Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 15.04. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА З. ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията З. Първанова гр. дело № 1024/2013 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. М., К. Г. Б. и Г. Б. Д., срещу въззивно решение от 31.10.2012г. по гр.дело №406/2012г. на Шуменски окръжен съд. От С. М., К. Б. и Г. Д. е постъпила и частна жалба срещу определение от 05.12.2012г. по същото гражданско дело, с което решението е изменено в частта му за разноските и жалбоподателите са осъдени да заплатят на Н. К. Д. разноски в размер на 825 лева. С определение № 194/09.05.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите : следва ли при действието на ГПК/2007г./ въззивният съд, констатирайки нередовност поради неучастие на задължителен необходим другар в процеса, да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, или следва да остави без движение исковата молба, като даде указания за конституирането му. Производството по делото бе спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касация не изразява становище. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С обжалваното решение е обезсилено решение №109/2012г. по гр.д.№1361/2011г. на Новопазарския районен съд и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба след като въззивният съд е оставил без движение производството по делото и е дал на ищците подробни указания да насочат иска си срещу М. К. Д.. Последният съгласно приетите по делото доказателства също е съсобственик на делбения имот съгласно договор за дарение на 1/3 ид.ч., обективиран в нотариален акт №183/1997г. В делбеното производство е налице задължително необходимо другарство между всички участници в имуществената общност и те следва да бъдат участници в процеса за осъществяване потестативното право на делба. С т.6 от ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, ВКС се приема, че ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане с участие на необходимия другар.Постановките на т.17 ТР№1/04.01.2000г. ОСГК, ВКС в частта относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК/2007г./. При задължителното другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост.Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е длъжен да упражни правомощията си по чл.129 ГПК.Когато първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен необходим другар, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство с оглед въведените в ГПК преклузии в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства. Когато следва да се конституира задължителен другар – ответник, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване за срок за отговор по чл.131 ГПК. В разглеждания случай въззивният съд правилно е приел, че съгласно доказателствата по делото /нотариален акт №183/1997г./ , а не е и спорно между страните, М. Д. следва да участва в делбеното производство като задължителен и необходим другар. Постановеното без участието му първоинстанционно решение е недопустимо. В противоречие с цитираното ТР обаче въззивният съд е счел, че констатираните нередовности на исковата молба следва да бъдат отстранени във въззивното производство, давал е указания в тази насока и е прекратил производството по делото, поради неизпълнението им. Ето защо въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, трябва да бъде оставено в сила. В останалата част, с която е прекратено производството по делото, то следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане с участието на всички съсобственици, като на новоконституирания ответник се връчи препис от исковата молба и се даде възможност за отговор по чл.131 ГПК, а на останалите съделители се даде възможност във връзка с този отговор, да направят съответните възражения по чл.342 и чл.343 ГПК в каквато насока са поддържаните в касационната жалба оплаквания. Следва да се отмени и определението от 15.12.2012г., с което е изменено решението на въззивния съд в частта за разноските. Този въпрос ще бъде решен при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 31.10.2012г. по гр.дело №406/2012г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение №109/2012г. по гр.д.№1361/2011г. на Новопазарския районен съд. ОТМЕНЯ въззивно решение от 31.10.2012г. по гр.дело №406/2012г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която след обезсилване на първоинстанционното решение, е прекратено производството по делото, както отменя и определение от 05.12.2012г. по гр.дело №406/2012г. на Шуменски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от Новопазарския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: