7 Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 04.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1286 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т., Р. И. Т., Д. Т. Т.,О. Д. Т., Т. Д. М., Н. И. И.,Е. И. П.-М.,П. Я. Г. и В. К. И. срещу въззивното решение на С. окръжен съд,постановено на 17.04.2009г. по гр.д.№1610/2008г. С определение №169/22.02.2010г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса кога следва да се приеме,че сградите съществуват до размера,в който са отчуждени с оглед даденото в т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС тълкуване за значението на извършените след отчуждаването на сградите преустройства. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че извършените в сградите след тяхното отчуждаване преустройства са довели до създаването на нов обект на собственост,а оттам и че правото на собственост не може да бъде възстановено по реда на З.. Поддържат също така,че неправилно съдът е приел,че дружеството е упражнявало владение върху сградите,а оттам и че направеното от тях възражение за придобиване по давност на правото на собственост е неоснователно. Молят решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това предявеният от [фирма] иск бъде отхвърлен като неоснователен.Претендират да им бъдат заплатени и направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на К. И. П.,Т. П. Д.,Н. А. П.,П. А. М.,Е. И. П.-М.,Р. А. Ц.,А. Д. Т.,Р. И. Т.,С. П. Т.,Е. П. Т.-Ц.,Д. Т. Т.,О. Д. Т.,Т. Д. М., В. К. И.,П. Я. Г. и Н. И. И.,че [фирма] е собственик на дворно място от 7100кв.м. по планоснимачен номер кв.7.ІІІ по н.а. №145,т.І,н.д.№430/1993г.,а по действуващия план на[населено място]-имот с пл.№3647 в УПИ ІІІ-ФК”М. 1-ви м.” в кв.7-6550кв.м.,имот с пл.№3647 в УПИ І-ж.п. г. в кв.7-90 кв.м. и част от имот с пл.№933 в УПИ ІІІ-ФК”М. 1-ви м.” в кв.7-460 кв.м.,заедно с построените в него мелница-главна сграда с партер и три етажа напълно еднакви-254кв.м. застроена площ; склад за готова продукция на три етажа с бъркачки-65 кв.м. застроена площ; склад за готова продукция на три етажа-105 кв.м. застроена площ; силоз за зърно 800 тона-109.5 кв.м. застроена площ и ж.п. клон с дължина 205 линейни метра и стрелка. Прието е,че след национализацията на В. м.,собственост на бившето ООД ”И. Т.К. и с.”, по реда на чл.2 ЗНЧИМП, имотът е стопанисван до 1991г. от ЗФК С. З.-М. Ч. като с ПМС №176/1991г. са образувани Е. с държавно имущество,чийто капитал е формиран от прекратените поделения на СО”СХФП”. На основата на съответните бази и М. Ч. е образувано [фирма]-гр. С.. След национализацията имотът се е водил като собственост на М. “П. м.”-гр.Ч. и “З. х.”.Със заповед №156/14.07.1994г. на министъра на земеделието на основание чл.17,ал.1 ЗППДОбП е образувано [фирма],което поема активите и пасивите на зърнобазите в Ч. и съответната част от активите и пасивите на [фирма]-гр.С.. Със заповед №Е.-298/16.08.1996г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост [фирма] е преобразувано в [фирма], което е поело всички активи и пасиви на [фирма]. На основание Заповед № РД-41-62/09.02.2001г. на министъра на земеделието и горите [фирма]-в ликвидация,се е вляло в [фирма]-гр.Я.,с оглед на което е прието,че по отношение на [фирма] е налице правоприемство по отношение на процесното имущество от организациите,на които то е било предоставено за управление и стопанисване след национализацията,извършена по реда на ЗНЧИМП и образуваните след 1991г. еднолични търговски дружества с държавно имущество. Прието е,че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на наследниците на съдружниците на ООД ”И. Т.К. и с.”,тъй като отчужденият имот не съществува реално до размерите,в които е бил отчужден-след национализацията е извършено преустройство на сградите /подмяна на подовата конструкция между етажите от дървена в стоманобетонна, изпълнена от корони,пояси и железобетонна плоча; променена е покривната конструкция от дървена на стоманобетонова плоча,т.е. променена е конструкцията на сградата и нейния вид. Извършено е конструктивно преустройство на силоза с подмяна на дървените стени и покрива с железобетонна конструкция. Променена е подовата конструкция между етажите на склада за храни,което преустройство понастоящем го определя като нова сграда. Прието е,че е налице преизграждане на отчуждения обект,което макар да е извършено в същия размер,обем и вид представлява нов субстанционално променен недвижим имот,неидентичен с одържавения. Възражението на ответниците по предявения иск за придобиване на имота по давност след 1992г. до 2002г. е прието за неоснователно,тъй като още през 1992г. заповедта на кмета на [община],с която имотът е отписан от актовите книги на общината и предаден на наследниците на съдружниците на ООД ”И. Т.К. и с.” е била обжалвана,а сключеният през 2001г. договор за наем с [фирма] на 05.09.2001г. е обявен за недействителен от Общото събрание на съдружниците, които действия според въззивния съд прекъсват придобивната давност. Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на разпоредбата на чл.1,ал.1 З. досежно обекта,правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на този закон и по-специално до тълкуването на понятието “съществуват реално до размерите,в които са отчуждени” с оглед указанията,дадени в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС. В т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС е прието,че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти,доколкото те съществуват като обекти на собственост,а не и да се възстанови предишното им състояние,вид или предназначение и следователно необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице,да съществуват реално като обекти на собственост до размерите,в които са били отчуждени,а извършените промени в тях,свързани с функционалното им предназначение,са без правно значение за действието на реституцията. Според дадените от ОСГК на ВС указания,ако при промяна във вида или предназначението на имота е било извършено пристрояване или надстрояване,в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част,която е съществувала към момента на одържавяване,а за останалата част в зависимост от положението си спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата,респ. на някое от другите лица по чл.1,ал.1 или чл.2 ,ал.2 З.,които стопанисват имота при влизане на закона в сила,или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл.97 ЗС. Вътрешните преустройства обаче,колкото и да са значителни по обем,не водят до създаване на нов обект на собственост,поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността. Ако пък размерите на отчуждения имот вследствие погиване,разрушаване или други причини са намалени,собствеността се възстановява за това,което се е запазило от него,стига то да представлява самостоятелен обект на собственост. От съществено значение следователно е дали към момента на влизане в сила на З. съществуват основите и ограждащите стени на отчуждения обект,както и дали вследствие от извършено пристрояване и надстрояване същият не е реално присъединен към новоизграден обект по правилото на чл.97 ЗС и дали в последния случай отделянето на съществуващата преди отчуждаването част от обекта може да бъде извършено без съществено повреждане на новоизградения обект. Извършената след отчуждаването подмяна на вътрешните стени представлява вътрешно преустройство, което не води до възникване на нов обект на право на собственост, различен от отчуждения,ако ограждащите стени са запазени. Подмяната на част от подовите конструкции и покривната конструкция не обуславя извод за възникване на нов обект,а сочи само на укрепване на вече съществуващия с цел неговото запазване и възможност да по-нататъшна експлоатация. Продължителното използуване на една производствена сграда води до необходимост от извършване на ремонтни работи с цел нейното запазване.Необходимите ремонтни работи,които се дължат на продължителна употреба и амортизация на сградата,следва да бъдат извършвани от лицето,което използува вещта и не я променят по начин старата вещ вече да се счита погинала. С оглед изложеното по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно за мелница-главна сграда с партер и три етажа,склад за готова продукция на три етажа с бъркачки с 65кв.м. застроена площ и склад за готова продукция със застроена площ от 105кв.м. При извършената по реда на ЗНЧИМП национализация е съществувала масивна мелнична сграда с партер и три етажа,застроена на 254кв.м.,като през 1958г. е извършено надстрояване с един етаж,по отношение на който предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на З. не са налице. Към момента на влизане в сила на З. фасадните стени на старата мелнична сграда са запазени,като са променени само подовите и покривни дървени конструкции,които са заменени със стоманобетонови плочи и колони,т.е. и понастоящем съществуват ограждащите стени и основите на сградата. Неправилно при така установените по делото факти досежно обема на извършените ремонтни работи въззивният съд е приел,че сградата не съществува реално до размера,в който е била отчуждена,поради което в тази част по реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.1,ал.1 З. във вр. с чл.2 З./ и вместо това предявеният от [фирма] установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен. Складът за готова продукция-бъркачки със застроена площ от 65кв.м. понастоящем представлява част от пристройка към мелничната сграда,намираща се от западната страна на сградата,построена през 1959г., а складът за готова продукция със застроена площ от 109кв.м. представлява част от склад за готова продукция,построен на югозападната страна на пристройката,построена към 1960г.,при което е променена подовата конструкция,обособени са нови помещения,извършено е надстрояване на част от тези помещения,при което сградата е променила вида,обема и височината, т.е. в резултат на извършено пристрояване съществуващите към момента на отчуждаването складове са инкорпорирани в нови постройки посредством присъединяване като същите са функционално свързани с новопостроените сгради. В подобна хипотеза,както вече беше отбелязано,от съществено значение е дали отделянето на съществуващите при отчуждаването части може да бъде извършено без съществено повреждане на главната вещ и ако това е възможно да се обособи и обозначи по съответен начин частта,която е съществувала към момента на отчуждаването. Указания по приложението на закона в този смисъл са дадени в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС,с оглед на което,както и с оглед указанията,касаещи правомощията на въззивния съд, дадени в ТР №1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС,т.10 въззивният съд е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за възможността частта от складовете, съответствуваща на съществуващата към момента на отчуждаването,да бъде обособена като самостоятелен обект на право на собственост чрез отделяне от главната вещ /сега съществуващите складове/ без последната да бъде съществено повредена,вкл. с оглед естеството на извършеното при преустройството инкорпориране на старата сграда в сега съществуващата. Такава експертиза не е била допусната, поради което при липса на специални знания в тази област изводът на въззивният съд ,че е налице изцяло нова вещ е немотивиран,което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, обосноваващо наличие на основание за отмяна на обжалваното решение в тази част. И тъй като установяването на възможността отделянето на съществувалата към момента на отчуждаването част от складовете налага изслушване на съдебно-техническа експертиза,т.е. извършване на ново съдопроизводствено действие, съгласно чл.294,ал.3 ГПК в тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания при новото разглеждане да бъде изслушана съдебно-техническа експертиза за установяване точния обем на съществувалата към момента на отчуждаването част от складовете,на възможността тази част да бъде обособена като самостоятелен обект чрез отделяне от главната вещ /сега съществуващите складове/ без последната да бъде съществено повредена, вкл. с оглед естеството на извършеното при преустройството инкорпориране на старата сграда в сега съществуващата,като при наличие на такава възможност съществуващата към момента на отчуждаването част да бъде обозначена чрез изчертаване на скица към заключението. Новото разглеждане на делото следва да започне от фазата по събиране на доказателствата в производството пред въззивния съд. В частта,с която е прието,че сграда-силоз е собственост на дружеството,постановеното от въззивния съд решение е правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон /чл.1,ал.1 З. в хипотеза на възстановяване на собственост върху имот,отчужден по реда на ЗНЧИМП/. След като по делото е установено въз основа на изслушана съдебно-техническа експертиза,че през 1958г. е извършена такава реконструкция на склад-силоз,при която са подменени дървените стени и покрива с железобетонна конструкция,като стените са изградени от каменна и тухлена зидария,а покрива е бетонова плоча,правилно съдът е приел,че е налице преизграждане на отчуждения обект,което макар да е извършено в същия размер и обем, представлява нов субстанционално променен недвижим имот,неидентичен с одържавения. Цялостната подмяна на конструкцията на сградата от полумасивна в масивна,при която ограждащите стени не са запазени,представлява изграждане на съвършено нов обект на право на собственост. Неоснователно е позоваването на касаторите на указанията по приложението на материалния закон,дадени в ТР №6/2005г. на ОСГК на ВКС досежно изискването построеното след отчуждаването да представлява законен строеж. Подобно изискване,според дадените от ВКС указания,касае само сгради и терени,отнети без законово основание или не по установения от закона ред. В случая по делото е установено по категоричен начин,че правото на собственост е отчуждено по реда на ЗНЧИМП и не се поддържа установения в този закон ред към 1947г. да не е бил спазен,поради което обстоятелството дали строителството след 1947г. е било извършено при спазване на действуващото законодателство досежно изискванията за издаване на разрешения за строеж и строителните правила и норми е ирелевантно. Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд,че възражението на наследниците на съдружниците в национализираното ООД ”И. Т.К. и с.” за придобиване по давност на правото на собственост върху силоз за зърно и ж.п. клон е неоснователно. Правилно е прието,че обжалването на заповед № РД-09-194/10.07.1992г. на кмета на [община] представлява действие,с което давността се прекъсва. Действително по делото не е установено заявяване на самостоятелни права от страна на дружеството към 1992г. по исков ред,но доколкото такива са заявени като основание за обжалване на заповед № РД-09-194/10.07.1992г. изводът на въззивния съд следва да бъде споделен. Следва да бъде отбелязано също така,че съгласно чл.5,ал.2 З. изтеклата придобивна давност за имоти,собствеността върху които се възстановява по реда на този закон,не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /21.11.1997г./. И тъй като от 21.11.1997г. до датата на предявяване на исковата претенция /20.07.2007г./ в полза на наследниците на съдружниците в ООД ”И. Т.К. и с.” не е изтекла предвидената в разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС 10-годишна придобивна давност,а с предявяването на иска давността съгласно чл.116 ЗЗД се счита за прекъсната,правилно възражението е прието за неоснователно. Неоснователно е и оспорването на правата на дружеството с оглед обстоятелството кога силозът и ж.п. клонът са били включени в активите на преобразуващите се предприятия и дружества с държавно имущество,а оттам и доводите за липса на правоприемство, доколкото по делото не е установено наличието на самостоятелни права за ответниците по предявения иск поради липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на З.. Изводът на въззивния съд,че по отношение на тези обекти дружеството се легитимира като собственик е правилен, поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК в тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора касаторите следва да заплатят на [фирма] сумата 600лв.,а [фирма] следва да заплати на А. Д. Т. сумата 18.00лв.,на Р. И. Т. сумата 428.00лв.,на Д. Т. Т. сумата 28.00лв.,на О. Д. Т. сумата 28.00лв.,на Т. Д. М. сумата 28.00лв.,на Н. И. И. сумата 48.00лв.,на Е. И. П.-М. сумата 131.00лв.,на П. Я. Г. сумата 162.00лв. и на В. К. И. сумата 162.00лв.,представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 17.04.2009г. по гр.д.№ 1610/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на А. Д. Т.,Р. И. Т., Д. Т. Т.,О. Д. Т.,Т. Д. М., Н. И. И.,Е. И. П.-М., П. Я. Г. и В. К. И.,че [фирма] е собственик на мелница-главна сграда с партер и три етажа, напълно еднакви-245кв.м. застроена площ,построена в дворно място от 7100кв.м. по планоснимачен номер кв.7.ІІІ по плана на[населено място], УПИ ІІІ-ФК ”М. “1-ви м.” по сега действуващия регулационен план на[населено място] и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място],[улица] против А. Д. Т.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],бул.”Б.” №3,Р. И. Т.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],[улица],Д. Т. Т.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],бул.”Р.”№121,О. Д. Т.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],[улица],Т. Д. М.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],[улица], Н. И. И.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],[улица],Е. И. П.-М.,ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица],П. Я. Г.,ЕГН [ЕГН] от[населено място], [улица] и В. К. И.,ЕГН [ЕГН] от[населено място],ул.”Л.К.”№24 иск за признаване за установено,че [фирма] е собственик на мелница-главна сграда с партер и три етажа,напълно еднакви-245кв.м. застроена площ,построена в дворно място от 7100кв.м. по планоснимачен номер кв.7.ІІІ по плана на[населено място], УПИ ІІІ-ФК ”М. “1-ви м.” по сега действуващия регулационен план на[населено място]. ОТМЕНЯ въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 17.04.2009г. по гр.д.№1610/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на А. Д. Т.,Р. И. Т., Д. Т. Т.,О. Д. Т.,Т. Д. М., Н. И. И.,Е. И. П.-М., П. Я. Г. и В. К. И. ,че [фирма] е собственик на склад за готова продукция на 3 етажа с бъркачки-65 кв.м. застроена площ и склад за готова продукция на 3 етажа-105кв.м. застроена площ,находящи се в дворно място от 7100кв.м. по планоснимачен номер кв.7.ІІІ по н.а.№145,т.І,н.д.№430/1993г.,а по действуващия план на[населено място] с пл.№3647 и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. окръжен съд, постановено на 17.04.2009г. по гр.д.№1610/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на А. Д. Т.,Р. И. Т., Д. Т. Т.,О. Д. Т.,Т. Д. М., Н. И. И.,Е. И. П.-М., П. Я. Г. и В. К. И. ,че [фирма] е собственик на дворно място от 7100кв.м. по планоснимачен номер кв.7.ІІІ по н.а. №145,т.І,н.д.№430/1993г.,а по действуващия план на[населено място] имот с пл.№3647 в УПИ ІІІ-ФК”М. “1-ви м.” в кв.7-6550кв.м.,имот с пл.№3647 в УПИ І-ж.п. гара в кв.7-90кв.м. и част от имот с пл.№933 в УПИ ІІІ-ФК”М.”1-ви м.” в кв.7-460кв.м.,заедно с построените в него силоз за зърно 800 тона-109.5кв.м. и ж.п. клон с дължина 205 линейни метра и стрелка. ОСЪЖДА [фирма] за заплати на А. Д. Т. сумата 18.00лв./осемнадесет лева/,на Р. И. Т. сумата 428.00лв. /четиристотин двадесет и осем лева/,на Д. Т. Т. сумата 28.00лв./двадесет и осем лева/,на О. Д. Т. сумата 28.00лв. /двадесет и осем лева/,на Т. Д. М. сумата 28.00лв. /двадесет и осем лева/,на Н. И. И. сумата 48.00лв. /четиридесет и осем лева/,на Е. И. П.-М. сумата 131.00лв./сто тридесет и един лева/,на П. Я. Г. сумата 162.00лв./сто шестдесет и два лева/ и на В. К. И. сумата 162.00лв./сто шестдесет и два лева/,представляващи направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част на предявения иск. ОСЪЖДА А. Д. Т.,Р. И. Т.,Д. Т. Т.,О. Д. Т.,Т. Д. М., Н. И. И.,Е. И. П.-М.,П. Я. Г. и В. К. И. да заплатят на [фирма] сумата 600лв./шестстотин лева/,представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от предявения иск. Председател: Членове: