О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е    № 436        София, 12.11.2008 год.                 ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,   ІІІ г.о.    в закрито заседание на трети декември, две хиляди и осма  година в състав:                                                           Председател: Надя Зяпкова                                                                   Членове: Любка Богданова                                                                                 Марио Първанов   при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова         ч. гр.д. 2099    по описа  за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. П. Г. от гр. П., чрез пълномощника му адв. М. Р. срещу определение № 482 от 24.07.2008 год. по ч.гр.д. № 726 /2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение № 1* от 20.06.2008 г. по гр.д. № 219/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено ново, с което е допуснато налагане на обезпечителна мярка “запечатване на автомобил” върху лек автомобил марка “М”, модел “М”, с рег. № РВ № 0009 ТМ /ВАНКО/, рама № WDC 1631541A108644, двигател № 1* цвят светлосив, собственост на И. П. Г.. Допусната обезпечителна мярка е наложена на основание чл.22, ал.3 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона - основание за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3 ГПК във вр.чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Ответникът по частната касационна жалба Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не изразява становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в определението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона - основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според жалбоподателят същественият материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона е съответствието на допусната обезпечителна мярка “запечатване на лек автомобил” с обезпечителната нужда. Съдът в настоящия състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд. За да се произнесе по основателността на частната касационна жалба съдът установи следното: С обжалваното определение въззивният съд е допуснал посочената обезпечителна мярка, като е приел, че са налице изискванията на чл.22, ал.3 от ЗОПДИППД. Изложил е съображения, че с наложената обезпечителна мярка ще се постигне целта на закона, а именно предотвратяване и ограничаване възможностите за извличане облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждания с имущество, придобито от престъпна дейност. Определението е правилно. ЗОПДИППД е насочен към пресичане на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество придобито от престъпна дейност. С разпоредбата на чл.22, ал.3 ЗОПДИППД е предвидено, че при опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото, придобито от престъпна дейност, по искане на органите по чл. 12, ал. 10 съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество. В настоящия случай преценката на въззивния съд, че независимо от наложената обезпечителна мярка “запор” върху процесния лек автомобил, тъй като същият е оставен на съхранение при собственика му, поисканата допълнителна обезпечителна мярка “запечатване на лек автомобил” ще ограничи неговото амортизиране, както и ще доведе до невъзможност за предприемане на разпоредителни действия и ще ограничи възможността от погиване на автомобила е правилна. Допусната обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда и интерес на ответника по частната жалба от запазване на имуществото, с оглед осъществяване на правата му при евентуално позитивно решение. Разпоредбата на чл.22 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност препраща към правилата на обезпечителното производство по чл. 389 и сл. ГПК / 309 и сл. ГПК/отм./ и по правното си естество допускането на това обезпечение се доближава до обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК. При допускане на обезпечение наложената обезпечителна мярка трябва да съответства на обезпечителната нужда. “Обезпечителната нужда” е термин от практиката, който обединява законовите изисквания за невъзможно или затруднено осъществяване правата на молителя по бъдещо решение. В случая въззивният съд е извършил такава преценка и правилно е приел, че са налице предпоставките на чл.22, ал.3 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Развитите в частната жалба доводи, че това е единствения автомобил на петчленното семейство на жалбоподателя, включващо и трите му малолетни деца, чиито права биха били сериозно накърнени от тази обезпечителна мярка, тъй като това ще му попречи да им осигури здравословни и безопасни условия за живот, включващи нуждата от транспорт при заболяване и обучение не обосновават извод, че наложената мярка е незаконосъобразна. Обезпечителните мерки по ЗОПДИППД се налагат по правилата на обезпечителното производство по ГПК. С разпоредбата на чл.393 ГПК законодателят е регламентирал хипотезите, при които е недопустимо обезпечението, а настоящия случай не попада в тези изключения. Следва да се отбележи, че с определение от 26.01.2007 г. е наложен запор върху лек автомобил марка “БВМ”, модел “520 И”, рег. № Р* собственост на жалбоподателя, който е оставен на съхранение при собственика. Липсват доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че този автомобил е отчужден, преди налагане на обезпечителната мярка. Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.     О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 482 от 24.07.2008 год. по ч.гр.д. № 726/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 482 от 24.07.2008 год. по ч.гр.д. № 726/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :