О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 45 [населено място], 13.01.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 2880 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното : Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК . Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 386 / 12.04.2013 год. по т.д.№ 1142 / 2013 год. на Старозагорски окръжен съд , с което е потвърдено разпореждане № 783 / 06.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 347 / 2013 год. по описа на Районен съд - [населено място] . С последното е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.9 ГПК срещу ЕТ „ Г. Г. „ / издател на ефекта / и Б. Г. Г. / авалист по същия / , за сумата от 13 325,86 евро - главница и 2 226,63 евро - лихва върху главницата , за периода 21.12.2011 год. – 29.01.2013 год. , ведно със законната лихва върху същата от подаване на заявлението , на основание запис на заповед от 12.08.2008 год. , с падеж „ на предявяване „. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение , с което е прието , че при падеж „ на предявяване „ , непредявяването на записа на заповед не обуславя настъпила изискуемост на задължението, макар да не е посочено изрично предявяване кому има предвид съда – на издателя, на авалиста или и на двамата . По основателността на въззивното определение частната жалба съдържа доводи за наличие на доказателства за редовно предявяване на записа на заповед на издателя му , чрез нотариална покана – изпратена по пощата на последния регистриран адрес по седалището и на управление на търговеца ЕТ „ Г. Г. „ , като намира , че следва да се приложи фикцията на чл.50 ал.2 ГПК . Навежда довода, че по отношение авалиста записа на заповед не се нуждае от предявяване , предвид качеството му на гарант, а не длъжник . Позовава се на т.3 от ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д.№ 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС , което според жалбоподателя отрича изобщо необходимостта от предявяване на записа на заповед за плащане . По допускане касационното обжалване формулира два въпроса , заявени в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : 1/ Предявяването на записа на заповед на адреса по седалището и на управление на издателя - търговец и неполучаване книжата от негова страна , обуславя ли изискуемост на вземането по записа на заповед ? и 2 / Следва ли записа на заповед да бъде предявен и на авалиста ? Въпросите следва да се възприемат при допустимата от настоящия състав конкретизация в следния смисъл, кореспондиращ на фактическата обстановка обусловила правните изводи на въззивния съд : при запис на заповед с падеж „ на предявяване „ и неполучена - на регистрираните в търговския регистър адрес на управление и седалище на търговеца – издател - нотариална покана за предявяване на ефекта, изпратена по пощата, а не връчена чрез служител на нотариуса , по реда на чл. 50 ЗННД вр. с чл. 37-58 ГПК и за приложението на фикцията на чл.50 ал.2 ГПК и в този случай . Вторият въпрос ,предвид възприетото от въззивния съд за недоказано надлежно предявяване на записа на заповед на издателя , следва да се счита конкретизиран до хипотезата : при непредявен надлежно запис на заповед на издателя, възниква ли изискуемо задължение за авалиста и без предявяване нему записа на заповед . Само в тази хипотеза въпросът кореспондира с извода на съда , че при непредявяване на издателя и непредявяване на авалиста не настъпва изискуемост на задължението и за двамата . Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт . Първият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК - отговор на същия е включен в предмета на спора и обусловил решаващия извод на въззивния съд, че предявяване на записа на заповед, с падеж „ на предявяване „ на издателя не е извършено, следователно не е настъпила изискуемост на задължението на същия . За този си извод съдът очевидно е изключил приложимостта на чл. 50 ал.2 ГПК, предвид предявяването на записа на заповед чрез нотариална покана, но не връчена от служител на нотариуса и с последици , съгласно чл. 50 ЗННД , препращаща към субсидиарно приложение на чл. 37-58 ГПК , а по пощата , при неоткриване на адресата за връчване нотариалната покана лично нему . По така поставения въпрос, обаче, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се явява обоснован . Налице е изобилна , непротиворечива практика , в отговор на въпроса за необходимостта от предявяване на издателя за плащане записа на заповед , с уговорен падеж „ на предявяване „ , с прилагане доказателства за това към заявлението по чл. 417 т.9 ГПК вр. с чл. 418 ал.3 ГПК , тъй като в този конкретен случай с предявяването се определя падежа на задължението и настъпва изискуемостта на задължението на издателя за плащане, без което не се явява настъпила изискуемост на същото и за авалиста . Даденото в т.3 на ТР № 1 / 2005 год. на ОСТК разрешение не касае тази хипотеза .То се позовава на законово отречената при запис на заповед , съответно на съдържанието му / за разлика от менителницата / необходимост от приемане за плащане / акцепт / на записа , за валидно възникване на задължението. Предявяването за плащане на запис на заповед с падеж „ на предявяване „ има различна от разгледаната в Тълкувателното решение функция на предявяването / в хипотези на падеж различни от падеж „ на предявяване „/, като осигуряващо съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника , поставящо последния в забава , но не съставляващо условие за валидно възникване на задължението. В съществуващата непротиворечива практика , съответно е даден и съпътстващ отговор на начините и предпоставките за редовно предявяване на запис на заповед с падеж „ на предявяване „ , а именно : неформално , по всякакъв начин - чрез пощенска или куриерска служба , лично връчване , чрез нотариална покана, стига да е достигнало до знанието на издателя / лично , не чрез другиго / . При връчване с нотариална покана , фикцията на чл. 50 ал.2 ГПК ще намери приложение само в случай на връчване чрез служител на нотариуса , с оглед субсидиарното приложение на чл. 37 - 58 ГПК , изрично предвидено в чл. 50 ЗННД . Липсва законово основание за разширено приложение фикцията на чл.50 ал.2 ГПК и при връчване на съобщения и книжа извън реда по ГПК, съответно чл.50 ЗННД . В този смисъл : опр.№ 108 / 16.02.2012 год. по ч.т.д.№ 70/ 2012 год. на ІІ т.о. ВКС, опр.№ 857 от 09.12.2011 год. по ч.т.д.№ 623 / 2011 год. на І т.о. ВКС, опр.№ 52 от 17.01.2011 год. по ч.т.д.№ 852 / 2010 г. на ІІ т.о. ВКС , опр.№ 141/ 02.02.2010 год. по ч.т.д.№ 496 / 2009 год. на І т.о. ВКС , опр.№ 861 / 03.12.2010 год. по ч.т.д.№ 899 / 2010 г. на ІІ т.о.ВКС, опр. № 813 / 30.12.2009 год. по ч.т.д.№ 868 / 2009 г. на І т.о. ВКС ,опр.№ 479 / 20.06.2011 год. по ч.т.д.№ 444 / 2011 год. ІІ т.о. ВКС, опр.№ 47 / 17.01.2011 год. по ч.т.д.№ 719 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. . Нито е посочена, нито е известна на настоящия състав противоречива съдебна практика в отговор на така поставения въпрос. Следователно, допустимостта на касационното обжалване не е обоснована с първия поставен процесуалноправен въпрос . Както се посочи по-горе - вторият подлежи на разглеждане в конкретизираната от състава хипотеза , кореспондираща на мотивите на въззивното определение : възможно ли е да настъпи изискуемост на задължението на авалиста , при непредявяване записа на заповед с падеж „ на предявяване „ на издателя, вкл. и без предявяване на авалиста ? Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , включен е в предмета на спора и е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на заявлението с оглед непредявяването на ефекта както на издателя, така и на авалиста. Налице е допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , предвид липсата на еднозначен отговор в съдебната практика относно настъпване изискуемостта на задължението на авалиста по запис на заповед с падеж „ на предявяване „. В отговор на този въпрос настоящият състав намира следното : Както се посочи по-горе, предявяването на запис на заповед „ на предявяване „ има за цел да установи падежа на задължението , а не да осигури съдействието на кредитора за изпълнение задължението на длъжника , поставяйки го в забава . Предявяването на записа на заповед на длъжника , без значение дали принудително изпълнение кредиторът би предприел първо спрямо него или съвместно с такова и против авалиста или би предприел директно само срещу авалиста / каквото право безспорно има , с оглед солидарния характер на отговорността им /, е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалист . Авалистът , аналогично на поръчителя / в този аспект липсва различие в уредбата на задълженията им / отговаря както длъжника , т.е. и считано от момент на изискуемост на задължението , противопоставим на длъжника , което не би могло да стане по друг начин освен с предявяване менителничния ефект за плащане на длъжника . Следователно последното във всички случаи е необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста, а предявяването ефекта нему единствено би обусловило отговорността му за забава в изпълнение задължението, считано от този момент . В съответствие с преждеизложеното , както предявяването само на авалиста , така и непредявяването на записа на заповед с падеж „ на предявяване „ на авалиста, при непредявяване и на длъжника , очевидно не обуславят настъпване изискуемостта на задължението за плащане на авалиста . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 386 / 12.04.2013 год. по т.д.№ 1142 / 2013 год. на Старозагорски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 386 / 12.04.2013 год. по т.д.№ 1142 / 2013 год. на Старозагорски окръжен съд . Определението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :