Р Е Ш Е Н И Е № 269 С о ф и я , 08 януари 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 д е к е м в р и 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 925/2018 година. Касационното производство е образувано по касационен протест от Окръжна прокуратура-Благоевград срещу постановената по ВНОХД № 55/2018 г. от Окръжен съд-Благоевград нова въззивна присъда № 3136 от 27.06.2018 г. с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК с искане за отмяната й и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и дава заключение същият да бъде оставен без уважение, а новата присъда да бъде оставена в сила във всичките й части. Подсъдимият И. И. Н. от П., редовно уведомен, не взема участие в производството пред ВКС, като защитникът му адв.Д.Х. оспорва протеста с изложени в писменото й възражение съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 565 от 12.10.2017 г. по НОХД № 1204/2016 г. на Районен съд-Петрич подсъдимият И. И. Н. от П. е признат за виновен в това, че на 21.11.2016 г. в П. е управлявал МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с влязло в сила наказателно постановление и на основание чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, от размера на което на основание чл.59, ал.2 вр.ал.1 от НК е приспаднат срокът на задържането му по ЗМВР. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подс.Н. отделно да изтърпи и наказанието от 11 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, наложено му с присъда по НОХД № 1132/2016 г. от Районен съд-Петрич, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК, но в чийто изпитателен срок е извършено инкриминираното по настоящето наказателно производство деяние. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.М.П. от АК-Благоевград с оплаквания за нейната незаконосъобразност и необоснованост при анализа на доказателствената съвкупност с искане за отмяната й и постановяване на оправдателна присъда по предявеното му обвинение. С поставената на касационна проверка въззивна присъда Благоевградският окръжен съд е отменил присъдата на Районен съд-Петрич, признал е подс.Н. за невинен и го е оправдал по обвинението на основание чл.9, ал.2 от НК, но като е счел извършеното за административно нарушение по чл.177, ал.5 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.301, ал.4 от НПК му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000 лева. С касационния протест се оспорва приложението на материалния закон, конкретно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, с доводи за неправилна преценка от въззивния съд на обстоятелствата относно завишената обществена опасност както на деянието, така и на дееца, налагащо отмяната на оневиняващата го присъда и ново разглеждане на делото от този съд. Защитникът на подсъдимия адв.Х. в писменото си възражение оспорва доводите на прокурора и моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационния протест за подаден в законовия срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустим, но разгледан по същество за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Неправилното приложение на материалния закон се аргументира от прокурора с доводи за липсата на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК за оневиняване на подс.Н. за деяние, притежаващо изискуемата се от закона обществена опасност и осъществено от деец със завишена такава. За деянието тя се обосновава с управляването на МПС от лице без съответната правоспособност, по оживена улица в П. и в час, който „предполагал” интензивно движение на автомобили и пешеходци, както и повишен контрол от полицейски служители, с превозването в автомобила на още две лица, при многократно санкциониране на подсъдимия за нарушения по ЗДвП и в изпитателния срок на предишното му осъждане, без респект към пътните контролни органи и при липса на „форсмажорни обстоятелства”. Тези доводи не са съобразени с конкретното проявление на признаците на престъплението, предмет на обвинението, при приетите от двете инстанции за установени факти по делото, които вече не се оспорват от страните по делото, като няма и касирано основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за пороци в доказателствения анализ на съдилищата. Управляването на МПС от неправоспособен водач в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние е елемент от обективния състав на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, но според наведения от прокурора довод обуславя „завишена” обществена опасност на деянието от създаваните „предпоставки” за настъпване на ПТП и на други „съставомерни” последици, което сочи на неразбиране относно защитаваните с тази норма обществени отношения. В случая подс.Н. е бил лишен заради отнети всички контролни точки от придобитата в миналото правоспособност да управлява МПС, включително от категорията на автомобила на св.Т., заради допуснати в периода 2003-2008 г. (справка л.7-9 от ДП) като водач множество, но сравнително леки нарушения на правилата на ЗДвП. Това, което формално прави настоящето му деяние съставомерно е наказването му само месец преди настоящето му деяние предишно управляване на МПС без съответна правоспособност (за което е наказан с влязло в сила НП и е сключил споразумение за друго престъпление за условното му осъждане), тъй като до края на 2016 г. не е направил необходимото да възстанови правата си като водач на МПС. Правилно въззивният съд е обсъдил в тази насока факта на придобиване от подсъдимия на такива права едва през 2017 г., след заплащане на дължимите глоби. Факт е и че в периода от 2009 г. до 2016 г. той няма нарушения, свързани с нормите на ЗДвП, т.е. не си е позволявал да управлява каквото и да е МПС. Окръжният съд се е доверил на полицейските служители св.Н. и св.К., че подс.Н. е управлявал колата на св.Т., която била претоварена, движела се безаварийно, „като мравка” и тъй като знаели за предишното му наказване с влязло в сила НП, обърнали патрулната кола „на кръстовището” и го последвали, извършили му проверка и го задържали. Без коментар за обективността на тези доста противоречиви показания, в случая съзряната от прокурора опасност от ПТП и някакви съставомерни последици е твърде ефимерна, за да се вложи в изискуемата се от НК обществена опасност на деянието да застраши или увреди предмета на престъплението. Протестиращият прокурор си е направил труда да сметне броя на старите нарушения на подс.Н. на правила на ЗДвП, но без да отчете периода на допускането и наказването им, свързано с нормите за настъпване на реабилитация по ЗАНН. Всъщност, именно последното е позволило той да поднови правата си на водач на МПС през 2017 г. с успешно издържан изпит и за съответната за инкриминираното му деяние категория. Интересен е и доводът на касатора как подсъдимият не зачитал нормите за движение по пътищата по „натоварена” улица, по която „патрулирали” полицейски служители, без наличието на форсмажорни обстоятелства, който ВКС не счита да коментира. Извън всичко изложено по възраженията на протестиращия прокурор, ВКС намира, че въззивният съд правилно е обсъдил осъществяването привидно на всички елементи от състава на престъплението по предявеното на подс.Н. обвинение и убедително е защитил извода си деянието макар формално да ги осъществява, да е дотолкова малозначително или че обществената му опасност е явно незначителна, така че не е престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, а административно нарушение, извършено повторно по смисъла на ДР на ЗДвП. Паралелното съществуване на административно-наказателна и наказателна отговорност за дадено противоправно поведение на дееца задължително изисква обсъждане от съда на обстоятелствата, свързани със съставомерността му като престъпление по повдигнатото обвинение или като друго еднакво или по-леко наказуемо престъпление в рамките на установените факти, а при отрицателен отговор – доколко то се явява в нарушение на административни разпоредби и за това се дължи ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца, в каквато насока са новите предоставени на съдилищата (чл.301, ал.4 от НПК, ДВ бр.63/2017 г.) правомощия да налагат предвидените в други закони административни санкции. В случая окръжният съд е извел законосъобразно явната малозначителност на деянието и е отрекъл то да съставлява престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, с което правилно е приложил закона и няма основание ВКС да приложи правомощието си по чл.354, ал.1, т.5 от НПК с отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Относно справедливостта на наложеното административно наказание няма наведени доводи, а и възможностите за намеса на ВКС са ограничени за допустим инстанционен контрол. С оглед на изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената по ВНОХД № 55/2018 г. от Окръжен съд-Благоевград нова присъда № 3136 от 27.06.2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :