Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е


№ 101
гр. София, 29.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3074 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Прокуратурата на Република България против решение № 10231/11.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 280/2020 г. от 2-ри състав на САС.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. В открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез своите процесуални представители.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС, по правен въпрос относно задължението на съда да посочи кои вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователно повдигнатото обвинение по отношение на ищеца.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.2809, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на възприетото от въззивния съд с практиката на ВКС.
Трайна е практиката на ВКС, съгласно която при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е длъжен да посочи кои вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователното обвинение спрямо ищеца, като само тези вреди, които са намират в такава връзка подлежат на обезщетяване. В тази насока е и отразеното в т.11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС тълкуване.
При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът е приел, че при ищеца е била засегната освен личната му чест, също честта формирана на база гласувано от гласоподатателите и издигналата кандидатурата му партия доверие. Обстоятелството, че в продължение на три мандата ищецът бил преизбиран, е свидетелство, че той се е ползвал с трайно доверие и авторитет. От този факт съдът е направил извод, че той добре е познавал проблемите, изискващи намесата на органа на местно самоуправление и адекватните решения на същите проблеми.
В тази връзка съдът е приел, че повишените изисквания към лицето, заемащо представителна длъжност, обосновава и завишени критерии при накърняване на неговия авторитет и при разколебаване на доверието в него. Въз основа на горното съдът е посочил, че обезщетяването на подобни вреди следва да е завишено.
Съдът е посочил, че ответникът е проявил настойчивост при поддържането на обвинение, за деяние, за което ищецът е бил оправдан, че е огласил провежданото разследване, съзнавайки позицията на ищеца и отчитайки предстояща изборна кампания, съобразява чисто човешкото притеснение, което всеки несправедливо обвинен би изпитвал, към което се кумулира нуждата да се защити гласувано от партия и избиратели доверие, съобразена е невъзможността на ищеца да стабилизира хронично заболяване, което може да се окаже рисково за живота му. Отчитайки всички тези обстоятелства, съдът е приел обезщетение на основание чл.52 ЗЗД в размер на присъдената сума от 50 000 лева.

Видно от данните по делото, обвинението е повдигнато спрямо ищеца с постановление от 25.05.2011 г., като наказателното производство е приключило с решение на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена оправдателната присъда на Окръжен съд – Ямбол. Решението на апелативния съд е влязло в сила на 07.06.2013 г., т.е наказателното преследване е продължило около две години.
Правилно съдът е посочил, че повишените изисквания към лицето, заемащо представителна длъжност, обосновава и завишени критерии при накърняване на неговия авторитет и при разколебаване на доверието в него, съобразени са обстоятелства, които водят до извод за необходимост от завишаване на обезщетението за претърпените неимуществени вреди - ответникът е проявил настойчивост при поддържането на обвинение, за деяние, за което ищецът е бил оправдан, както и че е огласил провежданото разследване. Въпреки това, присъденото обезщетение от 50 000 лева се явява необосновано завишено. Наказателното преследване спрямо ищеца е продължило и приключило в сравнително кратък срок – около две години, за който период следва да се приеме, че той е търпял неимуществени вреди, като същевременно следва да се отчете и обстоятелството, че производството е приключило на две инстанции, т.е. представител на обвинението не е подал касационна жалба против решението на апелативния съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на окръжен съд. Безспорно са налице неимуществени вреди, но с оглед горните обстоятелства, настоящия състав на ВКС счита, че сумата от 15 000 лева е достатъчна, за да обезщети претърпените вреди, съобразявайки принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, основен при определянето на вреди от неимуществен характер.
Обстоятелството, че против ищеца, видно от представената от ответника справка за водени наказателни производства, са водени и други наказателни дела, не следва да се отрази на горните изводи на съда относно размера на дължимото обезщетение. Действително, при няколко водени против едно лице наказателни производства, през един и същ период, е невъзможно да се отграничат вредите,претърпени от него за всяко едно от наказателните производства. От друга страна, видно от събраните по делото свидетелски показания, по делото се съдържат данни за това, че по конкретното дело, са налице данни за претърпени неимуществени вреди именно във връзка с повдигнатото му обвинение за престъпление, както свидетелства св. К. – „във връзка с поддържане на чистотата и озеленяването“. Въпреки наличието на доказателства за вреди, произтичащи от конкретното обвинение, предмет на настоящото дело, посоченото по-горе обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, тъй като то е над обичайния размер, именно с оглед изложеното по-горе, свързано с личността и общественото положение на ищеца.
Предвид изложеното, решението на съда следва да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата от 15 000 лева и за разликата до присъдения размер от 50 000 лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на спора, съразмерно с основателната част на предявения иск, следва да се присъди сумата 2883,52 лева, представляваща разноски по делото, сторени от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за трите съдебни инстанции.
Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 10231/11.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 280/2020 г. от 2-ри състав на САС само в частта, с която е присъдено обезщетение от сумата от 25 000 лева и в частта, с която е потвърдено решението на СГС № 7242/28.10.2019 г. по гр.д.№ 7594/2018 г. с която е присъдено обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над сумата от 15 000 лева и в частта за присъдените разноски за двете инстанции, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. С. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 15 000 лева до сумата от 50 000 лева, като неоснователен.
Потвърждава решението в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. И. С. сумата 2883,52 /две хиляди осемстотин осемдесет и два лева и петдесет и две стотинки/ лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща съдебни разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.