1 Р Е Ш Е Н И Е № 557 гр.София, 7 януари 2010 г. Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров с участието на прокурора Красимира Колова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело 518/09 година. Производството е образувано по искане на осъдения А. М. М. за възобновяване на нохд № 2137/2008 год. на Пловдивски окръжен съд и отмяна на постановената по него присъда № 42 от 10.03.2009 год., с искане за оправдаване, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В саморъчно изготвеното от осъдения М. искане за възобновяване на делото се твърди, че е осъден за деяние което не е извършил.Не е оказвал съпротива при задържането, за да нарани дознателя.Нанесен му е побой от тримата полицейски служители, при който се е самонаранил.Искането е да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, или делото се върне за ново разглеждане.Служебният защитник поддържа жалбата като намира, че деянието несъставомерно.Нараняването на пострадалия е станало случайно, при задържането на осъдения и поставянето на белезниците.Съдът е допуснал до разпит свидетел-очевидец на станалото, който впоследствие е бил заличен, без да е направено необходимото за неговото призоваване.Осъдителното присъда се обосновава само на показанията на полицейските служители, участвали при задържането и заинтересовани от изхода на делото.Представя и писмени бележки, в които доразвива тези доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на искането.Не са допуснати сочените в него и развити от защитата съществени процесуални нарушения, които да са основание за възобновяване на делото.Законът е приложен правилно, но наказанието е твърде завишено и в това производство има възможност да се намали. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 42 от 10.03.2009 год. по нохд № 2137/08 год., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия А. М. М. за виновен в извършено престъпление по чл.131 ал.2, пр.4, т.2, вр. с чл.129 ал.2 и при условията на чл.54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода, при първоначален „усилено строг” режим. Осъден е и да заплати на Л. Н. сумата от 5 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди, със законните последици.Присъдата не е обжалвана в законния срок и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. В искането се претендира за неправилна оценка на доказателствените източници по отношение на тяхната достоверност за установеното от полицейските служители, при задържането на осъдения М. в момент когато се опитвал да продаде наркотично вещество на И. К..Доводите изложени от защитата в тази насока ангажират необоснованост на присъдата, което не е касационно основание за проверка.В разглеждания случай инстанцията по същество на делото е изпълнила в пълен обем задължението си по чл.305 ал.3 НПК и въпросът за достоверността на доказателствата не може да се пререшава от касационния състав, за да се възприеме позицията на подсъдимия и защитата, че пострадалия Н. се е самонаранил в предприетото от него и св.А. задържане на М., при което употребили сила, за да го повалят на земята и поставят белезници на ръцете зад гърба му.Видно от мотивите на присъдата, съдът след подробен и обективен анализ на доказателствата по делото, е изложил съображения за тяхната оценка, противоречивите такива и по доводите на страните.Тези съображения не са изолирани от доказателствената съвкупност, а са в пълен унисон с нея.След подробно обсъждане на л. 5 и л.6, абз.1 от мотивите на присъдата правилно не са кредитирали обясненията на подсъдимия М. относно механизма на получената телесна повреда от страна на пострадалия Н..Те са не само противоречиви за кои пореден според него удар, пострадалия е ударил ръката се в бетонен кол, при което се наранил, но и напълно се изключва назначената и изслушана от съда в съдебно заседание СМЕ.Според разясненията на вещото лице механизма на конкретното счупване е огъвачен и сочи на падане върху ръката, както твърди пострадалия и двамата свидетели-очевидци за станалото при упоритата продължителна съпротива и борба между тях при задържането.При този допустима според изискванията на чл.73 ЗМВР употребена физическа сила и в опитите си за осуети задържането и избяга от мястото, осъденият М. от ударите с лакът и тяло, съборил на земята св.Н. и в резултат на което му причинил средна телесна повреда.По изложените от съда съображения в мотивите на л.7 абз.3, деянието е извършил при евентуален умисъл.При установените факти материалния закон е приложен правилно. Вярно е, че съдът по искане на защита е допуснал до разпит св.И. К. /който направил опит да закупи наркотично вещество от подсъдимия, за което е осъден по споразумение/.След като е установен домашния му адрес са изпратени призовки и върнати в цялост поради отказ на бащата да ги получи, защото синът му е в Гърция с неизвестен адрес.Направената справка от ОД на МВР-Пловдив-сектор „Оперативен анализ” за пътуванията на лицето извън страната е непълна, поради факта, че пътуванията в страните от Европейския съюз са безвизови и не може да се установи къде се намира лицето К..Поради това съдът, след като е изслушал становищата на страните, с мотивирано определение го е заличил от списъка за призоваване, като е приел че събраните по делото доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина.Направено е необходимото и възможното от съда за осигуряване и разпит на свидетеля в съдебно заседание, но положените усилия не са дали резултат.Действително при подробните и непротиворечиви показания на пострадалия и разпитаните свидетели-очевидци, подкрепени изцяло от съдебномедицинската експертиза разпита не е бил необходим.Затова не е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 НПК, което да е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и да е основание за отмяна на присъдата по реда на възобновяването. В изготвената от осъдения М. жалба, която се поддържа от служебната защита, макар от прочита и да прозира недоволство от тежестта на наложеното наказание, липсва изрично оплакване за явната му несправедливост.Това очевидно се дължи на ниската му грамотност и липса на правни познания, затова няма пречка в светлината на довода за неправилно приложение на материалния закон, да се преоцени справедливостта на наложеното наказание, което в най-голяма степен е свързано в правно-защитения интерес на осъденото лице.Касационният състав споделя становището на прокурора, че то е твърде завишено и очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.Съдът е отдал прекомерна относителна тежест на предходното осъждане на подсъдимия на единадесет месеца лишаване от свобода, за придобиване и държане на високорисково наркотично вещество.Само от това обстоятелство не може да се направи категоричен извод за трайно установени престъпни навици.Не е осъждан за престъпление против личността, социалната среда в която е израснал, ниската му култура, баща на пет деца, начина на причиняване и характера на телесната повреда дават основание за налагане на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, с което могат да бъдат изпълнени целите на чл.36 НК.Това наказание на основание чл.61 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.В този смисъл следва да се измени влязлата в сила присъда. По изложени съображения и на основание чл.425 ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 2137 по описа за 2008 год. на Пловдивски окръжен съд, и ИЗМЕНЯВА постановената по него присъда, КАТО намалява наложеното на осъдения А. М. М. наказание за извършеното от него престъпление по чл.131 ал.2, пр.4, т.2, вр- с чл.129 ал.2 НК от седем години лишаване от свобода на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: