1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София, 30 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесети януари ………........... 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ...............................
ЧЛЕНОВЕ: .. Даниела Атанасова .............................
.. Красимир Шекерджиев ....................
при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 1211 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия Р. К. Д.. Обжалва се решение № 348 от 05.08.16 г., постановено по ВНОХД № 591/16 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС). Със същото е изменена присъда № 251 от 09.1015 г. на Софийски градски съд (СГС) по НОХД № 3302/15 г., с която е ангажирана наказателната отговорност на Д. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК.
Жалбата е на осн. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост. Иска се да се намали наложеното на Д. наказание на петнадесет години лишаване от свобода. Извън срока по чл. 350, ал. 2 от НПК в допълнителна молба се въвежда и основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. В пледоарията на защитата се акцентира за недоказаност на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, т. 7 и т. 9 от НК – убийство, извършено предумишлено и с користна цел, ангажиращо и основанието по чл. 348, ял. 1, т. 2 от НПК.
От страна на конституираните по делото частни обвинители се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба. Представя се възражение срещу жалбата от страна на подсъдимия. Акцентира се, че въпросът за правната квалификация е бил окончателно решен от предходен състав на ВКС. Иска се решението да се остави в сила.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалба, допълнението към нея и възражение, сочените касационни основания и доводи, становищата на страните в съдебно заседание и постановените по делото съдебни актове, намира следното.
Производството по делото е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие, като Д. изцяло е признал фактите, залегнали в обвинителния акт.
С цитираната присъда Д. е признат за виновен в това, че на 13.05.14 г. в местността /наименование/, обл. София – град, предумишлено умъртвил А. И. Д., като убийството е извършено по особено мъчителен начин, с особена жестокост и с користна цел, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ТРИНАДЕСЕТ години и ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода.
Съдът се е произнесъл по предварителното задържане на подсъдимия, първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и разноските по делото.
По протест и жалби от всички страни по делото с решение № 55 от 17.02.16 г., постановено по ВНОХД № 1141/15 г., САС е потвърдил присъдата.
По касационни протест и жалби от страна на подсъдимия и частните обвинители с решение № 127 от 06.06.16 г., постановено по КНОХД № 460/16 г., Върховният касационен съд (ВКС), първо наказателно отделение, е отменил въззивното решение и е върнал делото на САС за ново разглеждане, след преценката, че определеното наказание е явно несправедливо, с оглед наличието на четири съставомерни квалифициращи признака на извършеното престъпление, водещи до извод за изключителна тежест на извършеното по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК и непостижимост на целите по чл. 36 от НК. В решението ВКС изцяло е възприел правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115 от НК, като подробно е отговорил на възражението на защитата по отношение на квалифициращия признак по чл. 116, т. 7 от НПК – убийство с користна цел.
При новото разглеждане на делото, чието решение е предмет на настоящата касационна проверка, независимо от решението на ВКС, САС изключително задълбочено, подробно и в съответствие със закона и практиката на ВКС е изложил своите съображения по правната квалификация на извършеното деяние (л. 35 – л. 36, ВНОХД), възприемайки реализацията на инкриминираните квалифициращи убийството обстоятелства. По отношение на наказанието, се е съгласил с указанията на ВКС, че най-справедливо е наказанието доживотен затвор, като е възприел такова наказание, което на осн. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 от НПК е редуцирал на 17 години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата и част.
Пред настоящата инстанция отново се възразява, че не са налице квалифициращите обстоятелства за предумишлено убийство, извършено с користна цел. По отношение на това възражение следва да се отрази, че чрез подадената в срок жалба е релевирано единствено касационното основание по чл 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Доводите за „недоказаност“ на предумисъла или користната цел, като основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, съответно незаконосъобразност на решението в тази му част, са направени с молба извън този срок, видно от разписки за връчване на решението на САС на подсъдимия и двамата му защитници (л. 39 – л. 41, ВНОХД № 591/16 г.) и в пледоариите пред настоящата инстанция, поради което по тях не може да се извърши касационна проверка. От друга страна, доводите във връзка с тях са били вече обсъдени от предходните съдебни инстанции и от ВКС и са получили обстоен отговор, който настоящият състав на ВКС споделя.
Пред настоящата инстанция отново се претендира, че извършените от Д. суицидни опити не са формални, поради което следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието. Като такова, според защитата, следва да се вземе предвид и патологичната привързаност на подсъдимия към съпругата му. Тези две твърдения са получили правилна оценка от страна на инстанциите по фактите на базата на възприетото заключение на СМЕ за повърхностно нараняване по китката на подсъдимия и погълнатото незначително количество лекарство – лексотан. По делото не е установена каквато и да е била патологична привързаност към пострадалата, освен силната финансова зависимост от същата. Такова отклонение в психиката на Д. не се разкрива и чрез заключението на СПЕ. Ето защо, правилно въззивната инстанция е изключила като смекчаващи отговорността обстоятелства сочените твърдения.
Във връзка с посоченото касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 348 от 05.08.16 г., постановено по ВНОХД № 591/16 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |