Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * земеделски земи * застрояване * доказателства * право на възстановяване

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

592/2009 г.

София, 21.01.2010 г.

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на втори ноември, две хиляди и девета година, в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  

                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    

                                                                    ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

                        

   изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 3866/2008 г.

                          Производството е  по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Г. и М. Й. Х.,гр. В. , срещу въззивно решение №302 от 27.03.2008г. по гр. дело2472/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване за установено по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на Н. Д. К. на възстановяване на собствеността върху земеделска земя от 13 дка, находяща се в землището на гр. В., м.”А”.

С определение от 22.01.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК поради наличие на противоречие с практиката на ВКС правен въпрос относно предмета на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, а оттук и доказването на предпоставките за успешното му провеждане.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба О. В. не изразява становище.

Ответникът по касация О. с. Земеделие и гори-В. , счита, че жалбата е основателна, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция да се уважи.

Ответниците по касация не изразяват становище.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С обжалваното решение е прието, че макар да съществува в стари реални граници, имотът не може да бъде възстановен по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като едновременно са налице законовите пречки по чл.2, ал.1 и по чл.10, ал.7 in finе ЗСПЗЗ - а именно местонахождение в рамките на урбанизирана територия, определена с ПУП, и наличие на законно извършено застрояване. При това положение искът е неоснователен, макар ищците да имат право на обезщетение, което е извън предмета на това производство.

Решението по въпроса относно предмета на иска по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ не съответства с константната съдебна практика, в т.ч. и с ТР № 2/1996г., ОСГК. Това е така, защото предметът на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване собствеността върху земеделските земи, относимо към претендирания имот. Въпросите дали са налице пречките по чл.10, ал.7 in finе ЗСПЗЗ са релевантни за последващото административно производство пред ОСЗГ след успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ с влязло в сила позитивно съдебно решение. Предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването.

По делото е било установено,че процесният земеделски имот е придобит от наследодателя на ищците с договор по нот.акт № 97/37г. на ВН, включен е в ТКЗС през 1958г и към момента на кооперирането му е имал статут на земеделска земя. При тези данни е незаконосъобразно разбирането на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, поради наличие пречките по чл.10, ал.7 in finе ЗСПЗЗ. След като е установено, че имотът е принадлежал на наследодателя на ищците, бил е земеделски към момента на кооперирането в ТКЗС, не е заявен пред ОС”Земеделие” по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване и искът по чл.11,ал.2 е предявен в установения в закона преклузивен срок, то незаконосъобразно е прието от въззивния съд, че искът не може да бъде уважен поради това, че имотът има местонахождение в рамките на урбанизирана територия и е налице извършено застрояване.

Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение. То следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл.293, ал.2 от ГПК, да се постанови друго, с което да се признае правото на ищците на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, така както са индивидуализирани в представените писмени документи по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивно решение №302 от 27.03.2008г. по гр. дело2472/2007 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА на основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на Н. Д. К. , починал на 05.05.1983г., б.ж. на гр. В. на възстановяване на собствеността върху имот, находящ се във Варненските лозя, местност „А”/Сес- С. /, с площ от 13 дка, при съседи И. Д. , В. Ив. Б. , от две страни общинска гора, по предявения от Д. Н. Г., гр. В., ул.”Н” № 13 и М. Й. Х., гр. В., ул.”Л” № 15, против О. с. „Земеделие”- В. и Община-В. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: