Р Е Ш Е Н И Е № 354 София, 25.09.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1591 /2011 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на РБ ,подадена чрез прокурора в А. п.- [населено място] С. и по касационна жалба на В. Д. Д. ,подадена чрез процесуалния му представител адв. М. А., срещу решение №1297/21.07.2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, по гр.д.№1546/2011 г. С него е отменено решение № 4127/30.07.2010 г. по гр.д.№4724/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, 8 състав, с което предявеният от ищеца В. Д. Д. иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1т.2 ЗОДОВ, възникнали в резултат на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по сл.д.№293/2001 г. по описа на О.-Б.,производството по което е било прекратено, е уважен в частта за разликата над 2000 лв. до 10 000 лв.; в частта, с която е присъдена лихва върху главницата за периода от 21.07.2006 г.-22.08.2006 г. и в частта, с която предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение за периода 02.11.2005 г.-04.05.2006 г. е отхвърлен за сумата 19 885,86 лв. и вместо това е постановил отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до 10 000 лв.,ведно със законната лихва върху тази разлика, както и законната лихва върху главницата от 2000 лв. за периода от 21.07.2006 г.-22.08.2006 г. По иска за обезщетение за имуществени вреди П. на РБ е осъдена да заплати на ищеца сумата 19 885,86 лв.,ведно със законната лихва от 22.08.2006 г. представляващо пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода 02.11.2005 г.-04.05.2006 г.Оставил е в сила решението в частите, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв.,ведно със законната лихва от 22.08.2006 г. и е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 19 885,86 лв. до 20 450 лв. Решението е обжалвано от ищеца с касационна жалба в частите, с които искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до 10 000 лв. и с които искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 19 885,86 лв. до 20 540 лв.От П. на РБ същото е обжалвано в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен за сумата 19 885,86 лв.,ведно със законната лихва от 22.08.2006 г.и в частта, с която е оставено в сила решението на СГС за уважаване на иска за обезщетяване на неимуществените вреди до размер на сумата 2000 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2006 г. С определение № 372/21.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд само в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, като искът е уважен за сумата 19 885,86 лв., ведно със законната лихва от 22.08.2006 г.В тази част решението е обжалвано от П. на РБ. В касационната жалба се прави оплакване за произнасяне на свръхпетитум, тъй като въззивният съд не е съобразил уточняващата молба на ищеца от 03.10.2010 г., с която той е заявил, че претендира сумата 1 180 лв., представляваща 1/14 част от пропуснатото трудово възнаграждение за периода 02.11.2005 г.-04.05.2006 г. и с оглед обстоятелството,че забрана да напуска страната е била наложена по всички 14 наказателни производства, водени срещу него.Прави се оплакване и за необоснованост, поради липса на доказателства какъв е размерът на пропуснатото трудово възнаграждение, кога , на какво основание е прекратено трудовото правоотношение на ищеца и дали то е пряка последица от воденото наказателно производство срещу него.Иска се постановяване на решение, с което искът за обезщетение за имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът по касация в писмен отговор, даден чрез процесуалния му представител адв.М. А. възразява, че не е подавал уточняваща молба на 03.10.2010 г. и последно уточнение относно размера на обезщетението за имуществени вреди е направил в с.з. на СРС на 28.10.2008 г. От ССЕ е установено,че дължимото му възнаграждение възлиза на 10 503,12 евро или 20 542 лв.и с оглед на това доказателство е направено изменение на иска. С цитираното по-горе определение на ВКС касационното обжалване на решението в посочената част е допуснато по следния правен въпрос : в случай,че против увреден гражданин са водени по едно и също време повече от едно прекратени наказателни производства , може ли по предявен от него иск за обезщетяване на имуществени вреди по реда на чл.2 ал.2 т.2 вр.чл.4 ЗОДОВ ,възникнали в резултат на едно конкретно наказателно производство ,да му бъде присъдено обезщетение в пълния размер на причинените имуществени вреди , а не само припадаща част съобразно броя на водените наказателни производства.Прието е,че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, тъй като против ищеца са водени 14 наказателни производства, които са прекратени и по повод на които са образувани 14 граждански дела за обезщетяване на причинените вреди по ЗОДОВ. Част от тях са приключили с постановяване на определения на ВКС и по тях е присъдена 1/14 част от общия размер на причинените имуществени вреди. По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС , ІV г.о. приема, че на ищеца следва да бъде присъдена припадаща част съобразно броя на водените и прекратени наказателни производства от общия размер на причинените му имуществени вреди.