Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 27 ноември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ГАЛИНА ТОНЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 786 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура срещу решение № 41 от 17.05.2018 г. по внохд № 28/18 г. на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която е отменена пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”, определена на основание чл. 67 ал.3 от НК. Твърди се, че в тази част решението е незаконосъобразно и се иска частичната му отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият С. В. Т. и частните обвинители Е. Б. и А. Б. не се явяват и не вземат становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите в протеста и се запозна с атакувания съдебен акт , установи следното: С присъда № 132/ 06.12.2017 г. по нохд № 386/ 17 г. Великотърновският окръжен съд признал подсъдимия С. В. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал.1 б.В от НК и на основание чл. 58а от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири години. Лишил подсъдимия Т. от право да управлява МПС за срок от три години. На осн. чл. 67 ал.3 от НК постановил в изпитателния срок на условното осъждане подсъдимият Т. да изпълнява пробационните мерки по чл. 42а ал.2, т.1 и т.2 от НК. По жалба на подсъдимия Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като отменил наложените на осн. чл. 67 ал.3 от НК пробационни мерки. Потвърдил присъдата в останалата й част. Протестът е неоснователен. Той е мотивиран с доводи за по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, сравнена с обичайната за тези престъпления. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил броя на допуснати нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на съставомерния резултат, наложените на подсъдимия административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение, младата възраст на пострадалата. Прокурорът счита, че за постигане на целите на генералната превенция е необходимо налагане на по-тежки наказания. Върховният касационен съд намира възраженията за неоснователни. Великотърновският апелативен съд е извършил проверка на присъдата и е установил, че като е определил две пробационни мерки по чл. 67 ал.3 от НК първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона. Мотивирал е становище, че липсва необходимост подсъдимият да търпи ограничения по време на изпитателния срок и спрямо него да се изпълняват пробационни мерки, което се споделя от настоящия касационен състав. С разпоредбата на чл. 67 ал.3 от НК законът дава възможност на съда да постанови по време на изпитателния срок на условното осъждане спрямо подсъдимия да се изпълнява една от пробационните мерки по чл. 42а ал.2 т.1-4 от НК. Тази пробационна мярка не е наказание, а мярка за въздействие върху осъденото лице с цел да се засили превантивното и възпитателно въздействие на основното наказание за извършеното престъпление. В конкретния случай, наказанието лишаване от свобода е отложено за достатъчно дълъг изпитателен срок, по време на който подсъдимият следва да има поведение, ориентирано към спазване на законите на страната, да осмисли и коригира отношението си към правилата за движение. Извършеното от него престъпление не се отличава с по-висока от обичайната степен на обществена опасност. Съставомерният резултат е пряка и непосредствена последица от неспазване на режима на скоростта, а останалите инкриминирани нарушения на правилата за движение, за които той е осъден, нямат съществен принос за реализиране на престъплението. Самият касатор не е личност със завишена степен на обществена опасност, както е посочено в протеста. Прегледът на материалите по делото разкрива, че той е наказван по административен ред за сравнително леки нарушения на правилата за движение, които са отдалечени във времето. Санкциониран е за управление на МПС, чиито регистрационни табели не са поставени на определените за това места, за използване на звуков или светлинен сигнал, предвиден за автомобил със специален режим, за управляване на МПС без обезопасителен триъгълник, за управление на мотор без каска, за това, че не е спрял на полицейски сигнал и т.н. От 2013 г. до инкриминираната дата не е реализирал нарушения на транспортното законодателство и не е наказван по административен ред. Извършените от него административни нарушения сочат, че касаторът не е особено дисциплиниран шофьор, но не го характеризират като опасен участник в пътното движение. Пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”, която прокурорът настоява да бъде наложена на подс. Т., с нищо няма да допринесе за поправянето и превъзпитанието му, а само ще създаде неоправдани с нищо ограничения в ежедневието му и в изпълнение на трудовите му задължения. Затова и настоящият състав на ВКС намира, че наложеното на касатора наказание е справедливо по размер и начин на изтърпяване и достатъчно за реализиране на целите на специалната превенция. Липсва необходимост от налагане на пробационна мярка в изпитателния срок на условното осъждане. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/ 17.05.2018 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 28/18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: