4 Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 30.09.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2359 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Р. М. против решение № 624/02.11.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 869/2012 г. от състав на Окръжен съд – Русе. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС от 12.04.2013 г. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е счита ли се редовно предявен иск, тогава, когато това процесуално действие на страната е извършено, след указания на съда в изпълнение на разпоредбите на чл.101 ГПК, във връзка с констатирано противоречие между обстоятелствена част на исковата молба и петитума на същата. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: При констатирано противоречие между обстоятелствата, изложени в исковата молба и искането, отправено с петитума на същата, задължение на първоинстанционния съд е да предприеме действие по отстраняването на същите. Процесуалните действия на съда в тази насока следват от служебното задължение на съда, посочено в разпоредбата на чл.101 ГПК и са посочени в разпоредбата на чл.129 ГПК. Задължението на страната да посочи обстоятелствата, на които основава своя иск се съдържа в разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, като тези обстоятелства следва да съответствуват по последици на отправеното до съда искане, което също е задължение на ищеца, съгласно чл.127, ал.1, т.5 ГПК. При несъответствие на изложените в обстоятелствената част на иска обстоятелства, водещи до целените от ищеца правни последици и определящи правната квалификация на предявения иск от една страна и заявеното искане, съдът, в изпълнение на служебното начало и разпоредбата на чл.101 ГПК е длъжен да остави без движение исковата молба, като даде подробни указания на страната в какво се изразява несъответствието и даде срок за отстраняването му. При отстраняването на нередовността на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.101, ал.2 ГПК, исковата молба се счита за редовна от момента на отстраняването на нередовността. По касационната жалба, съдът приема следното: С решението си, въззивният съд е обезсилил решение на Районен съд – Русе в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение между страните по делото и е прекратено производството в тази част. В частта, с която ищцата П. Р. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, решението на районен съд е отменено, като тези два обективно съединени искове са отхвърлени, като неоснователни. За да достигне да този извод, съдът е приел, че не е предявен иск за отмяна на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение и първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск в тази насока. Този извод на съда е обоснован от изводите му относно редовността на исковата молба, както и тълкуването на действителната воля на ищцата по делото, която според въззивния съд е формулирала искане единствено за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение, не и за отмяна на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение.Съдът е обсъдил процесуалните действия на първоинстанционния съд, изразяващи се в констатация, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, давайки указания на ищеца да заяви претендира ли признаването на уволнението за незаконно и желае ли неговата отмяна. Съдът е приел, че последващото уточнение на петитума от страна на ищеца в насока, че е направено искане за признаването на уволнението за незаконно и се иска неговата отмяна е в резултат от процесуално недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл.101 ГПК и дадените указания представляват указания за предявяването на нов иск, което е недопустимо. Тези изводи на съда са незаконосъобразни. С оглед отговора на поставения правен въпрос, състава на ВКС приема, че констатираната нередовност на исковата молба е била отстранена, с молбата на ищеца, с която той заявява, че е предявен иск за отмяна на заповедта за уволнение. С исковата молба, ищецът е посочил обстоятелства, от които е видно, че неговите твърдения се свеждат до незаконосъобразност на прекратяването на трудовото му правоотношение и в тази насока е поискал възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Първоинстанционния съд е констатирал несъответствие между фактическите обстоятелства в исковата молба, изразяващи се в доводи относно незаконосъоброзност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от една страна и искането до съда, като е дал подробни указания за отстраняването на тази нередовност, в изпълнение на служебните си задължения в тази насока, следващи от разпоредбата на чл.101 ГПК. В изпълнение на указанията, ищецът е представил писмена молба, с която изрично е посочил, че е предявил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Като е приел, че не е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неразглеждане по същество на основателността на този иск, обезсилвайки решението на районен съд, с което същия се е произнесъл по неговата основателност. Въззивният съд е следвало да се произнесе по подадената въззивна жалба на работодателя против трите обективно съединени иска, което съществено процесуално нарушение и доколкото липсва произнасяне по същество, налага отмяната на цялото съдебно решение /предвид обусловеността на обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждането на обезщетение/ и връщането на делото за ново разглеждане на спора, от друг състав на окръжния съд, по подадената въззивна жалба. Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 624/02.11.2012 г., постановено по в.гр.д.№ 869/2012 г. от състав на Окръжен съд – Русе. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Русе, за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.