4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 938 [населено място], 22.12.2014 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2864 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. П. Г. и Л. Иванова Николова срещу определение № 1989/01.08.2014г. по ч.гр.д. №2928/14г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №5638 от 10.04.2014г. по т. д. № 2122/13г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-15 състав, за връщане на предявената от жалбоподателите искова молба. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.2 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ по следните процесуалноправни въпроси: 1. Приложими ли са разпоредбите на чл.74 от ТЗ при обжалване решение на общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел и дали всяко от заявените основания за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание е предмет на самостоятелен иск. Поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №94 от 20.02.2007г. по т.д.№574/2006г. на ВКС, І т.о., с което се приема,че е недопустимо прилагането по аналогия на Търговския закон по отношение на сдруженията. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по предявени от А. П. Г. и Л. Иванова Николова за отмяна на решения на общото събрание на сдружение „Център за защита правата в здравеопазването”, проведено на 15.03.2013г. За да потвърди определението на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е приел, че при искане за отмяна на няколко решения, взети на едно общо събрание на сдружение с нестопанска цел, са налице няколко обективно съединени иска, за всеки от които следва да бъде внесена държавна такса. Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че първият от поставените въпроси не е относим към предмета на спора, доколкото съдът не е приел в мотивите си,че при обжалване решение на общото събрание на юридическо лице с нестопанска цел са приложими разпоредбите на чл.74 от ТЗ, съответно не е допуснал противоречие с решение №94 от 20.02.2007г. по т.д.№574/2006г. на ВКС, І т.о. Такива мотиви са изложени в потвърденото първоинстанционно определение, но въззивният съд не е препратил към тях. Въззивният съд, въз основа на извършена от него интерпретация на искова молба, е достигнал до извода,че при искане за отмяна на няколко решения, взети на едно общо събрание на сдружение с нестопанска цел, са налице няколко обективно съединени иска, в случая четири на брой,. Този извод е в противоречие с мотивите на определение № 588 от 18.07.2014г. на ВКС по ч. гр. д. №4046/2014г., IV г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, служебно известно на настоящия състав, на което частните жалбоподатели също се позовават с допълнителна молба, тъй като определението е постановено след подаването на частната касационна жалба. Поради това касационното обжалване на определение №1989/01.08.2014г. по ч.гр.д. №2928/14г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Настоящият състав на ВКС споделя изцяло разрешението, дадено с определение № 588 от 18.07.2014г. на ВКС по ч. гр. д. №4046/2014г., IV г. о., ГК на ВКС,че дори и когато се оспорват няколко решения на едно общо събрание / в настоящия случай на юридическо лице с нестопанска цел/ поради липса на някоя от предпоставките за приемане на решенията, искът с който се прави оспорването, е един. Редовното свикване на общото събрание, редът и условията за провеждането му, наличието на кворум и мнозинство, са общи предпоставки за законосъобразно вземане на решенията, поради което липсата на тези предпоставки засяга общо всички решения, приети на съответното общо събрание. Следва да се отбележи,че в този смисъл са и разрешенията в т.VІ от ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГТК на ВКС, което предвижда,че при един релевиран порок на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание на търговско дружество, може да се предяви иск по чл.74 от ТЗ срещу едно или всички решения на общото събрание. Тоест броят на приетите решения на общото събрание, които се атакуват по съдебен ред, не променя характера на търсената защита и не дава основание да се счита,че са предявени отделни конститутивни искове. Макар и ТР №1 от 06.12.2002г. да визира реда за защита срещу порочни решения на общи събрания на търговски дружества, а определение № 588 от 18.07.2014г. на ВКС по ч. гр. д. №4046/2014г., IV г. о., ГК на ВКС, редът за защита срещу решения на ОС на етажна собственост, като провеждането на тези общи събрания се подчинява на различна нормативна уредба от тази за сдруженията с нестопанска цел, която не се прилага по аналогия, налице са общи белези на конститутивните искове за отмяна на решенията на органите на управление на различните видове юридически лица, които ги подчиняват на някои общи правила, включително и относно определянето на дължимата държавна такса. Предвид отговора на поставените правни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. С него е потвърдено връщането на исковата молба на частните жалбоподатели, защото не са изпълнили в срок указанията за внасяне на дължимата държавна такса по делото в размер на 210 лева Съдът е приел, че тъй като се атакуват четири решения на общо събрание на сдружение „Център за защита правата в здравеопазването”, проведено на 15.03.2013г, то се дължи държавна такса в размер на 80 лева за четири обективно съединени искове, а по делото е внесена само част от дължимата такса в размер на 110 лева. Предявеният иск обаче е един, той е неоценяем и дължимата за него такса, не може да бъде определена от съда в размер по – голям от 80 лева, като по делото вече са внесени 110 лева. По изложените съображения настоящият състав приема, че исковата молба е върната неправилно от първоинстанционния съд, поради което обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение № 1989/01.08.2014г. по ч.гр.д. №2928/14г. на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение №5638 от 10.04.2014г. по т. д. № 2122/13г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-15 състав, за връщане на предявената от А. П. Г. и Л. Иванова Николова искова молба. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.