Ако по всяко от паралелно заведените граждански дела се присъжда обезщетение в пълен размер , то би се стигнало до неговото неоснователно обогатяване.. По касационната жалба на П. на РБ съдът приема следното: Първоначално ищецът е предявил искова молба, с която е претендирал обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от всички 14 водени срещу него наказателни производства,общо в размер на сумата 150 000 лв. за неимуществени вреди и в размер на сумата 24 950лв.или 12 794,76 евро за имуществени вреди за периода от 02.11.2005 г. до 18.07.2006 г., по повод на която е образувано гр.д.№3833/2007 г. І-з на СГС.Впоследствие с определение на съда производството по делото е разделено на 14 отделни производства по граждански дела, всяко за причинените вреди от отделно наказателно производство.Предмет на настоящия спор са вредите , причинени на ищеца в резултат на воденото и прекратено наказателното производство по сл.д.№ 293/2001 г. на Б. о. п. за престъпление по чл.242 ал.4 вр. с ал.1 б.”б” пр.3 НК. В т.7 от молба №3 за уточняване на исковата молба от 30.09.2007 г., л.47-51 по гр.д.№3833/2007 г. на СГС І-3 състав, ищецът е заявил, че претендира 1 180 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди , представляващи 1/14 от неполучено трудово възнаграждение за периода 02.11.2005 г. до 04. 05.2006 г.Посочено е, че се претендира обезщетение за времето от датата на налагане на забрана да напуска страната до датата на отмяната й . Според изслушаната от СРС по гр.д.№10537/2008 г., І г.о., 34 състав ССЕ , пропуснатото от ищеца за периода 02.11.2005 г.-04.05.2006 г. трудово възнаграждение изчислено на базата на полученото трудово възнаграждение по последния му договор, сключен на 21.04.2005 г. , за периода 04.05.2005 г.-03.05.2006 г. и който е прекратен, е възлизало на 1694,58 евро месечно.За шест месеца сумата е 10 167,48 евро или 19 885,86 лв., а 1/14 част е в размер на сумата 1420,41 лв. В с.з. на 29.10.2008 г. ищецът е поискал и е допуснато увеличение на размера на иска му на 20 540 лв.Той не е искал изменение в обстоятелствената част на същия, което е и недопустимо с оглед разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.3 ГПК.Така той е продължил да претендира 1/14 част от причинените му имуществени вреди в увеличен размер от 20540 лв. С първоначалното решение на СГС искът за имуществени вреди е отхвърлен изцяло. С решението на въззивния съд е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 19 885,86 лв. представляващо пълния размер пропуснато трудово възнаграждение. С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос то е неправилно.Искът се явява основателен в размер на 1 420,41лв. , представляващи 1/14 част от общия размер на причинените имуществени вреди от 19 885,86 лв. Неоснователни са доводите на П. на РБ за присъден свърхпетитум, за липса на доказателства какъв е размерът на пропуснатото трудово възнаграждение и дали то е пряка последица от воденото наказателно производство срещу него.С оглед допуснатото увеличение на размера на иска, за разликата над 1 420,41 лв. той се явява неоснователен. Размерът на пропуснатото възнаграждение е установен от ССЕ. Представени са договор за фиксиран срок , сключен между ищеца и „Д. г.”-О. за периода 03.05.2004 г.-03.05.2005 г. с брутно месечно възнаграждение в размер на 1421,64 евро; договор със срок на действие 04.05.2005 г.-03.05.2006 г. със същия работодател, в който не е посочен размерът на възнаграждението,но по който е получавано средно месечно възнаграждение до прекратяването му в размер на 1694,58 евро; 18 броя фишове за получени възнаграждения за периода 05.-12.2004 г. и 01.-10.2005 г.,както и удостоверение за трудов стаж, от което е видно,че ищецът е работил в „Д. г.”-О. от 03.05.2004 г. до 08.11.2005 г. При наличието на тези писмени доказателства съдът счита, че са налице основания да се приеме,че ако не му беше налагана забрана да напуска страната, той би имал възможност да изпълнява задълженията си по договора и да получи пропуснатото трудово възнаграждение. Разноски не са претендирани. По изложените съображения, ВКС състав на ІV г.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1297/21.07.2011 г. по гр.д.№1546/2011 г. на Софийски апелативен съд в ЧАСТТА, с която предявеният иск от В. Д. Д. против П. на Р. Б. с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОСОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно водено срещу ищеца в периода 18.10.2001 г.-17.07.2006 г. наказателно производство по сл.д.№293/2001 г. на О.-Б. ,представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода 02.11.2005 г.-04.05.2006 г. по трудов договор с „Д. г.”-О. е уважен за сумата над 1420,41 лв. до размер на 19 885,86 лв.,ведно със законната лихва от 22.08.2006 г., върху тази разлика, като вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Д. против П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОСОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно водено срещу ищеца в периода 18.10.2001 г.-17.07.2006 г. наказателно производство по сл.д.№293/2001 г. на О.-Б., представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение по трудов договор с „Д. г.”-О. за периода 02.11.2005 г.-04.05.2006 г. за разликата над 1420,41 лв. до размер на 19 885,86 лв.,ведно със законната лихва от 22.08.2006 г. върху тази разлика. В останалите части решението е влязло в сила. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: