11 Р Е Ш Е Н И Е № 456 София, 26 октомври 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 450/2010 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на частните обвинители и граждански ищци А. С. Р., Р. Р. Б. и А. Р. Б. против нова въззивна присъда № 32 от 02.06.2010 г., постановена по ВНОХД № 286/2010 г. от Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че е нарушен материалният закон, тъй като въззивният съд неоснователно е отхвърлил доказателствени искания, довело и до постановяване на присъдата при непълнота на доказателства. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, жалбоподателите не се явяват, редовно призовани, а жалбата се поддържа от повереник. Подсъдимата С. Б. Й. и нейният процесуален представител поддържат становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 65/24.02.2009 г., постановена по НОХД № 3232/08 год. от Софийския градски съд, подсъдимата Й. е призната за виновна в това, че на 22.12.2006 г. при управление на МПС нарушила правилата за движение (чл. 20, ал.2, изр. последно от ЗДП) и по непредпазливост причинила смъртта на Р. Р. Б., като след деянието е направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал.1, б. “б” във вр. с чл. 343, ал.1, б. “в”от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 54 от НК – три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил Й. от правото да управлява МПС за срок от три месеца. Подсъдимата Й. е осъдена да заплати на гражданските ищци А. С. Р., Р. Р. Б. и А. Р. Б. сумите от 30 000 лева за първата от тях и от по 20 000 лева за останалите, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. По жалба на подсъдимата Й. така постановената присъда е отменена от апелативната инстанция, като с въззивна присъда № 57 от 23.10.2009 г. по ВНОХД № 280/09 г. последната е призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение, а гражданските искове са отхвърлени. По протест на прокурора и жалба на частните обвинители и граждански ищци А. С. Р., Р. Р. Б. и А. Р. Б., с решение по н.д. № 676/09 г. по описа на ВКС, І н. о., въззивната присъда е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от апелативния съд. С присъдата, предмет на касационен контрол, осъдителната присъда на Софийския градски съд е отменена и вместо нея подсъдимата Й. отново е призната за невинна и е оправдана по обвинение по чл. 343а, ал.1, б. “б” във вр. с чл. 343, ал.1, б. “в”от НК. Отхвърлени са и гражданските искове. ІІ.Жалбата на гражданските ищци и частни обвинители е неоснователна. Следва да се отбележи, че нарушението на материалния закон, на което се позовава жалбата, се подкрепя с доводи, които могат да се отнесат към второто от основанията, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК, но и разгледани на плоскостта на процесуалните нарушения те си остават неоснователни. Единственият въпрос, който се поставя в жалбата е, че въззивният съд е отхвърлил искането на частното обвинение за назначаване на комплексна медико-автотехническа експертиза, в чийто състав да бъде включено и вещо лице психиатър, за да се изяснят неизяснените, според жалбоподателите, въпроси : “бил ли е в състояние пострадалият с оглед на неговата възраст и поетото количество алкохол да се движи в пространството с една от двете форми на тичане”, като се поддържа, че изясняването на това обстоятелство е възложено и с отменителното решение на ВКС. Основанията за отмяна на първата въззивна присъда са посочени изрично в отменителното касационно решение, а именно : задълбочен анализ на доказателствените източници и установяване по несъмнен начин, скоростта на движение на МПС, състоянието на пътното платно – сухо, влажно, хлъзгаво, от кой момент пострадалият се е превърнал в опасност, с какъв ход се е придвижвал пострадалият, като се отчетат възрастта и алкохолното опиване. При новото разглеждане на делото въззивният съд е съобразил всички указания на касационната инстанция. Провел е допълнително съдебно следствие, събрал е данни за състоянието на пътното платно, изслушал е вещите лица, изготвили допълнителната медико-автотехническа експертиза, допуснал е и друга експертиза, която да съобрази поставените въпроси, в това число и начина на придвижване на пострадалия при суха пътна настилка. Основният момент в допълнителните разяснения на експертите е бил и сега поставения въпрос. Същите са посочили, че възрастта и алкохолното опиване са съобразени при експертното заключение – виж изследването, отразено в експертизата – л. 24 от въззивното дело. Отделно от казаното, сведения за начина на придвижване на пострадалия са се съдържали в обясненията на подсъдимата Й., които съдът е кредитирал, като е съобразил и обективните находки, установени върху МПС, конкретно, увредата на калника. Информация за двигателните способности на пострадалия Б. съобщава и свидетелката Р. Б. (виж разпит от 26.01.2009 г., проведен в хода на съдебното следствие пред първата инстанция – л. 38 от делото). В рамките на обективните си възможности и компетентност съдът не е могъл да събере никакви допълнителни доказателства във връзка с очертания предмет на доказване, включващ и начина на придвижване на пострадалия. Право на съда е да прецени дали е необходимо да бъдат допуснати и приети доказателства, посочени от някои от страните. Когато прецени, че вече са събрани достатъчно и възможните за установяване на относими обстоятелства, които ще имат значение за правилното решаване на делото, не е длъжен да събира всички и всякакви, само защото е направено такова искане. Затова, отказът на съда да допусне още една експертиза, с идентична задача, но при участие на специалист – психиатър, е обоснован. Въз основа на прецизен анализ на доказателствата по делото са установени всички факти от значение за изясняване на настъпилото ПТП, довело и до законосъобразния извод на съда, че смъртта на Б. е резултат на “случайно деяние”. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 32 от 02.06.2010 г., постановена по ВНОХД № 286/2010 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.