1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 116
гр.София, 18.02.2010г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
при секретаря Ю.Г. гиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4654 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.07.2008г. по гр.д.№ 2539 / 2007г., с което Пловдивски окръжен съд, като е отменил частично решение от 12.07.2005г. по гр.д.№69702004г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлил иск на Василка К. В., А. К. Р., К. Н. Р. и Н. К. Р. с правно основание чл.108 ЗС. Като е оставил в сила решението в останалата му част е отхвърлил насрещен иск за собственост с правно основание чл.97 ГПК на Г. В..
Жалбоподателите Василка К. В.,А. К. Р., К. Н. Р. и Н. К. Р. молят да се отмени обжалваното решение като неправилно, като бъде уважен предявения от тях иск.
Жалбоподателката Г. В. К. моли също да бъде отменено решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея насрещен иск с правно основание чл.97 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по същество, приема за установено следното:
По жалбата на Василка К. В., А. К. Р., К. Н. Р. и Н. К. Р..
С решение от 08.07.2008г. по гр.д.№2539/2007г. Пловдивски окръжен съд, като е отменил частично решение от 12.07.2005г. по гр.д.№69702004г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлил иск на Василка К. В., А. К. Р., К. Н. Р. и Н. К. Р. срещу Г. В. осъждане на последната да им предаде владението на УПИ ХІІ-29 в кв.6 по плана на [населено място]. Изложил е съображения за това, че този имот е от 1947г. в регулация, бил е записан като имот пл.№641 на наследници на Д. Ч., на които същият е и възстановен в решение на ПК-Р.. Установено е било по делото, че с решение на Председателя на ИК на ОНС- П. от 14.03.1966г. е разрешено на В. В.-праводател на Г. В., да построи къща в ХІІ- за имот 641 по плана от 1947г., което право е било и реализирано, като от имота по регулационен план от 1978г. са образувани УПИ ХІІ и ХІІІ-29 в кв.6 и къщата попада в ХІІІ-29. При тези данни съдът е приел, че е налице пречка- ищците-жалбоподатели да си възстановяват собствеността върху същия по реда на ЗСПЗЗ с решение №77593/01.12.1998г. на ПК-Р., тъй като правото на строеж на праводателят на Г. В. е реализирано върху общ парцел и последвалото разделяне на имота при извършена делбата по гр.д.№2118/1998г. на Пловдивски РС не променя характера на имота като такъв включен в чертите на населеното място и загубил земеделския си характер. Установено и също така, че Г. В. е получила правото на строеж върху празния парцел ХІІ-29 с влязло в сила решение по делбеното дело. Като е оставил в сила първоинстанционното решение съдът е отхвърлил насрещния иск на Г. В. за признаване че е собственик на УПИ ХІІ-29-с мотив, че при делбата, тя е получила само право на строеж, а не собственост върху терена.
За да отхвърли предявеният от Василка К. В., А. К. Р., К. Н. Р. и Н. К. Р. иск с правно основание чл.108 ЗС съдът е приел, че с включване на имот в чертите на населеното място той е загубил земеделския си характер и дори и да не е застроен е налице пречка за успешно провеждане на земеделска реституция по отношение на същия. В други решения на Върховният касационен съд, приложени и към жалбата, е дадено разрешение, че без започнало законно строителство към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ- 01.03.1993 г. не е налице пречка за възстановяването на земеделската земя – чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
Настоящият съдебен състав намира за правилно второто становище. Разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ запазва само правата на третите лица, които законно са построили сгради върху земеделски земи, включени впоследствие в строителните граници на населеното място. В случая спорният имот е бивша земеделска земя, включена в строителните граници на [населено място], отредена за жилищно строителство - но без започнало законно строителство към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ- 01.03.1993 г., поради което незаконосъобразно е прието, че е налице хипотеза, изключваща възстановяването на земеделската земя, след като няма законен строеж до 1.03.1991 година (чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ ), нито е проведено мероприятие на или застрояване на терена по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Приложното поле на нормата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е очертано освен с местонахождението на имотите, също и с кръга на правоимащите лица. Имат се предвид физически лица, построили сграда на основание законно отстъпено им право на строеж.
Като е приел, че е налице хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ макар и да няма изградена сграда, съдът неправилно е отхвърлил и предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че на основание чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да се отмени, като бъде постановено решение по съществото на спора. За да отхвърли предявения иск при тези данни въззивният съд неправилно е приел, че жалбоподателите-ищци не са собственици на процесния имот. Успешното провеждане за търсената защита при иск с правно основание чл.108 ЗС изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга страна би следвало да докаже и че ответникът ползува неговия собствен имот без правно основание. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено, че собствеността върху същият е и възстановена с решение на ПК-Р. на ищците и ответницата Г. В. го владее без основание. Ето защо същата следва да бъде осъдена да им върне владението на имота.
По жалбата на Г. В..
С определение ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в частта му относно насрещния иск на тази жалбаподателка на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Действително служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото и непроизнасянето по предявен иск би обусловило извод за недопустимост на постановения съдебен акт. И в трайната си практика, намерила израз в т.10 на ТР№1/2001г., ВКС приема, че се осъществява служебен контрол за допустимостта на съдебното решение, но в случая въззивният съд е разгледал предявения иск и е постановил допустим съдебен акт. Жалбоподателката е поискала с насрещен иск да бъде признато за установено, че е собственик на УПИ ХІІ-29, в кв.6 по плана на [населено място] и с решението си въззивният съд се е произнесъл по насрещен иск, отхвърляйки като неоснователен иск за собственост.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Установено е по делото, че собствеността върху спорния парцел е възстановена с решение на ПК-Р. на ищците и ответницата Г. В. не доказва да е придобила право на собственост върху същия на оригинерно или производно правно основание. Въззивният съд правилно е приел, че жалбоподателката не е доказала наличие на свое право на собственост върху парцела, предмет на спора, поради което предявеният от нея иск за признаване правото й на собственост е неоснователен. Ето защо в частта, с която въззивният съд е отхвърлил насрещния иск на жалбоподателката Г. В. решението е правилно и на основание чл.293, ал.1 ГПК следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, съдът
о т м е н я решение от 08.07.2008г. по гр.д.№ 2539 / 2007г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иск на Василка К. В., А. К. Р., К. Н. Р. и Н. К. Р. срещу Г. В. с правно основание чл.108 ЗС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
осъжда Г. В. К. да предаде на Василка К. В., А. К. Р., К. Н. Р. и Н. К. Р. владението на УПИ ХІІ-29, в кв.6 по плана на [населено място].
оставя в сила същото решение в останалата му част.
осъжда Г. В. К. да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 63,54 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: