Р Е Ш Е Н И Е №. 128 С о ф и я 10 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 м а р т 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 66/2011 година. Производството е по касационна жалба на подсъдимия Г. А. Г. от П. срещу нова въззивна присъда от 14.12.2010 г. по ВНОХД № 780/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в гражданско-осъдителната й част с доводи за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се иска отмяната й и отхвърляне на предявения срещу него иск. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Гражданската ищца М. В. Б., редовно призована, не се явява в производството пред касационната инстанция и не е изпратила повереник. В писмено становище оспорва основателността на жалбата и моли за отхвърлянето й. Подсъдимият Г. поддържа в производството пред касационната инстанция лично и чрез защитник подадената жалба. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 34/26.03.2010 г., постановена по НОХД № 50/2010 г. на районен съд-Панагюрище подсъдимият Г. А. Г. от П. е признат за виновен в това в периода от 29.04.2009 г. до 11.05.2009 г. в П. да е извършил престъпление по чл.194, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание 150 лв глоба в полза на държавата. Уважен е предявеният от пострадалата М. Б. граждански иск за причинени й имуществени вреди от престъплението, като подсъдимият е осъден да й заплати сумата от 400 лв. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия заради необосноваността, незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение присъда, със съответните последици за предявения срещу него граждански иск. С въззивна присъда № 37/25.05.2010 г. по ВНОХД № 320/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд подс.Г. е признат за невинен в извършване на престъплението и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.194, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, но във връзка с чл.9, ал.2 от НК, като е потвърдена присъдата в останалата част. Въззивната присъда, по касационна жалба на подс.Г., ВКС по н.д.№ 380/2010 г. на Първо наказателно отделение с решение № 394/26.11.2010 г. я е отменил заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по приложението на закона. При новото разглеждане на делото с въззивна присъда от 14.12.2010 г. по ВНОХД № 780/2010 г. Пазарджишкият окръжен съд отново е признал подсъдимия Г. за невинен и той е оправдан по предявеното му обвинение поради недоказаност да е осъществил такова престъпно деяние, а в гражданско-осъдителната част е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия визира неправилното приложение на материалния закон от новия състав на въззивния съд при потвърждаване на първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част с искане за постановяване на решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, с присъждане на разноски за тази инстанция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за допустима, като разгледана по същество – за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В наказателната част въззивната присъда не е атакувана и е влязла в законна сила, а тя е оправдателна, като е прието, че подсъдимият не е осъществил състав на престъпление, както и действия, съставляващи по съществото си “непозволено увреждане” по смисъла на закона. При тези си изводи съдът е следвало да отмени първоинстанционния съдебен акт изцяло, като относно предявения иск се произнесе по същество, при несъставомерността на деянието на подсъдимия-ответник по иска като престъпление от Особената част на НК, налице ли е виновно и противоправно увреждане на ищцата от действията му и постанови наново осъждането на първия или при отрицателен отговор - да отхвърли иска. В случая, като е потвърдил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част той е злепоставил интересите на подсъдимия, установявайки процесуално привидно отпадане на правото му в тази част да атакува въззивния съдебен акт. ВКС в настоящия си състав намира, че тъй като по съществото си и в тази част този акт има характера на нова присъда, то подадената от подсъдимия касационна жалба срещу тази част на същата, съгласно чл.346, т.2 от НПК, е допустима. Утвърдена е съдебната практика, че и когато инкриминираното деяние не съставлява престъпление, но с него виновно и противоправно са причинени вреди другиму, деецът дължи възстановяването им, т.е. правното основание за осъждането му от наказателния съд е в чл.45 от ЗЗД, забраняващ да се вреди другиму и затова се дължи обезвреда. Окръжният съд обаче е потвърдил първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната й част, приемайки подс.Г. да се е неоснователно обогатил за сметка на обедняването на ищцата М. Б., т.е. намерил е иска й за доказан с правно основание в чл.59, ал.1 от ЗЗД. В наказателния процес е допустимо предявяване и разглеждане по същество на искове само за непозволено увреждане, доколкото установяването на елементите на дадено престъпление представлява по съществото си извличане на фактически обстоятелства за виновно и противоправно поведение на дееца с причиняване на вреди на пострадалия, физическо или юридическо лице, без за реализиране на гражданската отговорност на виновното лице да е необходимо установяване на формата на вина при осъществяване на увреждащото деяние. Това е така и защото за разлика от престъплението, при непозволеното увреждане, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината на дееца се предполага за доказана до установяване на противното. Субсидиарният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД изисква установяване обогатяването без правно основание на ответника за сметка на обедняването на ищеца, което не е в предмета на доказване в наказателния процес като фактически обстоятелства от кръга на тези по чл.102, т.2 и 3 от НПК. Поради това законодателят в чл.84, ал.1, чл.85, ал.1, чл.87, ал.1 от НПК свързва предявяването на иск в наказателния процес с вреди от съответното престъпление, предмет на наказателното производство и установяването им по правилата на НПК, доколкото основанието за уважаването му и размерът им са в обхвата на предмета на доказване в това производство. На тази основа се извлича и недопустимостта за предявяване на иск в наказателното, и то съдебно производство с друго правно основание извън това по чл.45 от ЗЗД, ангажиране на доказателства извън фактическите обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние, както и забраната по чл.88, ал.2 от НПК изясняването на обстоятелства във връзка с приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск да се използва като причина за отлагане хода на съдебното производство, създаваща основание за прекратяването му относно гражданския иск. В случая, приемайки несъставомерност на деянието на подс.Г., съдът е следвало да отмени първоинстанционната присъда и в гражданско-осъдителната й част и да отхвърли предявения срещу него с правно основание в чл.45 от ЗЗД граждански иск, като за ищцата остава възможността да защити претенцията си по исков ред съгласно правилата на ГПК, но на друго правно основание. Това неправилно приложение на закона следва да бъде отстранено от настоящата инстанция съгласно правомощията й по чл.354, ал.2, т.5 от НПК. Присъдата следва да се отмени и относно държавната такса върху иска, който се отхвърля, а така също и относно разноските, които съгласно чл.190, ал.1 от НПК следва да останат в тежест на Държавата. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.5 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ новата (втора поред) въззивна присъда от 14.12.2010 г. по ВНОХД № 780/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд в гражданско-осъдителната й част, като ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Б. от П. срещу подсъдимия Г. А. Г. от П. граждански иск за заплащане на сумата 400 лв, представляваща претендирано на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение за причинени й имуществени вреди от деянието, като неоснователен, като ОТМЕНЯ присъдата и в частта относно осъждането на подсъдимия Г. за 85 лева разноски по делото и за 50 лева държавна такса върху неправилно уважения граждански иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :