Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр. София, 29 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 282 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия П. К. К., чрез защитника му адв.Т. Д., против въззивно решение № 181/07.01.2021 г., постановено по внохд № 248/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Посочено е, че независимо от намаляването от страна на въззивния съд на наложеното от първоинстанционния състав наказание, същото дори след редукцията му е явно несправедливо, тъй като е прието, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени обжалваното решение, като се намали размера на наказанието, като се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В съдебно заседание подсъдимият П. К. К. и защитникът адв.Т. Д., редовно призовани, не се явяват. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители В. Н. И. и В. В. И., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. В постъпилите - молба от В. Н. и заявление от повереника на двамата - адв. Р. Н., се твърди, че допълнително намаляване на наложеното на подсъдимия наказание би било явно несправедливо. Частният обвинител П. И. Т., редовно призована, не се явява. Не се явява и повереникът й адв.С. Т., от който е постъпило писмено становище, съдържащо искане за потвърждаване на атакуваното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 193/28.07.2020 г., постановена от Окръжен съд - Бургас по нохд № 677/2020 г. подсъдимият П. К. е признат за виновен в това, че на 02 срещу 03.07.2017 г., на път № 60082, километър 1 + 900 м., в посока [населено място] - [населено място], общ.К., обл.Б., при управление на МПС – влекач „Волво“ и полуремарке, е нарушил правилата за движение по чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. В. И. с ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл. 58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г К. е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 663,22, като той е осъден да заплати на всеки един от тримата частни обвинители по 500 лв. - разноски за осъщественото процесуално представителство. По жалба на защитника на подсъдимия С. е образувано внохд № 248/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.1 вр. с чл.334, т.6 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като е намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изпитателния срок на 3 /три/ години и лишаването от правоуправление на 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца. Принципно, за да упражни правомощието си по чл.354, ал.2, т.1 от НПК касационната инстанция е необходимо да констатира, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. В случая нито една от посочените хипотези не е налице. На тази основа настоящият състав не споделя изложените в жалбата съображения за допълнителна редукция на намаленото от въззивния съд наказание. С оглед посоченото в жалбата е необходимо да се отбележи, че производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. При така установените на досъдебното производство факти, предходните инстанции правилно са достигнали до извода, че не са налице основания за извеждане на неправомерност в действията на св. В. И. - брат на пострадалия и частен обвинител по делото, като водач на лекия автомобил, т.е. в случая не е налице съпричиняване, като общественоопасните последици са настъпили единствено и само по вина на подсъдимия К.. В този смисъл правилна се явява преценката на предходните инстанции, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не носят характеристиките на изключителност или многобройност, а наличието на отегчаващи такива не обосновават несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание. Същевременно в жалбата освен изразеното недоволство на защитника от атакувания съдебен акт не са посочени други съображения, които го подкрепят – напр. смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са взети предвид от въззивния съд или тяхното значение да е подценено, което затруднява настоящия състав във възможността да осъществи очаквания касационен контрол, съобразно пределите на проверката и правомощията си. Тъй като по делото не се сочат, а и не се установяват обстоятелства, които да пораждат необходимост от допълнително смекчаване положението на подсъдимия, наложеното наказание се явява съответно на извършеното и би допринесло в максимална степен за постигане на посочените в чл.36 от НК цели на наказанието. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационнен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 181/07.01.2021 г., постановено по внохд № 248/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: