3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 200 гр. София 24. 04. 2013г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело N 26/ 2013 г. по описа на гражданска колегия на върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. П. И. М. е обжалвал с частна жалба вх.№ 9871 от 01.02.2012г. определението на Софийския градски съд , ІV-А въззивно отделение № 18980 от 23.12.2011г. по ч. гр.д.№ 11616 /2011г., с което се оставя без уважение частна жалба срещу определението на Софийския районен съд, 47 състав от 05.07.2011г. по гр.д. № 26209/2010 за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. Частната жалба е подадена в срок срещу определение, по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и е процесуално допустима. Разглеждането на частната жалба по същество обаче е обусловено от наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П. И. М. , с която е предявен иск с правно основание чл.74 ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ за претърпени вреди, произтичащи от наложена възбрана за задължение на неговия праводател, вследствие на което не е изпълнил задължението си по предварителен договор за продажба и е следвало да заплати неустойка в размер на 12000лв. Въззивният съд е приел, че спорът по чл.74 ал.1 ЗЧСИ е обусловен от разрешаването на спора по друго висящо дело № 13697/2010 г. по описа на Софийския градски съд , Гражданска колегия, І-15 състав , по което е предявен от Обединена българска банка срещу И. П. М. и П. И. М. иск с правно основание чл.135 ЗЗД с искане да бъде обявен за недействителен договора за продажба, сключен с нот.акт № .../2010г. на нотариус Т. М.. Според въззивния договорът за продажба е сключен по време на срока за доброволно изпълнение на задължението, преди вписване на възбраната от ЧСИ М. Б., но след като относителната недействителност има обратно действие, имотът ще се счита собственост на длъжника и към момента на продажбата и към момента на вписване на възбраната върху имота, което обуславя законосъобразността на действията на частния съдебен изпълнител. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът: провеждането на иск по чл.135 ЗЗД от кредитора срещу длъжника и трето лице-преобретател , освобождава ли съдебния изпълнител от отговорност за недобросъвестно изпълнение на задълженията, а именно проверка на собствеността върху конкретен имот към момента на налагане на възбраната върху него. Въпросът е от значение за преценката за обусловеността на иска по чл.74 ЗЧСИ от разрешаването на спора по чл.135 ГПК , формирал е решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл.74 ЗЧСИ е деликтна и според задължителната съдебна практика, създадена по реда на чл.290 и сл. ГПК /срв.решение № 196 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/2011 , ВКС, ІІІ г.о., и цитираните в него/ , за да бъде реализирана следва да се докаже , че при изпълнение на задълженията си частният съдебен изпълнител е действал неправомерно, а длъжникът е претърпял вреда , която е в причинна връзка с извършените неправомерни деяствия. По предявен иск с правно основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ съдът преценява законосъобразността на действията и бездействията на съдебния изпълнител във връзка с конкретните твърдения на ищеца за увреждащите го действия. В случая твърденията в исковата молба са, че частният съдебен изпълнител не е извършил проверка в Агенцията по вписванията, за да се убеди, че налага възбрана върху имот, който е собственост на длъжника, а вредата се състои в заплащане на неустойка по предварителен договор, сключен от преобретател на длъжника, поради невъзможност да бъде сключен окончателния договор заради наложена възбрана върху имота след датата на предварителния договор. Съгласно чл. 229 ал.1 т.4 ГПК съдът е длъжен да спре разглежданото от него дело, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора . Спирането се налага, за да се изчака решаването на спора с преюдициално значение с цел да бъде зачетено постановеното решение. С отменителния иск по чл.135 ЗЗД се цели да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията , с които длъжникът го уврежда като се разпорежда с имуществото си и с това затруднява удовлетворяването на кредитора. При твърдения за вреда, която произтича от неизпълнен предварителен договор на приобретател на длъжника поради наложена възбрана преди вписване на исковата молба по отменителния иск, резултата от делото по предявения иск по чл.135 ГПК не се явява обуславящ отговорността на частния съдебен изпълнител. С оглед на изложеното обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на първата инстанция следва да се отменят и делото да се върне на Софийския районен съд за по-нататъшен ход. При отмяна на определението на Софийския градски съд, с което не е уважена частната жалба, следва да се отмени и допълващото го определение за разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определението на Софийския градски съд , ІV-А въззивно отделение № 18980 от 23.12.2011г. по ч. гр.д.№ 11616/2011г. и потвърденото с него определение на Софийския районен съд, 47 състав от 05.07.2011г. по гр.д. № 26209/2010 за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, както и допълнителното определение за разноски № 12955 от 04.08.2012г. по гр.д.№ 1161/2011г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: