6 Р Е Ш Е Н И Е №. 217 София, 22.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря И. В. изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 3402/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 524 от 29.06.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1362 от 26.05.2015 г. по гр.д. № 1571/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, с което след отмяна на решение № 19362 от 20.12.2014 г. по гр.д. № 11442/2013 г. на Софийски градски съд, 9-ти състав в частта, в която на основание чл.226, ал.1 КЗ ЗК”О. – клон България” К. е осъдено да заплати на Р. А. и на П. С. обезщетения за неимуществени вреди над сумите от по 80 000 лв. до по 140 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от 07.04.2012 г., са отхвърлени предявените от ищците искове за сумите от по 60 000 лв., представляваща разликата над по 80 000 лв. до по 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно за законната лихва. Обжалването е допуснато по материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед проверка доколко е налице съответствие с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторите П. И. С. с ЕГН [ЕГН] и Р. С. А. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалните си пълномощници, поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърдят, че съдът неоснователно е занижил размерите на присъдените от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на 16-годишния И. Р. С., а друга страна изразяват несъгласие по отношение на приетото в решението съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия син на ищцата. По съображения в жалбата, поддържани в публично съдебно заседание от процесуалните пълномощници на касаторите, се иска отмяна на въззивното решение в атакуваните части и уважаване на претенциите за неимуществени вреди в размер на по 140 000 лв., за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от увреждането, с присъждане на разноски. Ответникът по касация – „Застрахователна компания О. – клон България” К., чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за правилност на въззивното решение, по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: При постановяване на атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на данните по делото и съобразявайки обхвата на въззивното производство, е приел, че определените от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от Р. А. – майка на загиналото при ПТП 16-годишно момче И. С. и от П. С., който попада в кръга на лицата по ППВС № 5/69 г., имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на отглежданото, но неосиновено дете, са завишени. Застъпено е становище, че за обезщетяване на конкретните и доказани неимуществени вреди от нелепата смърт на детето И. С., е достатъчна сумата от по 100 000 лева за всеки един от ищците. Въззивният съд, преценявайки заключенията на съдебно-медицинската експертиза и на съдебно-техническата експертиза, е уважил и надлежно въведеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване. Приел е, че пострадалият е пътувал в автомобила, управляван от делинквента, без поставен предпазен колан към момента на ПТП, тъй като при поставен предпазен колан не би изпаднал извън автомобила. Размерът на съпричиняването е определен на 20 %. С оглед на това, обезщетенията за неимуществени вреди са редуцирани на по 80 000 лв. за всеки един от ищците, с присъждане на законната лихва върху тях от датата на ПТП – 07.04.2012 г. Въззивното решение, предмет на подадената съвместна касационна жалба, е валидно и процесуално допустимо, но по същество е частично неправилно. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат. Тази задължителна за съдилищата практика е доразвита в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, според които, при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са следните съдебни актове: решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. и др. Относно предпоставките за надлежно упражняване на прякото право на ищците/сега касатори/ по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и тяхната материалноправна легитимация, е формирана сила на пресъдено нещо с влизане в сила на въззивното решение в частта, с която са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от по 80 000 лв., ведно със законната лихва от ПТП. Пред настоящата инстанция спорът е висящ по отношение отхвърлителната част от предявените искове – за разликата от по 80 000 лв. до по 140 000 лв. При определяне размера на тези обезщетения безспорно е приложим предвиденият в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на вредите. При приложение на този законоустановен принцип, въззивният съд, макар и въз основа на събраните гласни доказателства да е констатирал обема на претърпените от ищците вреди, не е отчел в достатъчна степен настъпилите тежките последици за ищците в психологичен план, тяхната непреодолима мъка и страдание по загиналото при жестокия инцидент 16-годишно дете, които винаги ще търпят. Не са съобразени изцяло и установените от разпитаните свидетели А. и В. добри отношения между пострадалия, неговата майка и ищеца, които са сред общите критерии за справедливо обезщетяване на понесените вреди при причиняване на смърт. С неотчитането в цялост на задължителните указания, дадените в ППВС № 4/1968 г. относно критериите, въз основа на които следва да се определи конкретното обезщетение за претърпените от деликт неимуществени вреди и с неизвършването на цялостна оценка на всички релевантни към размера на обезщетенията обстоятелства, въззивният съд е присъдил значително занижени по размери обезщетения. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните икономически условия към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС/ цитирана по-горе/ следва да се приеме, че въззивният съд, макар и да е отчел момента на настъпване на увреждането, не е съобразил изцяло практиката на ВКС във връзка с конкретните икономически условия в страната и значението на нормативно определените лимити / § 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, отм./ за отговорността на застрахователя при формиране на този критерий. С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва да се счете, че справедливи по смисъла на чл.52 ЗЗД са обезщетения в размер на 140 000 лв. за всеки един от ищците/сега касатори/. Посоченият паричен еквивалент на болките и страданията на ищците се определя към момента на увреждането – 07.04.2012 г. Като неоснователни следва да се преценят обаче оплакванията на касаторите във връзка с уваженото от въззивния съд възражение на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат. Изводите на решаващия състав в тази насока са изведени след преценка на приетите в първоинстанционното производство медицинска и техническа експертизи, според които пострадалият не би получил черепно-мозъчна травма с такава тежест при поставен предпазен колан, съответно тялото му не би изпаднало от автомобила. Тези изводи не могат да се счетат за опровергани от обективираното в обстоятелствената част от заключението мнение на в.л. инж. З., касаещо предпоставките за ефективно действие на обезопасителния колан. При липса на технически данни за неизправност на обезопасителния колан, или за настъпило увреждане на колана при ПТП, така изразеното мнение не е релевантно при конкретната преценка за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. В тази част въззивното решение е правилно. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени частично в отхвърлителните части, като на касаторите се присъдят допълнително по още 32 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.04.2012 г., определени на база общия размер на обезщетенията, след редуцирането им с възприетия размер на съпричиняване от пострадалия – 20 % и при отчитане на присъдените от въззивната инстанция по 80 000 лв. В останалата част – за отхвърляне на исковете за разликата над 112 000 лв. до 140 000 лева, за всеки един от ищците, обжалваното въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм., обжалваното въззивно решение следва да се отмени и в частта, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски над сумата 2 581 лева. Ответникът по касация дължи разноски на касаторите за настоящата инстанция по 3 510 лева, съгласно представените договори за правна защита и съдействие и списъци по чл.80 ГПК. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество дължи заплащане по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 560 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1362 от 26.05.2015 г. по гр.д. № 1571/2015 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, седми състав, в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявени от Р. С. А. и от П. И. С. срещу ЗК”О. – клон България” К. за разликата над по 80 000 лева до по 112 000 лева, за всеки един от ищците, ведно със законната лихва от 07.04.2012 г., както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени разноски пред въззивната инстанция над сумата 2 581 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК „О. – клон България” К. да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на Р. С. А. с ЕГН [ЕГН], допълнително сумата 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и разноски за касационното производство в размер на 3 510 / три хиляди петстотин и десет/ лева. ОСЪЖДА ЗК „О. – клон България” К. да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на П. И. С. с ЕГН [ЕГН], допълнително сумата 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.04.2012 г. до окончателното изплащане, както и разноски за касационното производство в размер на 3 510 /три хиляди петстотин и десет/ лева ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА ЗК „О. – клон България” К., на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 2 560/две хиляди петстотин и шестдесет / лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: