Ключови фрази
грабеж * обвинение, доказано по несъмнен начин

Р Е Ш Е Н И Е
№ 544
гр. София, 09.12.2011година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 7 декември, две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Теодора Стамболова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора А. Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 2512/2011 година.

Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. Ш. Д., чрез неговият защитник – адвокат И. Й., против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 5552/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона. Искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда № 241/15.07.2011 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, е отменил присъда от 28.09.2010 г., постановена по нохд № 9628/2009 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 15-ти състав, като вместо нея е признал подс. Ж. Ш. Д. за виновен в извършено на 23.03.1998 г., около 11.30 ч., в гр. София, [улица], в магазина на втория етаж – офис на [фирма], в съучастие със С. И. Б., като извършител, престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдил е и направените по делото разноски.
По довода за нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, неконкретизирано с конкретни възражения в жалбата, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Твърденията в писмената защита представена в съдебно заседание са, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние и че неправилно са били преценени събраните доказателства.
При приетите за установени фактически положения от въззивната инстанция, след провеждане и на собствено съдебно следствие, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. Д., е осъществил състава на престъплението, правилно квалифицирано по посоченият текст от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И. – пострадала и Цв. Т., разпитани от второинстанционният съд, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, на св. Р., от експертното заключение. Следователно, вътрешното убеждение на този съд, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на гласните доказателствени средства, на които се позовава касатора, е мотивирал обоснован отказ защо ги отхвърля. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и защо, и на кои се гради направения извод за виновността на подс. Д.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни.
Въззивният съд в мотивите си – л. 106 -109, подробно и задълбочено се е занимал с показанията на пострадалата И. и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от останалите доказателства по делото, защо ги кредитира изцяло. Настоящата инстанция споделя тези изводи, приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. е извършил престъплението по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.
Ето защо, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 241/ 15.07.2011 г., постановена по внохд № 5552/2010 г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 10-ти въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: