6 Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 16 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1985/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на повереника на частните обвинители А. А. А., С. А. А. и С. А. А., действащи чрез и със съгласието на законния им представител Д. Й. М. и по жалба на подсъдимия А. И. Д. срещу въззивно решение № 111/22.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 113/2014 г. от Апелативен съд – Бургас. В касационната жалба, подадена от името на частните обвинители, се претендира, че утвърденото от въззивния съд наказание на подсъдимия Д. е явно несправедливо. Счита се, че съдът е следвало да определи наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК да е в размер на три години лишаване от свобода и изпитателният срок по чл. 66 от НК да е в максималния размер от пет години, а съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК наказанието „лишаване от право да управлява МПС” да е в размер от три години. Отправеното искане е Върховният касационен съд да извърши исканата корекция в наложените на подсъдимия наказания. В касационната жалба на подсъдимия Д. и допълнението към нея се излагат доводи, че съдебните актове не кореспондират на събраните по делото доказателства, а квалификацията на деянието би следвало да е по чл. 343а от НК, тъй като подсъдимият е направил всичко зависещо от него да окаже помощ на пострадалите лица. Отправеното искане в касационната жалба е за отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на размера на наложените наказания. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, жалбата на частните обвинители се поддържа от повереник. Същият счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Подсъдимият А. И. Д. и защитата му поддържат подадената от тях жалба по съображенията, изложени в нея. Оспорват жалбата на частните обвинители. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 77/13.05.2014 г., постановена по НОХД № 233/2014 г. от Окръжен съд - Бургас, подсъдимият А. Д. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал. 3, б. „б”, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което на основание чл. 58а от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от две години. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия Д. и по жалба на частните обвинители, присъдата е потвърдена. І. По жалбата на подсъдимия Д.. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения : Правото да се атакува съдебният акт пред по-горната инстанция е срочно и се упражнява в предвидения от закона срок. Съгласно разпоредбата на чл. 350, ал. 2 от НПК жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в петнадесетдневен срок от обявяването му по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК. Пропускането на този срок преклудира правото на страната да обжалва решението и да предизвика неговата проверка от касационната инстанция. Видно от данните по делото в съдебното заседание, проведено на 15.09.2014 г., е приключило съдебното производство по ВНОХД № 113/2014 г. на Апелативен съд- Бургас, който е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. На 02.11.2014 г. (виж, л. 49 от делото) подсъдимият Д. е получил съобщение за изготвяне на решението на въззивния съд, в което е посочено, че същото подлежи на обжалване в 15- дневен срок от датата на получаване на уведомлението. На 29.10.2014 г. (виж, л. 50 и л. 51 от въззивното дело) защитникът на подсъдимия е получил две съобщения в качеството му на страна и от името на подсъдимия Д., в които също е посочено, че решението е изготвено и може да се обжалва в 15- дневен срок от датата на получаване на уведомлението. Така съдът е изпълнил задължението си по чл. 340, ал. 2 от НПК. При тези данни срокът за обжалване на решението от подсъдимия изтича на 17.11. 2014 г., а съобразно датата на получаване на съобщението от неговия защитник на 13.11.2014 г. Касационната жалба е подадена направо във Върховния касационен съд на 13.01.2015 г., видно от пощенското клеймо върху плика, приложен към касационното производство. С разпореждане от 16.01.2015 г. председателят на І н.о. е разпоредил жалбата да се приобщи към касационното производство, образувано по жалба на частните обвинители. При казаното, подадената от защитника на подсъдимия Д. касационна жалба се явява просрочена и като такава е недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане. ІІ. По жалбата, подадена от името на частните обвинители. Жалбата е неоснователна. Следва да се отбележи, че искането Върховният касационен съд да увеличи наложените на подсъдимия наказания е извън правомощията, определени от закона - виж, чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК. На този етап от развитието на процеса (извън хипотезата на чл. 354, ал.5, изр. 2 от НПК) касационният съд може само да осигури възможност да се наложи по-тежко наказание чрез отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция за увеличение на наказанието. По делото обаче липсват основания за упражняване правомощията по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК. Жалбоподателите акцентират върху това, че са лишени от адекватна защита поради проведената диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, както и че в обвинителния акт не са посочени и други нарушения на ЗДП, допуснати от подсъдимия. Тези доводи трудно могат да се отнесат към съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Първо, конституираните допълнителни страни и техните повереници участват в предварителното изслушване, като становището им следва да бъде преценявано в случай на направено самопризнание от подсъдимия, но то няма обвързващ характер при вземане на решението за допускане на тази форма на съкратено съдебно следствие. Видно от данните по делото окръжният съд на основание чл. 370 от НПК е взел решение за предварително изслушване на страните, за което частните обвинители и техният повереник са били уведомени, както и за това, че могат да вземат становище относно прилагане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК (виж, л. 8 и сл. от първоинстанционното дело). Такова становище не е изразено от тях нито предварително, нито в проведеното съдебно заседание на 13.05.2014 г. Второ, частните обвинители нямат функции по повдигане на обвинението и затова по тяхно искане не може да се промени правната квалификация на деянието и/или да се вменят на подсъдимия и други нарушения на ЗДП, които не са въведени от прокурора с обвинителния акт или по реда на чл. 287 от НПК, както впрочем е заявено и с касационната жалба на повереника. На следващо място, при индивидуализация на наказанието предходните инстанции са подложили на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК, които имат значение за определяне обема на наказателната принуда. По делото са установени смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, почти безукорната му характеристика като водач – регистрирани само две нарушения на ЗДП през дългогодишния му стаж като професионален шофьор, както и значителният принос на починалия пострадал А. за настъпване на вредоносния резултат. Не могат да бъдат възприети възраженията на повереника, насочени към отричане на приноса на пострадалия А. А. за настъпването на ПТП, защото те съдържат собствена интерпретация на експертните заключения. Въззивният съд не е имал основание да игнорира нарушенията на ЗДП, допуснати от пострадалия А., които са идентични на тези, вменени на подсъдимия Д.. Макар това поведение на пострадалия да не е оценено от съда като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на А. е в основата на решението наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено в законоустановения минимум от три години, което при приложението на чл. 58а, ал.1 от НК е намалено с една трета. В жалбата не се оспорва начинът на изтърпяване на наказанието, а само продължителността на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК и това оспорване е обвързано с искането за увеличение на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. По идентичен начин се възразява и срещу срока, за който подсъдимият е лишен от право да управлява МПС. При липсата на конкретни аргументи, изложени в подкрепа на оспорването, касационната инстанция не намира основание за намеса при условията на чл. 348, ал. 5 от НПК, защото комплексната санкция, наложена на подсъдимия, е съответна на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. По тези съображения и на основание чл. 350, ал.2 и 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от името на подсъдимия А. И. Д., срещу въззивно решение № 111/22.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 113/2014 г. от Апелативен съд – Бургас. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 111/22.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 113/2014 г. от Апелативен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.