъпление. Предвид изложеното касационният съд прецени, че не са налице основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като в развитието му не са допуснати нарушения на материалния закон и отмереното на осъдения С. наказание не е явно несправедливо. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Д. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №6083/2012 г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.