Р Е Ш Е Н И Е № 450 С о ф и я, 21 о к т о м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 о к т о м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1454/2013 година. Касационното производство е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимия И. А. Г. от Б. адв.К.А. от АК-Б. срещу решение № 191 от 30.05.2013 г., постановено по ВНОХД № 318/2013 г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 347 от 04.02.2013 г. по НОХД № 418/2012 г. на окръжен съд-Благоевград, с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Г., лично и чрез защитника си адв.Кр.А. от АК-Б. моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение с оглед правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 347 от 04.02.2013 г., постановена по НОХД № 418/2012 г. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия И. А. Г. от Б. за виновен в това на 12.11.2011 г. на пътен възел ПП-1 на републикански път Е-79 в района на КПП Б. поле, в лек автомобил „...” с рег.№ ....., управляван от Д. К. Ш. от Б., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – кокаин с нетно тегло 29,51 грама с активно вещество 14 тегловни процента на стойност 2 360,80 лв и на основание чл.354а, ал.1, изр.1-во от НК, при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, както и глоба в полза на държавата в размер на 9000 лева. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат от наказанието лишаване от свобода срокът на предварителното задържане на подсъдимия от 12.11.2011 г. до 22.11.с.г. На основание чл.354а, ал.6 от НК е постановено наркотичното вещество да бъде отнето в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са присъдени направените от държавата 208,35 лв разноски по водене на делото. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от 7 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № 1296/2011 г. на районен съд-Б. по споразумение с районна прокуратура-Б., което също да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс.Г. адв.А. с оплаквания за нейната необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при съществено нарушаване на процесуалните правила и заради явната несправедливост на „наложеното му наказание” (без то да се конкретизира) с искане за отмяната й и признаване подсъдимия за невинен по предявеното му обвинение. В пренията пред въззивната инстанция алтернативно е поддържано и искане за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с конкретни указания за „допълнителни следствени действия”. Софийският апелативен съд, с решението си № 191 от 30.05.2013 г. по ВНОХД № 318/2013 г. е приел обжалваната присъда за правилна и законосъобразна и я е потвърдил изцяло. В касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.А. се навеждат доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че жалбата е подадена от страна, имаща право на жалба, в законоустановения срок, срещу подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК въззивен съдебен акт и като такава, за допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Доводите в жалбата, излагани в подкрепа на основанията по чл.348, ал.1 и 2 от НПК, са фокусирани върху възприетото от съда авторство на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия на основата на показанията на св.Ш. от досъдебното производство, върху които основно се крепяло обвинението, като се оспорва проведената с него „разузнавателна беседа”, упреква се съда в неоснователно отхвърляне на категорично потвърдените от него показания в хода на съдебното следствие пред първоинстанция съд, както и на липса на анализ и дължим отговор на възраженията им, касаещи останалите доказателства. Те повтарят изложените пред въззивната инстанция и с основание са били отхвърлени. Отделно от това се сочи и неяснота в мотивите на обжалваното решение относно правната квалификация на деянието, обсъждана от въззивния съд без извод за наличие на специалната цел за разпространение на наркотичното вещество, в противоречие с потвърдителния диспозитив на решението и налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Отказът на въззивния съд да се довери на показанията на св.Ш. от съдебното следствие е обоснован със самостоятелен обективен и всестранен анализ на доказателствените материали. За разлика от защитата на жалбоподателя, която ги коментира откъслечно, търсейки подкрепа на тезата му, съдът ги съпоставя с показанията на полицейските служители Д., К. и И., с добитата чрез приложените СРС информация, огледния протокол, резултатите от СХЕ. И докато първоначално дадените от св.Ш. пред съдия показания само часове след разкриване на деянието в основната си част съответстват на данните от огледа и възприятията на полицаите, твърденията му пред съда се отличават с повече подробности, но и с редица противоречия както с тези данни, така и с показанията на св.Н., св.Р., с отразеното във ВДС и правилно са възприети като „нагаждани” в подкрепа на защитната теза на подс.Г.. Тя е проследена както времево, така и при „разчитане” на използваните със съконтрахента му изрази в проведените и подслушани със СРС разговори и откритото при огледа наркотично вещество както по вид, така и по тегло. Вярно е, че очакванията на криминалистите са били за разкриване на деяния на подсъдимия, свързани с продажба на цигари без бандерол и съдействие при осъществяване на взломни кражби в региона, но проведените от него разговори с лице от района на Плевен им е дало основание да предполагат разпространение на кокаин, заради което св.Д. е уведомил и съгласувал операцията по разкриване на инкриминираното деяние със св.К. като работещ по линия на наркотиците. Укриването на св.Ш. в чужбина още същия ден след депозиране на показания пред съдия има освен целеното от защитата обяснение и в опасенията му от отмъщение за оказаното на полицията съдействие за разкриване на истината за автора на деянието. В крайна сметка, този си извод съдът е извел като единствен и достатъчно категоричен от събраната доказателствена маса и на основата на житейската логика, поради което ВКС не възприема упреците, отправени към доказателствената му дейност. Съдът е оценил всички относими и годни доказателствени средства според действителното им съдържание, не е пренебрегнал или превратно коментирал някои от тях и е формирал вътрешното си убеждение по правно значимите обстоятелства съобразно процесуалните правила, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В рамките на установените факти законът е приложен правилно. Вярно е, че текстово съдът е пропуснал да отбележи, че наркотичното вещество е било държано от подсъдимия с цел разпространение, в каквато насока са утвърдени съответните обстоятелства от възприетата и от въззивната инстанция фактическа обстановка, а и цифрово е потвърдена правната квалификация на деянието като престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1-во, алт.4 от НК, което очертава пропускът като несъществен и технически. Както бе отбелязано, основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК се навежда основно с изначалната позиция на жалбоподателя той да няма отношение към намереното в автомобила наркотично вещество, но тезата му убедително е отхвърлена като недоказана. Затова и няма как да бъде уважено искането на защитата му да бъде оправдан от касационната инстанция или делото да се върне за ново разглеждане на апелативния съд за постигане на този резултат, тъй като законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност. Наказанието на жалбоподателя е справедливо и съответства на обществената опасност на деянието и на собствената му такава като престъпен деец. Постигнатото от него 3 месеца преди това чрез споразумение „условно” осъждане за пласиране на цигари без бандерол не е изиграло своята възпираща роля и той е продължил да живее по престъпен начин, търсейки други по-лесни, но и по-опасни пътища за реализиране на престъпни доходи, в рамките на изпитателния срок. Наказанието му е било определено при отчитане на всички относими към обема на дължимата му се санкция към законовия минимум за извършеното престъпление и няма основание за смекчаването й при липса на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Поради това ВКС не намери и основание за намеса в рамките на правомощието си по чл.354, ал.2, т.1 от НПК. Жалбата и в тази насока се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191 от 30.05.2013 г., постановено по ВНОХД № 318/2013 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :