Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * давностно владение * фактическа власт * придобивна давност * предварителен договор * договор за покупко-продажба * добросъвестно владение


                                
                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 520

     гр. София, 05. 08. 2010 година

       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав:



                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                     ВАСИЛКА ИЛИЕВА


при секретаря  Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева
дело № 1070/2009 година

Производството е по чл.293 от ГПК.
С определение № 296 от 08.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 488 от 20.03.2009 г. по гр. д № 1899/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на М. М. И., чрез адв. Д, с което е оставено в сила решение No 46 от 15.05.2008 г. по гр. д. Nо 599/2007 г. по описа на Районен съд - Асеновград,в частта,с която е отхвърлен предявения от М. М. И. срещу Г. Х. Т.,Н. К. И. и В. Г. И. установителен иск за собственост на основание давностно владение върху недвижим имот,находящ се в гр. А. и представляващ западен апартамент със застроена площ от 85,40 кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда № 0* по кадастралната карта,ведно със западната половина от приземния етаж и състоящ се от три складови помещения и санитарен възел и заснет като самостоятелен обект № 0* по кадастралната карта,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,за което е отреден парцел ****Х-4949,кв.322 по плана на гр. А.,както и ведно с ½ ид.ч.от дворното място,представляващо ПИ № 0*7по кадастралната карта на гр. А.,с административен адрес-ул.”А” № 65.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по обуславящите изхода на делото материално правни въпроси,свързани с приложното поле на чл. 77 и чл. 79 от ЗС и в частност с основанието за упражняване на давностно валдение и вида на действията при упражняванета на фактическа власт върху определена вещ.
В решение Nо 503 от 08.07.2005 г. по гр.д. Nо 195/05 г. по описа на ВС, I г.о е прието, че предварителния договор за покупко-продажба, който не прехвърля вещни права, е основание за упражняване на давностно владение от страна на купувача по него от датата на сключването му.
В обжалваното въззивно решение е прието,че М. И. е сключила предварителени договори за покупко-прадажба на процесния имот и половината от дворното място, върху която е построена сградата. Тези договори са сключени от С. И. , която е подписала същите и от името на съпруга си С. И. През 1995 год. Симеон и С. И. са продали процесния апратамент на С. И. , а последният през 2000 год. продава имота на А. и Н. К. През 2001 год. те продават имота на Г. Т. , а последния го дарява на В. И. Съдът е приел, че касатора не е провел пълно доказване на факта, че е владяла имота непрекъснато и необзпокоявано през периода 1995 год.-2007 год., поради което иска следа да се отхвърли.
Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение съгласно чл.291 ал.1 ГПК възприема като правилно становището,застъпено в представените решения.
Когато е предявен иск за установяване на собственост, въз основа на давностно владение, следва да се докажат следните факти- основанието, на което се упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и непрекъснатост и необезпокояваност на владението. Когато основанието е възмездно, но е опорочено поради липса на форма или факта, че приобретателят не е собственик, законодателят е приел, че владелецът е добросъвестен и е достатъчно да се владее в петгодишен срок, за да стане собственик . В случаите, когато владението на имота е предадено въз основа на предварителен договор, законодателят е приравнил последиците като при добросъвестно владение, но е приел, че владението следва да се упражнява в десет годишен срок. Купувачът по предварителен договор, който е заплатил цената, владее имота на правно основание, което е годно да го направи собственик, ако упражнява фактическа власт върху вещта непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десетгодишен срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение,Пловдивски окръжен съд е приел,за установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че касаторката е сключила предварителен договор за придобиване на процесния имот през 1995 год. и е заплатила цена в размер на 11 500 щатски долара за апартамента и 3 000 щатски долара за земята, върху която е построена сградата. След сключване на този договор собственците –Стефка и С. И. са се споразумяли със С. И. да продаде процесния имот и да възстанови парите на касатораката. От разпита на свидетелите се установява, че касаторката владее имота, но се посочват различни години, тъй като свидетелите са посещавали процесния имот в различни моменти.
При така установените факти,въззивният съд е приел,че предявения иск за установяване на собственост въз основа на давностно владение, е неоснователен,тъй като събраните гласни доказателства за доказване на 10 годишно давностно владение са противоречиви. Възприемайки показанията на свидетелите на ответниците ,а именно,че И. е владяла имота, но след 2000 год., като тази година въззивният съд свърза и с бракоразводното й дело е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да доказват по безспорен начин непрекъснато и необезпокоявано владение,започнало от 1995 год. или в по-късен етап и продължило десет години.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.
Касационните оплаквания са основателни.
При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./. Съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по делото и да съобрази решението си със събраните по делото доказателства. От доказателствата по делото се установява, че на 17.03.1995 год. касаторката е сключила със С. И. и С. И. предварителен договор за покупко-продажба на апратамент със застроена площ от 85.40 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, бокс и санитарен възел, находящ се на първи етаж, заедно със складови помещения, находящ се в гр. А., ул.”А” № 65 за цена 14 000 щатски долара, като е заплатена сумата от 11 500 щатски долара. В договора е уговорена останалата част от цената в размер на 3 500 щатски долара да се заплати при сключване на окончателния договор. Страните по договора са се съгласили, че И. може да живее в жилището и да прави подобрения в него. С предварителен договор от 27.03.1995 год., сключен между същите страни, е продадена 1/2 идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, в която се намира процесния имот срещу заплащане на цена в размер на 3 000 германски марки, която е получена при подписване на договора. Оспорената автентичност на представените по делото предварителни договори е недоказана,тъй като от приетата по делото съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписите за продавач са изпълени от С. И. От разпит на същата се установява, че е подписала предварителните договори със знанието и съгласието на своя съпруг С,както и, че тя и съпруга й са пуснали касаторката да живее в жилището на първия етаж, като купувачът С. И. не е влизал в имота. Безспорно установено е от гласните доказателства , че М. И. е извършвала подобрения в имота и го е ползвала, но като начален момент се сочат различни години. Липсват доказателства, че друго лице е упражнявало фактическа власт върху процесния имот или доказателства владението да е преминало в държане. Безспорно установено е от гласните доказателства, че касаторката е владяла имота,което владение е започнало през 1995 год., извършила е подобрения в него и е манифестирала волята да го придобие -упражнявала е фактическа власт лично и чрез трети лица. В подкрепа на този извод е и факта, че продавачите по предварителния договор С. и С. И. са се договорили със С. И. по първата сделка, да върне на касаторката платените от нея суми по договорите. По делото няма доказателства за разваляне на предварителните договори и за връщане на сумите,получени по тях, поради което И. е продължила да упражнява фактическа власт върху процесния имот въз основа на договорите и при платена цена. Ако на същата бяха върнати сумите платени по двата договора,то тогава следва да се приеме, че тя не владее като собственик, а е започнала да упражнява фактическа власт като държател. Ответниците твърдят, че са прекъснали владението на И. , но безспорни доказателства в тази насока не са събрани. Тежестта на доказване на факти, от които извличат благоприятни правни последици е тяхна. Следователно е безспорно , че касаторката е владяла процесния имот в периода от 1995 год. до 2007 год. и е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение.
С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи по приложението на процесуалния закон са неправилни,поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, на основание чл. 293 ал.1 и 2 от ГПК,с което се уважи предявения установителен иск.
Съобразно изхода на спора на ищцата,сега касатор М. И. се дължат направените разноски до момента в размер на 4 900 лв.,поради което настоящия състав не следва да се произнася по частната й жалба вх. № 1* срещу определение № 1188/29.04.2009 год.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на І г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 488 от 20.03.2009 г. по гр. д. № 1899/2008 г. по описа на Пловдивски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 97 ГПК /отм./ по отношение на Г. Х. Т. с ЕГН: ********** от гр. А., Н. К. И. с ЕГН: ********** и от гр. А. и В. Г. И. с ЕГН: ********** от гр. А., че М. Г. И. с ЕГН: ********** е собственик на основание давностно владение върху недвижим имот,находящ се в гр. А. и представляващ западен апартамент, на първи етаж от триетажна жилищна сграда с изби, със застроена площ от 85,40 кв.м.,представляващ самостоятелен обект в сграда № 0* по кадастралната карта и състоящ се от три стаи, кухня, бокс и санитарен възел,ведно със западната половина от приземния етаж и състоящ се от три складови помещения и санитарен възел,заснет като самостоятелен обект № 0* по кадастралната карта,с площ от 65 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,за което е отреден парцел ****Х-4949,кв.322 по плана на гр. А.,както и ведно с ½ ид.ч.от дворното място, с площ от 430 кв.м.,представляващо ПИ № 0* по кадастралната карта на гр. А.,с административен адрес-ул.”А” № 65.
ОСЪЖДА Г. Х. Т. с ЕГН: ********** от гр. А., Н. К. И. с ЕГН: ********** и от гр. А. и В. Г. И. с ЕГН: ********** от гр. А. да заплатят на М. Г. И. с ЕГН: ********** разноски за всички инстанции в размер на 4 900 лв./четири хиляди и деветстотин /
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: