Р Е Ш Е Н И Е № 8 София,02.03 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 672/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], Л. чрез процесуален представител адвокат В. И.-К. против въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 15/25.01.2011 г., постановено по гр. д. № 545/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Ловешки районен съд № 221/28.06.2010 г., постановено по гр. д. № 631/2010 г., с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от А. Г. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], Л.-признато е за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „деловодител”, сектор „Помощен персонал”, отдел „Сигурност и администрация” със заповед № 394/18.03.2010 г. на изпълнителния директор на [фирма], Л. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 22.03.2010 г.; Е. е възстановена на предишната работа и й присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 1077.36 лв. за периода от 22.03.2010 г. до 14.06.2010 г. Ответницата по касационната жалба А. Г. Е. не е изразила становище. С определение № 1058/29.09.2011 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е прието, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно: кой е компетентен орган да утвърждава и коригира щатно разписание в акционерно търговско дружество. Отговор на правния въпрос: Въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 2236/25.01.2007 г., постановено по гр. д. № 896/2004 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което в производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ по идентичен правен въпрос е приет за необоснован изводът на въззивния съд, че във възложеното на изпълнителния директор оперативно управление на дружеството не се включва и правомощието да се определя числения състав на работниците и служителите. Това правомощие не представлява „съществени организационни промени”, изискващи единодушно решение на Съвета на директорите на дружеството съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 3 ТЗ /ред. към момента на уволнението/. Не може да се приеме, че всяко съкращаване на щата е съществена организационна промяна. Определянето на общия брой на работниците и служителите и разпределението на работата между тях по трудови функции по начало не е съществена организационна промяна. Това е решение за целесъобразното и ефективно осъществяване на търговската дейност на дружеството, което е необходимо да се взема оперативно. Ето защо е неоснователен доводът за утвърждаване на щатното разписание от некомпетентен орган. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Неправилно въззивният съд е признал за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните. Несъобразен със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че към момента на издаване на процесната заповед за уволнение не е налице одобрено от компетентен орган на дружеството щатно разписание за премахване по щата заеманата от ответницата по касация длъжност. Този извод съдът е направил без да обсъди и прецени приети във въззивната инстанция писмени доказателства, видно от които промяната на щатното разписание, засегнала заеманата от ответницата по касация длъжност е извършена от компетентен орган. Промяната на щатното разписание, извършена от изпълнителен директор на дружеството е на основание делегираните му права с чл. 6, т. 2, б. „в” от договора за управление, сключен на 1.08.2009 г. между Н. А. К., в качеството на главен изпълнителен директор на дружеството /доверител/ и П. М. А., в качеството му на изпълнителен директор /довереник/. Видно от протокол № 9 от 26.05.2009 г. с решение по т. 3.2 от проведено на същата дата заседание Управителният съвет на дружеството е дал право на главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на дружеството да утвърждават и изменят вътрешни нормативни актове на дружеството, като: Вътрешни правила за организация на работната заплата, Правилник за вътрешния трудов ред, длъжностно щатно разписание, длъжностни характеристики. А видно от протокола от заседание на Надзорния съвет на дружеството от 23.03.2007 г. по т. 1 от взетите решения Н. съвет е избрал за главен изпълнителен директор на дружеството Н. А., който да представлява дружеството заедно и поотделно с другия изпълнителен директор П. М. А., като на първият от тях е възложено да сключи договор за възлагане на управлението на дружеството с избрания нов изпълнителен директор, в изпълнение на което е сключеният между тях договор за управление от 1.08.2009 г. При това положение, изменението на щата, считано от 22.02.2010 г. със заповед № 270/19.02.2010 г., издадена от изпълнителния директор П. А., по силата на което е съкратена длъжността „деловодител” към сектор „Х. персонал”, отдел „сигурност и администрация” на [фирма] , [населено място], заемана от ответницата по касация е извършена от компетентен орган. Предвид изложеното въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението следва да се отмени и ВКС да се произнесе по същество на спора, като постанови друго решение, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ се отхвърлят, като неоснователни, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Ловешки окръжен съд, Гражданска колегия № 15/25.01.2011 г., постановено по гр. д. № 545/2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. Е. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] против [фирма], [населено място], [улица], представлявано от главен изпълнителен директор Н. А. К. и изпълнителен директор П. М. А., заедно и поотделно, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ-за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, постановено със заповед № 394/18.03.2010 г. на главен изпълнителен директор Н. А. К. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 22.03.2010 г., за възстановяване на предишната работа на длъжността„деловодител”и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 2 280.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: